/Поглед.инфо/ Една от двете църкви трябва да се разпусне, за да е възможна обща литургия

Мнозина българи критикуваха Българската православна църква затова, че отказва да служи заедно с папата по време на посещението му в София. Всъщност възмущението е излишно на първо място, защото Ватиканът изобщо не е поискал и очаквал съвместна литургия, поясни преди визитата митрополитът на Средна и Западна Европа Антоний.

БПЦ неколкократно уточни, че съвместна литургия е невъзможна поради канонични различия. Какво означава това?

За да има обща литургия, двете църкви трябва да преодолеят различията си, като една от основните спорни точки между тях е за ролята на папата. Православните не признават, че е възможно Бог да има свой наместник на Земята, който е човек, но безгрешен поради тази си роля. Ако признае ролята му, това де факто би означавало подчинение на католическата църква.

Ако пък католиците признаят православното виждане за това, че има само един невидим глава и това е Господ Исус Христос, това би причинило разпад на католическата църква, която е организирана на изключително строг йерерхичен принцип - без нейния връх папата тя ще се срине и надолу.

Въпреки всичко католическата и православната църква са близки и се наричат сестри, тъй като различията им в каноните далеч не са толкова сериозни, колкото различията им с останалите деноминации.

10 са точките, по които православни и католици се делят едни от други и това прави общата им литургия невъзможна поне засега.

Най-важната разлика е по въпроса за триединството. Според православната вяра Светият Дух произхожда само от Отца, докато римокатолиците учат, че Светият Дух произхожда и от Отца, и от Сина. Оттук следват и всички останали различия. Католиците например виждат своя папа като приемник на апостол Петър, който бил пръв между апостолите. Православието смята, че апостол Петър е само “пръв между равни”, а не върховен управител. Дори и Петър да е имал по-специална власт, дадена му от Христос, то от това според нашата църква не следва, че той е дал същата власт и на своите приемници. Възниква и въпросът защо папата би бил човекът на Бог на Земята, а не например Антиохийският епископ, след като апостол Петър е основал и Антиохийската църква.

Третата основна разлика е в ролята и почитането на Богородица, която при католиците е поставена на по-висок пиедестал Те вярват, че Дева Мария е чиста от първородния грях, като Бог я е запазил от него заради ролята, която синът й ще има на Земята. Православната църква почита Девата като Божия майка, но не смята, че е родена безгрешна, тъй като е зачената и родена от обикновени хора и така е наследила греха им.

Останалите разлики са по-незначителни, защото засягат начина, по който се причестява, изповядва и кръщава един вярващ, тоест разликите са в ритуалите. Например за католиците е важно изповедта да става, без християнинът да знае с кого говори – по тази причина католическите свещеници имат специални кабинки в църквата. Докато православната църква настоява при акта на изповед вярващият да застане очи в очи със свещеника си и така да изпита срам от стореното.

Една от съществените за днешния живот и общество разлики е и отношението към брака при свещениците. При католиците има целибат, тоест безбрачие на свещениците. Той е въведен през IV в. с цел духовенството да се откаже от пороците и да се издигне нравствено. Още тогава обаче това решение постига противоположни резултати – според историческите записки след въвеждането на целибата нравственият упадък станал още по-голям. И до днес католическата църква е раздирана от сканадали около целибата най-вече заради разкритията за сексуална злоупотреба с деца. Това е причина в католическите среди усърдно да се дискутира дали не е време той да бъде отменен, още повече че заради педофилските скандали католическата църква загуби десетки хиляди свои членове, които я напуснаха от възмущение.

При православните духовникът, който проповядва сред миряните, задължително трябва да бъде със семейство, защото, “който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?”. Не само по отношение на свещениците си православието е по-меко от католицизма – разводът при православните също е разрешен, докато католиците смятат, че мъжът и жената могат да се разделят, не и да встъпват във втори брак.

В други точки пък православната е по-строга от католическата църква – например католиците вярват в чистилището като междинна станция за грешните души, докато при православните грешниците отиват направо в ада. И в двете църкви обаче грешникът може да бъде помилван, ако се разкае или някой измоли помилването му.

24 часа