/Поглед.инфо/ Не смятах отново да влизам в полезрението на тези, които забраняват и разрешават, на тези, които говорят от висотата на последната инстанция, на тези, които дават оценки за хората и тези оценки не търпят дискусия, камо ли промяна, на тези, които явно не знаят съдържанието на думите „свобода” и „демокрация”, но са най-големите радетели за тях.

Е, влизам им в полезрението, защото се питам...каква е тази омраза? Как е възможно да мразиш някого, коготото дори не познаваш? Да, аз също съм по-радикална в действията и думите си. Но, уважаеми симпатизанти на други партии, поддръжници на протестиращите и „окупаторите” и всички, които не споделят моите възгледи – аз не ви мразя. Вие мен обаче - да. Чрез коментарите, които прочетох на различни места за първата част на „Окупацията”, аз видях омраза. И съд. „Не съм съгласен с твоето мнение, но ще се боря докрай за правото ти да го изразяваш” е казал Волтер.

Според критиката, симпатизантите на БСП нямат право на мнение, на трибуна за изразяване, на поява даже нямат право. Защото са от БСП. Кой и кога реши това, не знам. Кой и кога каза, че млад човек не може и не трябва да поддържа правителството на Пламен Орешарски, не разбрах. Кой и кога произнесе тежката си дума, че може да определя на другите какво да пишат, какво да мислят? Кой и кога прецени, че да се говори за социална справедливост е вредно?

Навсякъде по света движението „Occupy”е ляво, да, ляво по своя смисъл. И, ооо, ужас! То доби известност като „Окупирай Уолстрийт” – финансовият център на САЩ, най-развитата капиталистическа страна. Борбата е за социална справедливост и против произвола на банките и корпорациите. Все леви идеи.

Омразата убива. Не го забравяйте. Омразата руши. Тя не създава.

С пълното отричане на другостта и незачитане на различно мнение няма да стигнем до никъде като общество. Зная, зная, с нас, младежите от БСП, не искате до  никъде да стигате. Но все пак не можете да ни заличите от лицето на земята. Държавата ни е свободна и демократична, нали така? Да не вземете за пример „културната революция” в Китай (1966 – октомври 1976 г.)? Или края на 80-те години на ХХ век в Иран, когато полицията арестува, защото човекът „имал помисли срещу аятолаха”. Омразата дотам води.

______________________

Милена Милошева

Магистър по История, СУ „Св. Климент Охридски”