/Поглед.инфо/ Министерският съвет прие така дълго чаканата актуализирана Стратегия за реформа на съдебната система. Още в началото на 2015 г. се очаква Министерството на правосъдието да предложи и конкретни законодателни промени (основно в Закона за съдебната власт), които ще се опитат да "заобиколят" Конституцията и да доведат до разделяне на Висшия съдебен съвет на две камари – прокурорска и съдебна.
Вицепремиерът Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов признаха, че за сериозни промени в съдебната система все пак ще е нужна реформа и на Конституцията, а вероятно и свикване на Велико Народно събрание. Но Кунева дори си позволи да стигне и по далеч - да обяви за крепител на статуквото всеки, който би се решил да попита - дали идеите на правосъдния министър за реформа в съдебната система са конституционно съобразни. Проблемът е, че дори нейният съпартиец Даниел Вълчев й припомни, че истинска реформа ще има, ако има и промяна на конституционни текстове.
Разделянето на ВСС на две, а дори и на три камари, по същество няма да реши нищо. Напротив, ще капсулира допълнително системата. Това ще стане ясно след не повече от 2-3 години, когато за съдебни шефове бъдат излъчени само членове на една от професионалните организации на магистратите. И проверка на проверката за работата на прокуратурата да се направи, пак нищо няма да осигури бързо, прозрачно и ефективно разследване на корупционните престъпления, които всички български управленци вече 25 години вършат.
Колкото и десетки милиони евро още да се налеят в електронното правосъдие, в случайно (low-choice) разпределение на делата, ефективността ще е много под нужната, за да смятаме, че у нас някога все пак ще има "върховенство на закона".
Защо?
Достатъчно е да се погледне стенограмата от заседанието на Министерския съвет в сряда, 17 декември 2014 г. По време на дебата около приемането на Стратегията за реформа на съдебната власт, финансовият министър Владислав Горанов търси сметка на съдебния състав от Върховния административен съд, който си позволил да отложи разглеждането на делото около фалита на Корпоративна търговска банка /КТБ/ за февруари 2015 г., а не за друга седмица. Поучил се от предишни непремерени изказвания по адрес на съдебната система, дори премиерът Борисов е прекалено внимателен в коментара си, докато правосъдният министър Христо Иванов обещава да извърши проверка и да докладва. Обещанието на правосъдния министър и вербалния натиск на Владислав Горанов са достатъчни, за да предизвикат реакция на Съюза на съдиите в България, както и на деветте "дежурни" неправителствени организации=
Вместо да обяснява, че няма информация и ще извърши проверка, най-малкото, което правосъдният министър бе длъжен да направи още на заседанието на правителството е да обясни, че насрочването на делата за определена дата зависи от ангажираността на съдебния състав, от възможността на адвокатите на страните да се явят на определена дата и прочие. В следващите седмици можем да очакваме всеки, който се чувства неудовлетворен от едно или друго решение на съда, той да започне да атакува съответния съдия или съдебен състав. Ако, Христо Иванов не може да си отговори до какви последици може да доведат тези атаки, то е достатъчно да отиде в Софийския затвор, където със сигурност ще узнае, че там всички изтърпяващи присъдите смятат себе си за "невиновни".
Трябва да е ясно, че с натиск и ултиматуми няма как да се осъществи каквато и да е реформа. Същинската част в липсата на възможност за налагането на "върховенство на закона" е заложено в изключително силно развитата схема на семейно-роднинско-приятелски (масонски, ловджийски) връзки в българската съдебна система. Съдебната стратегия няма как да реши този въпрос, а той е далеч по-сериозен и важен от всичко, което управляващите възнамеряват да направят. През годините се е изписало много по темата. Достатъчно е да си припомним един емблематичен пример от близкото минало, когато се оказа, че дъщерята на съдия от Върховния административен съд е получила на изключително ниска цена имот в Приморско в качеството й на крайно нуждаеща се. Днес няма и спомен от този казус, а дъщерята е действащ магистрат. Сред съдиите, които поискаха оставката на ръководството на СГС пък се оказа съпругата на член на ВСС, който представя себе си за опозиционер на статуквото. Разбира се подобни примери са налице и за други от кадровиците на Темида, които също имат роднински и семейни отношения с магистрати. Само преди няколко месеца стана известен и друг пример за семейна обвързаност, която породи много въпроси. Казусът стана обществено известен едва, когато се оказа, че уважаван съдия е предложен за заместник-министър на правосъдието. Оказа се, че бащата на съдията е небезизвестния ректор на Свищовската академия, където докторантура провеждаше емблематичния "телефонен" кадровик на Темида – Красимир Георгиев, известен повече като Красьо Черния. Сред депутатите от ДСБ, който настоява за оставка на ВСС и радикална съдебна реформа е и синът на бивш председател на ВАС и бивш член на ВСС. А, дали когато отправя критиките си към дейността на сегашния ВСС, народният представител не смята, че отговорност за състоянието на съдебната система носят и бившите й кадровици и ръководители. Предложената от правителството Съдебна стратегия по никакъв начин няма да промени ситуацията в Темида, просто ще пренареди изпълнителите и част от кукловодите. За да има реално правосъдие у нас е нужно много повече - тотален рестарт на системата, включително лустрация и преглед на семейно-роднинските-приятелски (масонски, ловджийски) връзки в органите на съдебната власт.
Не на последно място – "върховенство на закона" би могло да има единствено, ако управляващите покажат, че уважават законите, каквито и да са те, а те очевидно не го правят. Примерът с публикуваното на ратификация на Народното събрание в Държавен вестник, почти седмица преди тя въобще да е била подложена на обсъждане и гласуване от депутатите, е повече от показателен, че за настоящите управляващи - нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Достатъчно е да си припомним как преди около пет години се опитаха да прокарат и поправката "Мери Джейн". Опасното е, че този път управлява не една партия, а цели четири политически формации, което прави лобистите им поне четири пъти повече. Като добавим към това липсата на силна и адекватна опозиция, на реално неангажиран с управлението неправителствен сектор и истински свободни медии, то последиците ще са повече от негативни за цялото общество. С политическия натиск за провеждане на безпринципна "реформа" на съдебната власт, с намеците, че който си позволи да сезира Конституционния съд по един или друг въпрос, ще бъде обявен за крепител на "мафията" и "задкулисието", с грубото потъпкване на правилника на Народното събрание, а дори и с решението за "национализиране" на пенсионните вноски, тази власт очевидно показва, че всичко й е позволено, сякаш е имунизирана от гнева народен, но дали?!