/Поглед.инфо/ Днес е 1 май. На пл. „Св. Александър Невски" в София #БСП даде началото на своя традиционен митинг-шествие по случай Деня на труда и международната работническа солидарност. Това шествие е и началото на похода на "БСП за България" към предстоящите евроизбори.
Но празник ли е днес в душите на хората? Изпитват ли те радост и удовлетворение от своя труд, осигурява ли им той достоен живот, перспектива за децата, достойни старини за родителите?
Сред множеството, което се стича към столичния храм-паметник, за пореден път усещам повече настроение за протест, отколкото за празник.
Защото днес в #България честният труд на мнозината е системно ограбван. Защото властта е приватизирала социалния асансьор и докато някои са се изкачили до последния етаж с терасата, други са заседнали някъде долу и вече не вярват, че някога ще мръднат оттам.
След 12 години подготовка и още 12 години еврочленство, ние все още говорим и мечтаем за „европейски“ условия на труд, а виждаме, че трудът и заплащането у нас все още са далеч от европейските стандарти. Вместо сближаване, виждаме все по-неравноправно третиране, Европа на скорости, на център и периферия, на двойните стандарти.
Днес се събираме, за да поискаме промяна. Искаме БЪЛГАРСКИ условия на труд, с които да се гордеем, вместо да търсим спасение зад граница. Искаме по-добро бъдеще за нас и децата ни тук и сега, в България, а не някъде далеч и след много години.
Днес в европейска България 22% от населението все още живее под линията на бедността, т.е. с по-малко от 350 лв. на месец. Огромна част от тях са пенсионери – хора с над 40 години трудов стаж, които са дали толкова много на страната си, а сега са обречени на мизерия. Делът на работещите бедни е 10% - хора, които получават мизерно заплащане за труда си, и са принудени да избират между това да стоплят жилището си през зимата или да купят учебници за децата си. Между това да си платят наема и да си купят качествена и здравословна храна. Условията на живот за голяма част от българския народ са далеч от това, което в ЕС наричат „достойни“. Искаме български условия на живот, с които да се гордеем, вместо бедност и социална изолация, които ни обричат да бъдем на дъното на всички европейски класации.
Само левицата и левите политики могат да донесат тази промяна. Само ние се борим за европейска минимална заплата, фиксирана на поне 60% от медианната, за да се намали неравенството между множеството хора с ниски доходи и тези, които печелят в пъти повече. Тези политики работят. Видяхме го в Португалия, където правителството на Антонио Коща инвестира в растеж и заетост и вдигна страната от икономическото дъно, на което я оставиха десните. Видяхме го и в Испания, където левите послания на Педро Санчес спечелиха срещу насаждането на страх и омраза, срещу ретроградните и консервативни политики на ограничения. Вярвам, че това е пътят и пред нашата страна.
Затова днес ще заявим високо и ясно – справедливост сега! А на 26 май ще се изправим срещу статуквото, за да извоюваме тази промяна!
+17