/Поглед.инфо/ Сега е моментът ръководството на БСП да се запознае с партията си, казва философът-историк и бивш член на Изпълнителното бюро на Столетницата до 1997 г.
Поведението на опозицията в ситуация на криза в държавата е добро, с известно объркване. Аз мисля, че битката, която парламентарната група на БСП се опита да даде (и всъщност даде) против затварянето на парламента, не беше много премислена, не беше напълно уместна.
Задачите на парламентарната група на БСП, като център на българската опозиция, би трябвало да са по-различни. Разбира се, гледано отстрани е лесно да се дават съвети и аз не искам да изглеждам като съветник, но здравият разум...
От моята гледна точка има две действия, които трябва да се предприемат. Те не си пречат, а се допълват и са еднакво необходими.
Първо - днешното ръководство на БСП има възмжност да се обърне към партията си, да обходи основни партийни организации, да засили вътрешнопартийната комуникация... Просто да се опита да си прекопае градинката. Защото, поради различни причини - някои от тях обективни, други субективни - партията и ръководството на партията не са в пълен синхрон.
И сега е моментът ръководството - и колективното, и индивидуалното на "Позитано" - да отидат да огледат партията, да се запознаят с партията си, да се посъветват, да разговарят...
Това може да се направи бързо. Не, това не е лесно, разбира се! Технологично това изисква много средства за бензин...
Но времето сега е всяко зло за добро. Времето днес разрешава това да се направи.
Второ (което не е по-малко важно) - България е в здравна криза. Това е криза, която заплашва националното здраве...
Но! България навлиза и в икономическа криза, това е вярно и за целия свят...
(Имам чувството, че с тази непрекъснато осветлявана проблематика на коронавируса в световен мащаб, като че ли някой прави опит чрез нея да отклони главния лъч на вниманието на обществото от чудовищната криза, която се е развихрила днес в главните финансово-икономически центрове по света. В Китай вече не могат да скрият, че са в икономическа криза. Те са заплашени от падането на темповете на развитие. Досега на Китай тази здравна криза, която те като че ли преодоляха, им струва между 2 и 3 трилиона долара. Това са чудовищни суми дори за Китай, който е икономически гигант! Но тази икономическа криза в света е обективна и не може много дълго да не й се обръща внимание. Напротив, за нея се говори непрекъснато...)
Но да се върнем в България...
Опитвам се да кажа, като се старая да бъда обоснован, че сега е моментът БСП (освен ръководството да отиде да поговори с партията си, да я огледа отблизо, да засили комуникациите си с тялото на партията) да обърне внимание и на втората си задача. Която не е по-малко важна. Това е да се осветли икономическата проблематика и да се поставят нови цели в икономически план. Днес има опасност (аз не се боя да го кажа) - да, има опасност дребният наемен работник, човекът на наемния труд да бъде главният пострадал от всичко това, което става. Защото, освен че страда здравето на обществото, страда и икономическото благосъстояние на обществото.
Хората на средния и на дребния бизнес трябва да получат много бързо помощ и то не каква да е, а достатъчна помощ. Според мен правителството още не е приготвило всички ресурси за това. Ще кажа и друго - аз не съм сигурен, че партията на властта днес (това е ГЕРБ) има достатъчно ресурси, за да осигури необходимата подкрепа на умиращия дребен и среден бизнес.
Ето тук е средоточието, към което трябва да насочи своето внимание, своя интерес и активност ръководството на БСП. Да формулира политически интереси и да отстоява интересите на хората на наемния труд, както и на дребния и на средния бизнес.
Да си спомним какво значи дребен бизнесмен в България - това е човек, който има няколко служители, но той работи най-много измежду тях. Тоест - икономическият гръбнак на България не са ежегодните траншове европейски пари (макар че има кой да се възползва и от тях, разбира се).
Икономическият гръбнак на България са работещите бедни хора, работещите служители, които не са бедни, но зависят изцяло от месечното си трудово възнаграждение и разбира се, самият дребен и среден бизнес, за който в момента имам много неприятни, но правдиви предчувствия, че накрая той ще трябва да носи голямото бреме на икономическата криза.
Това е ситуация, в която БСП трябва да излезе с категорична защита, но не голословна, а обоснована. Да постави проблема, да защити трудова България плюс България на средния и дребния бизнес.
Нали в програмен план става въпрос за това, че БСП е склонна да започне да защитава средната класа на България. България вече почти няма средна класа. Но бъдещата средна класа са хората на дребния и на средния бизнес. Да, те са, обаче, ако не фалират, ако не изпаднат на улицата, ако не умре цялата тяхна инициатива, защото това са семейни пари, това са взети пари на заем, това са кредити, които трябва сега да се обслужват... Та те са бъдещата средна класа.
Тоест - за БСП има точка на приложение на усилията. Има централен политически и икономически проблем, има къде да се излеят усилията на БСП...
А дали в момента БСП разполага с необходимия ресурс - интелектуален - да предложи такава алтернатива, да мисли много време напред?
Не. Отговорът е не.
Да, съществуват добри икономисти в кръга на БСП. Някои от тях вече не са вътре в структурите на БСП, но продължават да гравитират вляво. Хора може да се намерят, макар и не изведнъж... Но по този въпрос вече трябва да е започнало полагане на усилия.
В мометна няма готови проекти за това какво да се прави. Тоест, софтуерът за тази дейност все още не е написан. Аз срещам някои разработки, те още не са готови, интелектуално не са завършени, тоест има какво да се прави.
Но хора може да се намерят. В България оскотяването не е стигнало чак до такава степен, че да няма мислещи хора с икономическо и с политическо съзнание.
Аз не вярвам, че 80% от българите са дебили, макар че повече от 80% живеят лошо.
Ресурси има, но те още не са събрани, възможности има, но те още не са огледани, посока на действие има, но тя още не е уточнена. Тоест, БСП не може да се разпуска сега. Точно обратното - сега е моментът за серия от извънредни действия. Комисиите към висшето ръководство трябва да работят, интелектуалните центрове, аналитичните щабове трябва да работят. Но това е работа, все пак, на централното ръководство, не на местния активист на БСП.
На мен ми се струва, че в областните центрове на България (със сигурност в Софийската градска организация) трябва да има извънреден щаб - интелектуален, аналитичен център, който да готви икономически предложения, виждания, идеи, за това как да се помага на работещите бедни, на трудовите хора, на хората на наемния труд, но също така в не по-малкта степен и на дребния и на средния бизнес.
Защото кризата е и възможност, философски това винаги е така. Всеки път, когато има криза, има възможност да се тръгне по нов път.
Има един чудесен германски класически поет - Фридрих Хьолдерлин, който го казва съвсем ясно: "Там, където дебне опасността, гледа Спасителят".
Всяка криза е възможност да се подходи по нов начин, да се разширят възможнстите, преди всичко да се разшири съзнанието на хората.
Защо днес по-големите общински организации на БСП не създадат някакви извънредни групи за осмисляне на икономическия аспект на положението?
Защо не се използва колективният разум на социалистическата партия - той все още е налице, все още го има?
Ето, аз, например, бих предложил да има такава група за постоянен мониторинг и за идеи и иницаитиви към Градския съвет на БСП в София.
Нека заедно да намерим решение какво да се прави с икономическото състояние на България...
* Гост на БСП - София с позиция днес е ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ. Той е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ.