Витамин C е полезен за костите, зъбите, венците и кръвоносните съдове, но няма данни, че допълнителният прием предотвратява настинки.
Много от нас са съблазнени от обещанието за по-добро здраве и по-голяма жизненост, предлагано в опаковка с витамини и добавки. Но дали приемането им наистина ни правят по-здрави?
Том Сандърс, професор по хранене и диететика в Кралския колеж в Лондон, твърди, че няма "магическо хапче", когато става дума за хранене. Приемането на добавки често върви ръка за ръка със здравословна диета и може да е трудно да се оцени ползата от тях.
Освен това веществата от храната понякога се абсорбират по-лесно от организма, отколкото тези в едно хапче.
Предлагаме ви полезна информация за няколко витамини и добавки, ползата и вредата от тях, както и подходящите източници:
Витамин А
Полезно за: Зрението и костите, както и за белите кръвни клетки, които се борят с инфекциите. Все още няма доказателства обаче, че витаминът има противоракови свойства и предпазва от тумори.
Източници: Тиква, моркови, сладки картофи.
Риск: При пушачите - 20 mg на ден се свързват с по-голям риск от белодробен тумор. Дългосрочният прием на 1,5 mg дневно увеличава риска от остеопороза. Витамин А също може да причини вродени дефекти, затова трябва да се избягва по време на бременност.
Витамин B
Полезно за: Обмяната на веществата, имунитета и нервната система. Скорошно изследване показва, че В6 и В12 забавят свиването на мозъка, свързано с деменцията. Те също така намаляват хомоцистеина - химикал, свързан със сърдечния риск. Изследванията сочат обаче, че най-големи ползи за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания се наблюдава само при тези, чиито нива са ниски по принцип.
Източници: Пълнозърнести храни. Месото, яйцата и млечните продукти са единственият надежден източник на B12.
Риск: Приемът на повече от 200 mg от витамин В6 може да доведе до увреждане на нервите.
Витамин C
Полезно за: Костите, зъбите, венците и кръвоносните съдове. Няма данни, че допълнителният прием предотвратява настинки.
Източници: Червени чушки, цитрусови плодове, броколи.
Риск: Приемът на повече от 1000 mg на ден може да предизвика главоболие и диария.
Витамин D
Полезно за: Здрави кости и зъби. Има доказателства, че предпазва от сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак, диабет и астма, и дори помага за контролиране на теглото.
Източници: Мазна риба, яйца, маргарин.
Риск: Дневният прием на 25-50 mg може да увеличи риска от камъни в бъбреците.
Витамин Е
Полезно за: Червените кръвни клетки и предотвратяване на съсиреци. Това не е един витамин, а група от осем съединения. Хората с най-високи нива в кръвта имат най-нисък риск от сърдечни заболявания, но няма доказателства, че приемането на витамина помага на вече болни хора.
Източници: Бадеми, слънчогледови семки, лешници.
Риск: Може да понижи нивата на добрия холестерол, ако се приемат статини.
Фолиева киселина
Полезно за: Профилактика на вродени дефекти на гръбначния стълб. Свързва се и с по-малък риск от деменция и рак на дебелото черво. Има доказателства за намаляване на сърдечния риск и опасността от инсулт.
Източници: Спанак, грах, аспержи.
Риск: Допълнителният прием може да скрие дефицита на В12, който се среща по-често при възрастните хора. Това е така, защото той коригира анемията, причинена от ниски нива на В12, но не и увреждане на нервите.
Омега-6
Полезно за: Кожата, косата и имунната система. Няма доказателства за твърдението, че гама-линоленова киселина подпомага здравето на костите, влияе на кръвното налягане, холестерола или теглото.
Източници: Растителни мазнини.
Риск: Омега-6 подтиска усвояването на омега-3, предпазващи сърцето. Съотношението между четири части омега-6 и една - омега-3 е идеална, но балансът е трудно постижим. Дисбалансът е свързан с възпаления и повишен риск от рак на гърдата, астма и затлъстяване. За да възстановите баланса, увеличете приема на омега-3 чрез мазна риба и други храни.