/Поглед.инфо/ Много стана модерно да се „окупира“. Както винаги и в България привнесохме някой модерен опит за привличане на общественото мнение чрез първосигнални реакции от революционното минало.
В САЩ, а и на други места, Окупирай стана движение на млади и стари от всички полове, раси и националности, недоволни от неолибералната икономическа система, обричаща всички, извън 10% свръхзаможни, на масова и наследствена бедност и слугинаж на банковия картел. Това ултраляво движение издигна и в световния дебат теми отвъд всичко обсъждано след края на Втората световна война. И все пак хората, участващи в него, не бяха свързани с политически партии и не гонеха незабавно задоволяване на нечии политически апетити.
Това обаче става в България, където стана модно политици да използват студентската непорочност. Лидерите на студентското движение през годините винаги са се оказвали депутати, министри или нещо повече. Не смея и да критикувам умелите и останали в България да се развиват. Но когато това става чрез подмяна на протести и буквално разрушаване на единението на студентите в полза на едни или други политически субекти, няма какво да се хвалим с такъв „устрем“.
Предишните управляващи издигнаха платформа заедно с Христо Стоичков и националните студентски представителства за „партия на студентите“, платена с кой знае какви пари, сега Реформаторският блок(Костовисти, Кунева, Зелените и протурски политици като Касим Дал) заедно с ГЕРБ прокара своите младежи да окупират Софийският университет „Св.Климент Охридски“ докато други млади правят протест срещу прекъсването на учебните занятия.
Разликата между движението „Окупирай“ и това в България са целите- едните се борят за повече справедливост в една жестока система, а нашите „идеолози“ копират стратегията само с цел да свалят едно правителство и да го заменят с друго- най-вероятно зле управляващо в петорна коалиция. И всичко това подкрепено от медии и неправителствени организации, силно зависими от субсидии.
Е, това ли е революцията на младите? В света тя е автентично социална и патриотична, а при нас стана предимно в сферата на партийната експлоатация. Това не е моята революция, както и на хилядите други студенти, които не желаят да участват в партийни игри и интриги.
____________
Автор: Емил Марков, студент по политология, 4 курс, Софийски университет “Св. Климент Охридски”