/Поглед.инфо/ Един бърз и опростен преглед на възможностите за събиране на приходи в току-що учредения чрез измененията в Закона за енергетиката фонд „Енергийна сигурност” показва следното:

- Общото годишно производство на електрическа енергия в България е около 47 милиарда киловатчаса, които се разпределят като 15 милиарда киловатчаса за регулирания пазар и 32 милиарда киловатчаса за свободния пазар и експорт.

- Приходите, които ще се реализират от това производство при цена на обществен доставчик 0,125 лева за киловат час и средна цена на свободен пазар 0,073 лева за киловатчас, са съответно 1 милиард и 875 милиона лева от регулиран пазар и 2 милиарда и 336 милиона лева от свободен пазар и експорт.

- Приходите във фонда, определени като 5% от приходите от производство, ще бъдат съответно 93 милиона и 750 хиляди лева от регулиран пазар и 116 милиона и 800 хиляди лева от свободен пазар, или общо 210 милиона и 550 хиляди лева.

- Значими приходи във фонда от внос на електрическа енергия не трябва да се очакват.

- Облагането с 5% върху приходите от производство няма да засегне „Контур Глобал- Марица Изток 3” и AES, защото, съгласно договорите за дългосрочно изкупуване на енергия, такива разходи се поемат от НЕК.

За да се компенсира дефицитът в НЕК, са необходими 1 милиард и 135 милиона лева, които съгласно доклада на КЕВР, се предвиждаше да бъдат събрани като такса „задължение към обществото” от всички консуматори при една нова цена от 0,04 лв. за киловатчас за тази такса.

Вижда се обаче, че ако, както иска бизнесът, такса „задължение към обществото” се запази 0,02 лв. за киловатчас и се запазят цените за крайните потребители, ще трябва да се компенсират около 550 милиона лева, като очакваните да бъдат събрани във фонд „Енергийна сигурност” 210 милиона и 550 хиляди лева няма да са достатъчни за това. Очертава се дефицит от близо 350 милиона лева, който, ако се запази цена на обществен доставчик 0,125 лева за киловатчас, може да бъде намален до 275 милиона лева.

Към този дефицит ще трябва да се добавят още 65 милиона лева, които няма да бъдат получени като приходи от търговията с емисии, защото практиката показа, че годишният приход от търговия с емисии не може да надвиши 160 милиона лева годишно. Така в НЕК се очертава дефицит от 340 милиона лева, който не може да бъде компенсиран нито с рестрикциите върху цената на произвежданата енергия от ВЕИ, нито с рестрикциите върху цената на произвежданата енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

Очакванията и надеждите на бизнеса за запазване или дори намаление на крайна цена на електрическа енергия на свободния пазар ще бъдат попарени, защото производителите ще калкулират допълнително в цените си разходите за 5% облагане върху приходите. Това допълване на цените ще бъде най-малко с 5%, като за АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2” то може да бъде и повече, защото в цената за свободния пазар те ще калкулират 5-те процента облагане за регулирания пазар. Така цената за бизнеса заедно с досегашната такса „задължение към обществото” и без таксите за услуги по пренос и разпределение ще се установи на около 0,09665 лв. за киловатчас вместо очакваните 0,093 лв. за киловатчас.

В заключение си мисля, че направените промени в Закона за енергетиката може да бъдат резюмирани като резултат най-картинно с известния цитат на полковник Шрьодер от романа „Приключенията на добрия войник Швейк": „Какво направихте вие? Едно голямо лайно направихте!”.