/Поглед.инфо/ Уникалният руски филм е показан в Ню Йорк, Париж, Варшава, Москва, София и Берлин, от 17 май тръгва по кината у нас
Не обичам думата "уникално", тя рядко е истинска, когато се отнася за изкуство или за археология. Но новият руски филм "Собибор" (2018) наистина е уникален, понеже в съветското и в руското кино досега не е показвана така ярко и смразяващо съдбата на евреите в нацистките концлагери през Втората световна война. Премиерата на филма вече се е състояла в Ню Йорк, в Париж, Варшава, Москва. Завчера, в навечерието на 9 май, той бе показан в Руския културно-информационен център в София, а вчера, навръх Деня на Победата, е била премиерата му в Берлин. От 17 май "Собибор" тръгва и по екраните у нас.
Когато се говори за ужасите на Дахау, Аусшвиц, Требинка, рядко някой споменава и името на лагера "Собибор". А този концлагер е действал от 15 май 1942 до 15 октомври 1943 г., бил е на територията на Полша и в него са убити около 250 хиляди евреи, доставени от цяла Европа. Най-известен е с единственото успяло въстание в нацистките лагери на смъртта, оглавено от пленения съветски офицер Александър Печорски, прехвърлен там от лагер в Минск. Филмът "Собибор" е интересен и с това, че е режисьорски дебют на актьора Константин Хабенски, народен артист на Руската федерация, известен у нас най-вече с ролята на Лукашин-младши в "Ирония на съдбата", но изиграл значими роли и в картините "Ночной дозор", "Дневной дозор", "Свои", "Адмирал", "Особено опасен" и др. В "Собибор" той е в главната роля на Печорски, но налага много интересно виждане върху драматургията на филма, който е игрален, но създава усещането за документална възстановка на онова, което се случва в делниците на лагерниците евреи, на зверствата там от немски и украински офицери, както и в деня на бунта и бягството на 400 затворници, успели да избият 11 от офицерите мъчители, един остава жив. След октомври 1943 г. "Собибор" е закрит, ямите с трупове са залети с бетон, лагерът е заличен напълно, открит е много по-късно при изкопни работи и всички възстановки са по свидетелствата на лагерници, останали живи след войната. Впрочем, реалният Печорски умира през 1990 г., а единственият останал жив немски офицер от "Собибор" - началникът на лагера, есесовецът Карл Френцел, заловен във Франкфурт чак през 1962 г., осъден е за зверствата си доживот и живее до 1996 г.
За разлика от холивудския филм за "Собибор" (1987 г.) дебютната работа на Хабенски показва не само подготовката на въстанието и "атракциите" на бягството, но и основно - реалните жестокости в лагера, изпратените направо от влака в газовите камери жени, вярващи, че "ще вземат душ", чудовищните мъчения и зверства в лагера, разстрелите, с които се "развличат" офицерите. Филмът показва и драмата на част от евреите, които издават или пребиват заговорниците, които готвят бунт, защото знаят, че за всеки опит за бягство се наказват всички. Или докараните с пореден влак мъртви затворници от съседен лагер да бъдат изличени в пещите на "Собибор". Малко са традиционните за зрелищните филми кървища, затова ужасяват повече, но болката на хората е почти осезаема и за зрителите, които изтръпват с всеки изстрел в главата на поредната невинна жертва, с всеки удар с гумен камшик по оголеното тяло на нарочения за моментна "забава" нещастник ювелир, с вакханалията на пияните офицери в една бясна сцена на "езда" с евреи вместо коне, по които плющят нагайките и камшиците на натаралянканите изверги. Затова стават реална емоция у зрителя и отчаянието на младия златар Шломо, загубил в пещите на лагера родителите и сестричката си, че е способен да убие; и сълзите на малкото полско еврейче, наело се да примами есесовците при бунтарите. И разбира се, заключителният кадър с бягащия през полето Шломо - към свободата, но и към горчивото послевкусие на травмите от нацизма, оставащи в душите и днес.
Около 100 души от бегълците са застреляни с картечници от вишките при самото бягство, други са заловени по-късно и също са разстреляни, около 150 са предадени от местното население на нацистите. Може би тези последни титри във филма може да обяснят реакциите на зрителите при премиерите в различните държави - бурни овации в Ню Йорк, пълно мълчание в Полша.
Новият руски филм "Собибор" бе показан в Руския културно-информационен център в София в присъствието на посланик Анатолий Макаров, на журналисти и политици, скъп гост на организторите бе известният писател и сценарист Анжел Вагенщайн, преживял лично "прелестите" на трудовите лагери за евреи в България.
