/Поглед.инфо/ "Успехът на войната зависи от предпазливостта, доброто поведение и опита на генерала." Историците твърдят, че думите са на прочутия пълководец и император на Франция Наполеон Бонапарт.

По всичко изглежда, че случващото се в последните седмици в съдебната система е своеобразна война за територии, за овладяване на постове и за съжаление на опит по заместването на едно лоби с друго.

Безспорно първите стъпки в тази своеобразна война бяха направени от правосъдния министър Христо Иванов. Желанието му за реформа на съдебна власт премина от фазата на доброто намерение, когато представи дългоочакваната Стратегия за съдебна реформа, за да стигне до открити опити за налагането на диктат на изпълнителната над съдебната власт. Министърът обаче не показва никаква предпазливост, още по-малко добро поведение, а очевидно му липсва и най-важното – политически опит, не за да спечели войната, а за да проведе нужната реформа, заради която твърди, че е част от управление, което иначе не би подкрепил. Поне, ако се вярва на собствените му думи от есента на 2013 г., когато оприличаваше Борисов и Цветанов за част от проблема #КОЙ.

Реформите на съдебната система се правят бавно, колкото и да не се харесва на днешните реформатори, които все по-трудно ще намират причина да обясняват на собствените си избиратели, че са в това правителство, защото имало нужда от "чисти ръце" в правосъдието. Реформи в съдебната система обаче се правят след задълбочен анализ, защото много често те имат своето отражение след едно, две и повече десетилетия. Заради това и българският законодател, а и Конституционният съд, правилно са поставили ясно границите - истинска и реална реформа в съдебната власт може и трябва да се осъществява само с промяна на Основния закон, т.е. с конституционно мнозинство, а дори и от Велико Народно събрание. Това обясниха в последните дни авторитетни юристи като проф. Любен Корнезов, проф. Огнян Герджиков, проф. Даниел Вълчев, Константин Пенчев, Димитър Гочев.

Добре е ресорният вицепремиер Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов да ги послушат, а защо не и да поискат още в аванс позицията на Конституционния съд по законодателните им предложения, които възнамеряват да правят. Министерският съвет е една от институциите, които имат право да сезират конституционните съдии.

В петък министър Иванов допусна много сериозна и стратегическа грешка. "От Висшия съдебен съвет излизат сигнали за предрешеност на състезанието за избор на председател на Върховния касационен съд", обяви правосъдният министър в телевизионно интервю. По закон Христо Иванов председателства заседанията на ВСС, без да има право на глас. На 29 януари 2015 г. предстои "правителството" на съдебната власт да избере председател на ВКС измежду кандидатурите на съдиите Павлина Панова и Лозан Панов, който все пак се завърна в конкурса след будещия много въпроси тежък пътен инцидент.

На практика с изказването си Иванов оказва груб политически натиск върху членовете на ВСС. Когато си позволиш подобен акт на вмешателство, трябва да си напълно сигурен, че същото съмнение ще тегне и върху теб. За никого не е тайна, че Иванов настоява за поста на съдия №1 да бъде избрана заместник-председателката на ВКС Павлина Панова, не само, защото тя открито подкрепи съдебната му стратегия и се ползва с подкрепата на Съюза на съдиите в България и групата НПО-та, от които произхожда и самият министър.

Когато говори за предрешеност на избора за председател на ВКС, добре би било Христо Иванов да се замисли, дали нямаше същият елемент и в процедурата по избор на български съдия в Европейския съд за правата на човека. Проведената от Министерството на правосъдието през тази есен процедура ясно показа, че един от кандидатите – адвокат Йонко Грозев има обща професионална биография с един от членовете на комисията по избора - председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Съвсем очаквано Йонко Грозев стана част от тройката, която България предложи на Съвета на Европа и от която ще бъде избран българският съдия в ЕСПЧ. Как би се почувствал правосъдният министър, ако се породи съмнение, че в случай, че Йонко Грозев не бъде избран от Съвета за Европа за съдия, той няма да бъде избран от Министерството правосъдието, но този път за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Процедурата, за което ще стартира в началото на 2015 г. Как би се почувствал правосъдният министър, ако се появи съмнение за предрешеност в предстоящите конкурси за нотариуси и частни съдебни изпълнители, които предстои Министерството на правосъдието да проведе в първата половина на 2015 г.

Когато говорим за отговорност и за предрешеност – правосъдният министър Христо Иванов е добре да се замисли и върху два факта от последните 4 дни. С неговото мълчаливо съгласие бе взето решение от управляващите, които в ранните часове в събота, отхвърлиха увеличението на бюджета за съдебната власт. На практика мнозинството бламира правосъдния министър, който се надяваше да осигури нужните средства за издръжка на системата на правосъдието. Това не се случи. На заседанието на Министерския съвет в сряда – финансовият министър Владислав Горанов поиска сметка от Върховния административен съд за хода на едно от хилядите дела, които този съд гледа. Под зоркия поглед на премиера Бойко Борисов, който "уж" вече внимава в отношенията със съдебната власт – правосъдният министър обеща да провери, защо едно дело се отлага с 45 дни, а не с 4-5 дни, както му се иска на финансовия министър. В случая Христо Иванов можеше да заеме далеч по-ясна позиция и да апелира за повече премереност в думите на колегата си Горанов.

И понеже започнахме с цитат на Наполеон и тактиката му за водене на битки, ще завършим с думите на премиера Бойко Борисов по адрес на скоростта, с която съдебната реформа, заради която Христо Иванов е част от това правителство, трябва да се проведе: "Някой път много бързаме, много искаме нещо бързо да се случи. Особено в съдебната система трябва да се внимава много колко бързо стават нещата."