/Поглед.инфо/ Няма нищо по-хубаво от това да изпиеш чашата си сутрешно кафе след събуждане в компанията на димяща цигара.
Или поне така мисли една голяма част от хората у нас. В същото време обаче има и такива, които биха сбръчили лице в погнуса от неприятния аромат на папироса в момента, в който той достигне до носа им.
Свикнали сме да се противопоставяме едни на други. Винаги е имало потисници и онеправдани, шефове и наемни работници, „за” и „против” дадена кауза. През последните дни обаче на повърхността изплува един конфликт, който досега оставаше се спотайваше скрит и незабележим на фона на всичко случващо се у нас. Заради предстоящата забрана за тютюнопушенето на обществени места, изведнъж се разрази люта битка между любителите на тютюна и страстните му противници.
Стигна се дотам, че противниците на ограниченията се вдигнаха на протест в защита на правото си да димят, а крайни в мненията си и озлобени субекти започнаха да леят злъч от вестниците и телевизионния екран. Да си каже човек, че няма за какво друго да се протестира. Преди дни стана ясно, че сме предпоследни в Европа по качество на здравеопазването. За никого не е тайна пък, че децата ни стават масово неграмотни, а нивото на общата им култура се простира до последната мода или чалга песен.
Никой обаче досега не се е вдигнал да протестира срещу това. Може би някой ще си каже, че позаспалата гражданска съвест на българина се пробужда и той вече излиза по улиците да търси правата си, както го правят борбените ни съседи гърци. Явно обаче гражданското ни самосъзнание е изкривено, тъй като не е редно удоволствието за някои, да е за сметка на здравето на останалите. Може би тоталната забрана на дименето е малко крайна и са нужни обособени места за пушачи и непушачи.
Истината е обаче, че у нас половинчати мерки не минават. И сега отделни салони има, но в стремежа си да печелят повече пари, повечето собственици изобщо не се съобразяват с това, че някои хора са избрали да не пушат. Стигна се до безумието на едната маса да се пуши, а съседната да е за непушачи, като разликата е единствено в табелката върху покривката. Сигурно сме и единствената страна в Европейския съюз, в която да има такова нещо като сладкарница за пушачи. Явно тук дори и децата имат „право” да се наслаждават на тютюневия дим, докато сладко си похапват някой сладкиш.
Похвално е, че правителството най-после се сети, че здравето на гражданите е по-важно от печалбите на заведенията. И, ако се нарушават дадени права, това са именно тези на непушачите, които по неволя трябва да се осмърдяват и да дишат от жълтия пушек на папиросите. Всеки, който иска да продължава с порока си, може пък да го прави навън, или в собствения си дом.
Крайно време е и страната ни да се присъедини към световните тенденции в цивилизования западен свят, към който уж се числим. Защото дори в съседна „ориенталска” Турция приеха пълна забрана на пушенето и тя се спазва стриктно. Истина е, че в държавите от Западна Европа дори пушачите подкрепят забраните да се дими на закрито. Разбира се, за да бъде една мярка ефективна, тя не трябва да бъде такава само на хартия, а да се спазва. Защото философията на Андрешко, решил винаги, когато може да прецаква системата, е заложена дълбоко в народопсихологията ни.
Затова ще са нужни засилени проверки и солени глоби за нарушителите. И все пак се надявам, че забраната ще се спазва, а хората ще осъзнаят, че порокът им вреди и на останалите, а не само на тях. Повод за този оптимизъм ми дава и фактът, че едва 200 души се вдигнаха на протест, за да защитят правото си на пушене. Напоследък станахме свидетели на доста по-масови протестни прояви. Затова, непушачи, дерзайте! И вашето време дойде. А вие, пушачи, просто свиквайте!