Загубихме уважение към смъртта. Нея незасегнатите би трябвало да приемат със свян или поне с мълчание.
Може ли едно престъпление да направи по-популярен журналист или политик? Случващото се в последните дни у нас повече приляга на конкурс за красота на мършояди. Дали това се дължи на факта, че отговорните институции предпочитат да мълчат чрез устите на медиите? Или е проява на клюкарския манталитет, който не знае мяра? Накрая гнусното представление приключи по нашенски – някой се потупа по широките гърдите пред камерите. Никакви въпроси по същество и решения. Какво става с обществото, щом изродите почнаха да се проявяват толкова често?
Заедно с държавността пропада и човечността. В опитите си да се приспособим към времето на безотговорност, ние почнахме да обръгвамеме на лошото. Ала дори веднъж да признаем, че злото и грозното са нещо обичайно, ние се заразяваме с тях, ставаме съучастници на злодеите.