/Поглед.инфо/ С Гърневски в една зала? Никога! Като влезе, станах и излязох! Съвестта ми не позволява да стоя в една зала с един аморален тип, а сега депутат от ГЕРБ.
Той, който от трибуната на парламента нарича комунистите убийци и изчадия, идва да се преклони пред един истински комунист. И голям поет. Това е Петър Анастасов. Ето справката: „От 1970 г. е член на БКП. Известен период от време е главен редактор на в. „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филма Църква за вълци, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.[1] От 13 декември 1988 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.”. За мен той е голям творец, хич и не ме интересува какви политически длъжности е заемал – секретар на градския комитет на БКП, зам.-завеждащ отдел „Култура” на ЦК на БКП. Не тези длъжности са направили поета. Обратното – вкараха го в тези длъжности, защото е голям творец. И тази вечер в Пловдив отбелязват неговия юбилей – 75 години! Отидох с кеф, да го поздравя, да послушам поезия – алтън. И изведнъж влиза индигото на Антон Тодоров. Не, с Гърневски не мога да дишам един и същи въздух. Станах и си излязох! Ако този тип има съвест, след като е наричал от трибуната комунистите убийци и всякави изчадия, няма място на такова честване!