„Определението за това що е живот току що се разшири”, коментира Ед Вайлер от научния отдел на американската космическа агенция

Научно изследване, финансирано от НАСА, промени фундаменталните знания за това от какво са изградени всички живи организми на Земята.

Астробиолози, провеждащи тестове в суровите условия на езерото Моно, в Калифорния, откриха първия познат на нашата планета микроорганизъм, който е сособен да живее и да се възпроизвежда, използвайки за тази цел токсичния химикал арсеник.

„Определението за това що е живот току що се разшири”, коментира Ед Вайлер от научния отдел на американската космическа агенция. „Когато търсим нови форми на живот в нашата Слънчева система, трябва да мислим по-разширено, да очакваме живот какъвто не познаваме”, добави той.

Откритието ще промени учебниците по биология и ще разшири търсенето на извънземен живот.

Въглеродът, азотът, водородът, кислородът, фосфорът и сярата са шестте основни градивни блока на всички познати форми на живот тук на Земята. Фосфорът е част от химическото скеле на ДНК и РНК. Те носят генетичните инструкции на живота и досега се смяташе, че са абсолютно необходими за всяка жива клетка.

Фосфорът е главният компонент на енергопренасящите молекули във всички клетки (аденозин трифосфат), както и на фосфолипидите, които образуват всички клетъчни мембрани.

Арсенът, които по химичен състав е подобен на фосфора, е отровен за по-голямата част от земните организми. Той нарушава метаболитните им процеси.

„Ние знаем, че някои микроорганизми могат да дишат арсеник, но това, което открихме е нещо съвсем ново – бацил, който е изграден от арсен”, обясни астробиологът Фелиша Улф-Саймън. „Ако има организъм тук на Земята, който може да прави толкова неочаквани неща, какво ли предстои да открием”, допълни тя.

Новооткритият микроб, щам GFAJ-1, е член на обща група от бактерии - Gammaproteobacteria. В лабораторни условия учените успешно отглеждали микробите от езерото Моно на диета от фосфор и арсен. Когато обаче отстранили фосфорът и го заменили изцяло с арсен, микробите продължили да растат и да се размножават. Анализите показали, че арсенът е бил използван за производството на градивните елементи на нови GFAJ-1 клетки.

Учените избрали за своите изследвания именно езерото Моно заради необикновената му химична среда - особено високата соленост, висока алкалност и високи нива на арсен. Тази химия е отчасти резултат от изолацията водоема от източници на прясна вода в продължение на 50 години.