/Поглед.инфо/ След няколко дни предстои 50-ия Конгрес на БСП, а дали ще бъде драматичен, ще видим. Левицата се стяга за форума с лидер в оставка, за втори път, като част от властта, но в една проблематична коалиция и след трайна загуба на гласове, а и с изключени емблематични членове. За пътя до 22 януари и след тази дата Диляна Панайотова разговаря с политолога Борис Попиванов.

В какво състояние е левицата в началото на 2022?

В незавидно състояние. БСП беше интересна на изследователите по света с това, че представляваше ярко изключение от правилото на бившите комунистически партии в Централна и Източна Европа, които през новия век загубиха идейни и политически ориентири и свиха общественото си влияние до минимум. Сега тези изследователи вероятно биха били доволни, че правилото е на път да се възцари и в България. За половин година БСП претърпя три катастрофални изборни поражения. Каквито и обективни и субективни причини за тях да търсим - и да намираме - отвсякъде надничат едни неприятни фактори: идеологическа дезориентация, организационен разпад, процедурни импровизации, кадрова антиселекция, политическа непоследователност, еднолична импулсивност. Огромна част от членовете и симпатизантите на левицата спряха да виждат своите ценности, интереси и надежди въплътени не в БСП, а в тази линия на ръководството. След вота от 14 ноември Нинова подаде оставка, с което пое своята отговорност за резултатите от провежданата политика. Ако се кандидатира отново за председател, това би било равнозначно на фактически отказ от оставката и поемането на отговорност. За да се случи, трябва да има много силен и убедителен мотив, че за изминалите два месеца БСП е тръгнала във възходяща посока. Опит за такъв мотив бе изнесен от самото начало - участието в правителствената коалиция. Само че на всички е ясно, че левицата влиза във властта не по силата на някакви свои постижения, а защото парламентарната аритметика правеше невъзможно друго правителство извън ГЕРБ и ДПС. Имаше ядро от партии - "Продължаваме промяната", ИТН и "Демократична България", които изразяваха още в кампанията определена степен на готовност да преговарят за правителство. БСП бе включена последна, и то поради липса на по-добра възможност. Това, разбира се, не може да се брои за актив, но все пак е шанс за левицата.

Как ще се отрази на БСП участието в кабинета "Петков"?

БСП трябва да превърне левите и социални политики в интегрална част и профил на действащото правителство. Това е необходимо не само на партията, но и на мнозинството от българските граждани, които са изправени преди всичко пред проблеми от социален характер. Изолирани действия на отделни министерства не могат да имат същия резултат. Напротив, появяват се рискове от различно естество. Първият - да се компенсира липсата на ефективност с ефектност и пиар. Вторият - да се стигне до колаборация със съществуващи в тези ресори едри бизнес интереси. Ако рисковете не бъдат избегнати, БСП може лесно да се превърне в оправдание за социалните дефицити на управлението и да понесе допълнителни рейтингови щети. За да се преодолеят тези рискове, БСП трябва първо да се отвори решително към обществото, към потърпевшите от кризите - здравна, икономическа, енергийна, към техните организации и лидери на мнение. Само обществото може да бъде съюзник на левицата в такава управленска конфигурация. Обратно, най-големият противник е самозатварянето в безкрайни вендети по разчистване на политически сметки. Второ, БСП трябва да засили активността на парламентарната си група, която след преминаването на Нинова в изпълнителната власт, не показва амбиции да притиска кабинета за по-различен и по-близък до хората дневен ред. Проличава, че лидерът на партия като БСП трябва да бъде или премиер - и да определя дневния ред през правителството - или председател на групата, и да определя дневния ред през парламента. Всичко друго, както биха казали руснаците, е "удовольствие ниже среднего".

Какво трябва да се случи на предстоящия Конгрес на БСП?

Да бъде констатирана оставката на Нинова и да се тръгне към пряк избор на председател. Хубаво ще е да се мине без сантиментални епизоди като писма на трудови колективи, които настояват Нинова да остане. Засега единствен кандидат за позицията, официално обявил се, е Крум Зарков, който разчита на обединяващите послания, на младите, на съвременния прочит на левите идеи. Интересно ще бъде кои други партийни фигури ще влязат в надпреварата и какви ще бъдат техните оферти. Интересно, то се знае, е дали Нинова все пак ще поеме риска да участва с воденичния камък от своето наследство.

Обезсилена ли е вътрешната опозиция в БСП след изключването на Кирил Добрев?

Изключването на Добрев и казусът с вестник "Дума" са двете единствени вътрешнопартийни новини, които ръководството на БСП поднесе след оставката на Нинова през ноември. Това не може да бъде път към сплотяване и консолидиране на партията, за възстановяване на доверието. Обезсилва се самото ръководство, не толкова предполагаемите вътрешни опозиции. Корнелия Нинова попада в капан, от който трудно се вижда полезен изход. Или тя носи отговорност за провала и е редно да отстъпи крачка назад, или тя не носи отговорност и за всичко са виновни враговете и предателите, което обаче означава, че тя става все по-безсилна да се справи с тях и значи пак трябва да отстъпи крачка назад.

Каква е цялостната ви прогноза за бъдещето на кабинета "Петков"? Кои ще са препъни камъните пред управлението?

Управлението има голям шанс просто защото идва след десетилетието "Борисов" в българската политика. Всички основателни критики към кабинета "Петков" първоначално ще се обезценяват чрез очевидни сравнения с практиките на кабинетите "Борисов". За съжаление, в българското общество има много високи нива на политическа апатия, впрочем видни в безпрецедентно ниската избирателна активност от последните вотове. Това също може да работи в полза на запазването на кабинета. Дестабилизиращ фактор отвътре могат да се окажат амбициите на отделни партийни лидери в коалицията да налагат чрез скандали и несъгласувани инициативи своите мнения. Така да се каже, да извиват ръце. Иначе, участниците в кабинета като че ли гледат с перспектива поне местните избори догодина, и биха разтрогнали коалицията само ако преценят, че имат по-внушителни електорални шансове от показаните досега. Но това е технологичният въпрос. По-важен за всички нас като български граждани е това правителство да се заеме със задачите, които очакваме от него. Най-тежкият проблем е социалният, и той трябва да бъде решаван първостепенно, с общи усилия, и в противовес на разбирането, че от помощ се нуждае най-вече бизнесът. От помощ, от стратегическа държавна политика, се нуждаят не по-малко хората. Не на последно място, идва времето, в което министър-председателят Кирил Петков трябва да докаже себе си като лидер на управленски екип. Не на бизнес екип, а на политически екип, защото това са две различни неща.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели