/Поглед.инфо/ Пукна пролетта и се заговори за поредното гласуване. Пустата й демокрация на прехода – сякаш очаровани, отдадохме за нейните тъмни очи тридесет години от живота! Замая ни, обезволи ни, отне всичко и сега, понеже няма дребни монети в джоба, наминавайки насам по изборно време, тя все подхвърля някоя и друга надежда за промяна към по-добро. Както се казва: «Надежди говежди». А ние, носени от течението на простотията и безвремието, забравяме, че имаме ръце и сила да му се противим... Загубихме бреговете... И накъде, неговата сметка, бяхме тръгнали?!
Наскоро повелителят на магистралите приятно удиви публиката с две нови думички в своя речник: «диктатура» и «автокрация». Браво на чичето, учи се! Но не е хубаво, че съветниците са го изпуснали от поглед! Вярно, той, като види микрофон, става неудържим, почва да плещи врели – некипели... Ала не бива да се оставя без надзор бивш пожарникар с мания за величие, защото следващият път може да не ни се размине само с бърборене!
В същото време партиите представиха своите кандидати за евродепутати. Новите ни надежди демонстрираха добро настроение и желание да променят ЕС, а оттам и отечеството. Вярно, някои лица предизвикват недоумение, но на страничния наблюдател това му е работата – да мрънка защо еди кой си е попаднал в листата. И да гласува, ако реши. Не че това е от значение.
Недееспособната държава прилича на продънен фотьойл – има го, заема място, но не струва и пукнат грош. А излинялото одеяло, отмъкнато от чужд простир и метнато отгоре, за да поприкрие кусурите и придаде вид на демократичност, естествено представлява налаганата политика. Рядко се случва нещо ново и истинско в недееспособната държава. Случи ли се все пак, то е лошо. Така, докато разни партийци се наддумваха пред камерите, в София неонацистите основаха своя общоевропейска организация. Тяхното сборище бе толково тайно, че политиците, полицията и общината го проспаха. Между нас казано, адресът на явката и списъкът с гостите станаха известни седмица по-рано и отговорните за обществената безопасност можеха да се самоуведомят за случващото се от вестниците... Ала вероятно чиновниците не умеят да четат, щом не са взели мерки. Вятър и мъгла се носят из техните глави – разчитат, че като галят рогцата му и се правят, че не усещат вонята на сяра, злото ще ги отмине. Наивници. То вече е в тях.
По принцип разговорите за фашизма трябва да са кратки, а с привържениците на тази идеология държавата и народът изобщо не бива да се церемонят. В действителност гордите българоарийци биват канени в телевизионните студия и спокойно прокламират вижданията си пред крехките водещи. Тяхната настървеност да вдъхнат живот на кафявото мръсно минало наподобява геронтофилия. Но кому е нужна подобна толерантност в нашата многострадална страна? На управляващите, решили да укрепят властта си с помощта на изродите с татуирани свастики? Или някой умник готви преврат? А може би господарите в Брюксел и Америка са решили да сменят подопечните си тук и вкарват в играта нови здрави сили? Всъщност този въпрос изисква не отговори, а нашите действия. Защото сме попаднали не там, където трябва.