/Поглед.инфо/ Защо нашите политици си мълчат за Сирия и избягват да коментират бежанската вълна в Европа?
Стратегията за национална сигурност е ръководен документ в тази област и в него пише, че в Близкия изток България подкрепя миролюбивата политика на САЩ. Което означава, че щом Съединените щати съобщят миролюбивата си позиция нашата страна ще я подкрепи. Това е отговорът на въпроса защо нашите първи хора във властта не обявяват ясно оценките и намеренията си по ставащото в Сирия. Ако ви се струва шеговит този отговор - обърнете се към стратегията и ще прочетете същото.
Може би, ще запитате това ли е единственото оправдание на премиерът и правителството да пазят добре изразена тишина по темата. Да, така е - трудно им е. Защото тук, на наша територия се кръстосват интереси на Турция, на САЩ, на Русия, а България показа през последните години, че не умее да води балансирана политика.
В същото време Европа е засегната от неясна с последствията си бежанска вълна. Европейските лидери в момента са малко объркани, защото се опитват да неутрализират напрежението, дали с квоти или не… Но, за съжаление, ЕС не е геополитически участник в Близкия изток, каквито са САЩ и Русия, и няма как със свои сили и средства да решават проблема там. Европа може да заема позиции, но подобно на България, те съвсем не са очевидни и ясни, защото тя не е единен политически субект. ЕС е икономическа общност, но на независими държави. Което означава, че не е в състояние да отстоява единна политическа позиция. Наистина, ако погледнем мащаба, ЕС е голям - с 500 милионен пазар, но не е играч, по-скоро е политическо джудже.
Наистина чуваме по медиите от устата на не един политик, запитани по горещата тема, че ЕС трябва да има единно становище, единно решение, особено по отношение на бежанците, но нищо не се случва след тези призиви. Ще ви го кажа в малко шаржиран вариант - когато седнете в кръчмата да си отпиете от питието всички са на мнение, че е по-добре човек да е богат, здрав и красив, отколкото беден, болен и глупав. Нали разбирате, че това са просто пожелания, от които почти нищо не следва.
Проблемът е в тези, от които зависи в каква степен могат да отстъпят. Защото позиция на различни държави означава компромис – всеки да е отстъпил по нещо в името на общата цел и съгласие. Не може никой да не мърда от своята червена линия и да има единна позиция.
Наистина в такъв момент на известен вакуум тръгват слухове. Защото, ако погледнем на юг - Турция се води още по инерцията на имперската политика, която е дългосрочна, внимателна. Но в момента южната ни съседка просто използва ситуацията и нейната цена се вдигна много. Европейците я пренебрегнаха преди няколко години доста високомерно и сега се вижда, че без нейно участие трудно се решават някои сложни въпроси. Така че Турция няма никакъв интерес да стане лошият човек на Европа, напротив, тя има нужда да е необходимият човек. И тя се движи по този път.
Нашата политика трябва да бъде доста гъвкава, ние сме най-близко до Турция. И, ако искаме да бъдем уважавани трябва да имаме много добри контакти не само с нея, но и с Русия, с Германия. А не просто и директно - единствено със САЩ, и то на някакво лидерско равнище.
Премиерът ни разбира доста неща, той мисли на много равнища - като започнете от личното и завършите с геополитическото, но, за съжаление, няма как да му се помогне много. Защото важните длъжности във външното, във вътрешното, в министерството на отбраната, в разузнаването ни са вакантни длъжности. Няма кой да удари рамо оттам. Да, те са заети като длъжности, но отдавна нямаме качествени назначения в тях.
Така че ще се движим в общия разсипан донякъде европейски строй и каквото за тях - такова и за нас. Лошото е, че сме много близо до Турция и ще ни се налага да посрещаме ударите по-непосредствено. Но, както виждате, основните бежански потоци засега предпочитат да ни заобикалят и да се отправят твърдо към Германия. Да, в един момент могат да минат и през нашата територия, но не сме ние ябълката на раздора в тази криза.
-------
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност.