/Поглед.инфо/ Служебното правителство скандално обслужи и частните съдебни изпълнители. Умишленото бездействие на служебните министри ще струва милиони левове на стотици хиляди български граждани, които се явяват длъжници.
На закрито заседание, проведено на 28 август 2014 г., тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, под председателството на съдия Марио Димитров (бивш заместник-министър на правосъдието), уважава искане на Камарата на частните съдебни изпълнители за спиране действието на Постановление №215 от 24 юли 2014 г. на Министерския съвет. В последната седмица на управлението си правителството "Орешарски" прие промяна в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. С промяната се отменяше таксата, която ЧСИ-та събират от длъжниците, дори и когато дължимото е заплатено в срока на доброволното изпълнение. Таксата се събираше единствено от частните съдебни изпълнители, но не и от държавните. Според запознати става въпрос за няколко десетки милиона лева на година, които се плащат от гражданите, извън лихвите и дълга им. Предложение за уеднаквяване регламентацията на събираните от държавните и частните съдебни изпълнители такси за изпълнение в случаите на плащане в срока за доброволно изпълнение бе направено и от Върховния касационен съд през април месец. С решението на съда от края на август, ЧСИ-та отново ще могат да събират процент върху дълга, дори и той да бъде изплатен в доброволния срок. Служебното правителство е имало седемдневен срок, в който е могло да обжалва съдебното решение, но това не е било направено. Пълна пасивност е проявена и от страна на Министерството на правосъдието, в лицето на служебния министър Христо Иванов. Преди месец Иванов отхвърли възможността ръководеното от него ведомство да готви промяна, с която да се удовлетворят исканията на Камарата на ЧСИ-та. На практика обаче правителството, част от което е и Иванов, е подкрепило събирачите на дългове, чрез мълчаливия отказ да обжалва съдебния акт.
Искането за отмяна на пропорционалната такса, която частните съдебни изпълнители събират от длъжниците, дори и в случаите, когато задълженията са погасени в двуседмичния срок на доброволното изпълнение, бе едно от исканията на протестиращите в началото на 2013 г. Основният мотив на гражданските организации бяха, че таксите, които частните съдебни изпълнители прибират за своята работа, често са по-големи от самия дълг. Срещу промяната в Тарифата очаквано се обявиха от Камарата на частните съдебни изпълнители, според която с решението от края на юли е бил нанесен удар върху ефективността на изпълнителния процес. "Стимулират се некоректните длъжници, нарушават се правата на кредиторите, но с нищо не се облекчава обикновения длъжник", обявиха от Камарата.
Междувременно на 9 септември 2014 г., отново на закрито съдебно заседание, друг тричленен съдебен състав на Върховния административен съд е приел за допустима жалбата на Камарата на ЧСИ-та срещу Постановление №215 от 24 юли 2014 г. Разглеждането на първоинстанционното дело по същество е насрочено за 21 октомври 2014 г. Не е известно с каква позиция ще се явят юристите на Министерския съвет на съдебното заседание – в подкрепа на отпадане на таксата или срещу собственото си решение от края на юли месец. Не е изключено държавата да не изпрати свои представители и така отново да подкрепи жалбоподателите от Камарата на ЧСИ-та.
Важна подробност е, че скандалното обслужване на интересите на частните съдебни изпълнители от служебното правителство чрез бездействието му се случва на фона на явяването на служебния премиер Георги Близнашки по воденото от него дело пред ВАС за отказа на 42-то Народно събрание да проведе референдум за изборните правила. "Министър-председателят е гражданин като всички останали. В края на краищата, аз действам като гражданин", обясни присъствието си в съдебната зала миналата седмица Близнашки, който е председател на Инициативния комитет. По всичко изглежда, че служебният министър-председател приема да изпълнява гражданския си дълг само когато е лично заинтересован, но не и когато трябва да се подкрепи едно решение, което засяга стотици хиляди български граждани, повечето от които са в тежко финансово положение.