/Поглед.инфо/ Бюджет 2015 влезе вчера за гласуване в парламента. Както винаги, парите не стигат. Особено за две чувствителни сфери - правосъдие и култура. На пръв поглед двете са несравняеми. В същото време обаче една държава се мери както по съдебната система, така и по културата си. Какво сочи сравнението между двете?

За правосъдието в България бюджетът отпуска близо четири пъти повече пари, отколкото за култура, сочат данните на финансовото ведомство.

През отиващата си година за правосъдие са дадени 434 млн. лв., а за културното ведомство - 120 млн. лв. За 2015 г. засега се предвижда известно увеличение за двете сфери - при съдебната власт с 33,4 млн. лв. (виж карето на стр. 19), а при културата с 6 млн. лв.

Много или малко са тези пари? Във всяка държава ситуацията е различна, но никъде разликата в пропорциите не е така драстична както в българския случай. Това се вижда при сравнение на заделяните от хазната суми в България, Румъния, Австрия, Холандия, Испания, Гърция по данни на Световната банка и на Евростат. Натрапва се и друг извод - по бюджетни субсидии и за правосъдие, и за култура с малки изключения сме на опашката в ЕС.

Сравнението, разбира се, е относително, защото в различните държави има различно устройство на съдебната власт - в някои там е само съдът, докато прокуратурата е към изпълнителната власт, в Министерството на правосъдието. Има големи разлики и във финансирането на културата - освен от хазната нейният бюджет в много държави се пълни и от средства на общините, от еврофондове. Някъде културата е под една шапка с образованието и спорта, другаде - като в Гърция, е в едно министерство заедно с туризма. Но да видим какво сочат цифрите.

От 2012 г. насам хазната в България отделя за правосъдие над 400 млн. лв. За 2014 г. парите са 434 млн. лв,. или около 217 млн. евро. Сумата се формира от две съставни части - трансферът от държавния бюджет към съдебната система е 294 млн. лв., останалите са от собствени приходи, т.е. от съдебни такси. Бюджетът на Министерството на културата е 120,7 млн. лв., или около 60 млн. евро. Културата обаче получава пари и от други източници - от общини и от еврофондове, общо около 220 млн. евро.

В съседна Румъния, чието население е три пъти по-голямо от това на България - около 20 млн. души, бюджетът за правосъдие е 455,5 млн. евро, т.е. двойно повече от България. Но само за Министерството на културата хазната отделя 167,2 млн. евро, т.е. близо три пъти повече от тези за българската култура. Като се прибавят обаче и парите от общините, сумата в Румъния силно набъбва на около 860 млн. евро.

В Австрия, която по население не е много по-голяма България (10 срещу 7 милиона жители), за правосъдие се харчат цели 963,8 млн. евро, а бюджетът на културното ведомство също е значителен - 804 млн. евро. Обаче като се прибавят парите от общините и от европейските фондове, сумата за култура набъбва на внушителните 2,4 млрд. евро.

В Холандия (с население от 16,8 млн. души) бюджетите за двете сфери са още по-големи - за правосъдие държавата отпуска 1,9 млрд. евро, а за образование, култура и наука още повече - 2,9 млрд. евро.

В Испания, която вече е наистина голяма европейска държава (население от над 47 милиона), за съдебната власт се заделят около 4,9 млрд. евро. Културата, образованието и спортът са на още по-голяма почит, за тях бюджетът дава 6,9 млрд. евро

В съседна Гърция, която има 11 млн. жители, е постигнато почти реми - 673 млн. евро отиват за съдебната власт, а за култура и туризъм - 653 млн. евро. И двете пера са за сметка на бюджета.

Културният живот у нас не зависи изцяло от бюджета, с който оперира Министерството на културата (през последните седем години той се движи между 100 и 126 млн. лв.). В големи проекти като българския Лувър например се влагат почти изцяло европейски пари. А по-скромни начинания - издаване на книги, организиране на изложби, концерти или спектакли - често разчитат на други източници на финансиране.

Международни експерти, занимаващи се със сравнителна културна статистика, са сметнали, че в България за култура и свободно време (т.е. далеч не само от бюджета на министерството) се отделят средно 30 евро на глава от населението на година. Този резултат ни поставя на дъното на списъка. Норвегия е водач в листата с 446 евро.

От бившите соцстрани Словения е първенец със 134 евро на глава от населението, в Чехия отделят 105 евро, в Хърватия - 72 евро, в Унгария - 56 евро. От съседите на Балканите най-напред са румънците (41 евро), следвани от гърците (32 евро, без да се броят парите за туризъм).

Близката ни по мащаб Австрия отделя за култура 2,4 млрд. евро, като 804 млн. евро са парите, с които разполага министерството (обединено с образованието). В Хърватия за култура се харчат 312,6 млн., които се поделят между централната власт и общините. В Румъния, която обикновено е на опашката, министерството получава 167,2 млн. евро, а 718,5 млн. се харчат от общините, посочва „Преса".

Министърът на културата Вежди Рашидов: Оставихме излишък, заварваме дефицит

Не знам защо, но бюджетът за култура в България е винаги най-ниският от всички европейски и балкански страни. Ние всички разбираме, че сме в криза, че трябва да стискаме коланите, но както вече казах с лека ирония, както спасяваме животните, е хубаво да спасим и творците. В тежко състояние са всички бази, театри, музеи. Само за основни ремонти на училища са ми необходими над 25 млн. лева. В интерес на истината ние оставихме министерството с над 40 млн. европейски пари, а го заварвам с 12,5 милиона дефицит.

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: Няма да се случи това, което искат творците

Бюджетът за 2015 г. и тригодишната прогноза в никакъв случай не може да изпълни голямото желание на българските творци 1 процент от брутния вътрешен продукт да отива за култура. До момента финансирането на общините за културни дейности е много по-голямо от това на самото министерство. Заедно с общинските бюджети, тези на БНТ, БНР, БТА, СЕМ парите за култура са общо около половин процент от БВП, или 420 млн. лв. 1 процент ще означава двойно увеличение, или малко под 850 млн. лв. Пари ще има, ще има ли реформи? Като никога съдебната власт има шанс да получи за 2015 г. повече пари от бюджета, отколкото са заложени в проекта на правителството. Тъй като по конституция съдебната власт има самостоятелен бюджет, всяка година Министерството на финансите предлага, а кабинетът внася в парламента два проектобюджета за нея: единият се изготвя от Висшия съдебен съвет (ВСС), другият - от финансовото ведомство. Както се вижда и от таблицата, досега винаги депутатите са гласували проекта на МФ. И за 2015 г. ВСС е поискал 543,7 млн. лв., а кабинетът е предложил 460 млн. лв. На последното заседание на правната парламентарна комисия обаче шефът й Данаил Кирилов от ГЕРБ обяви, че между първо и второ четене ще внесе предложение съдебната власт да получи 33,4 млн. лв. повече, отколкото е склонен да й отпусне кабинетът. Ако Кирилов бъде подкрепен в пленарната зала, съдебният бюджет за 2015 г. ще стане 493,4 млн. лв. Според представителите на ВСС това е абсолютният минимум, за да функционира системата, но без да се провежда реформа. Компромисният вариант обаче зачертава съдебната реформа. Според ВСС 50-те милиона разлика са именно за нея, включително и за старт на електронното правосъдие.

Борислав Цеков, Институт за модерна политика: Магистратите да плащат за лошите присъди

Отказ от реформи - за това свидетелстват новият бюджет на съдебната власт и отношението на управляващите към него. Но има и друго - защо не се мисли извън клишетата? Какво пречи например да се обмислят разумни отчисления в полза на държавата от и без това високите такси на нотариуси и частни съдебни изпълнители? Или пък да се потърсят разумни възможности за финансови санкции за магистратите, заради чиито действия и актове държавата е осъдена било у нас, било в Страсбург, да плаща обезщетения. Тези средства също могат да попълват бюджета на съдебната власт. Знам, че боли, но защо да плащаме всички за некачествената работа на малцина?

Ясен Тодоров, член на ВСС: Битката не е за заплати, а за правосъдие

Битката не е за заплатите, битката е за правосъдие. Бюджетът, който се отпуска през последните години, уви, стига само за заплати и донякъде за издръжка. Но хората и от филмите вече научиха с какви модерни технологии се противодейства на съвременната технологична престъпност. А на нас ни отпускат бюджети за живуркане на системата. Сипят се рецепти за пълнене на съдебния бюджет със средства извън хазната. Но дават ли си хората сметка, че това ще удари основно тях и техния достъп до правосъдие, защото опира до повишаване на таксите по дела?! Що се отнася до „събирането на лептата" от прегрешили съдии и прокурори, заради които е била осъждана държавата, това също не е решение. Генерализирането на този принцип може да има обратен ефект - магистратът да се притеснява винаги, когато взема решение.