Приносът му представлява крайъгълен камък в развитието на съвременната медицина, тъй като безплодието е медицински и психологически проблем, който засяга повече от 10% от всички двойки по света.
Проф. Робърт Едуардс е тазгодишния носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за разработването на ин витро оплождането.
Приносът му представлява крайъгълен камък в развитието на съвременната медицина, тъй като безплодието е медицински и психологически проблем, който засяга повече от 10% от всички двойки по света.
Още през 50-те години на 20-ти век Едуардс смята, че ин витро процедурите могат да бъдат полезно при лечението на безплодие. Той работи системно да реализира целта си, открива важни принципи на човешката фертилизация и успява да осъществи оплождане на човешка яйцеклетка в епруветка. Неговите усилия в крайна сметка са увенчани с успех на 25 юли 1978 г., когато се ражда първото в света „бебе епруветка" - Луиз Браун. През следващите години, Едуардс и екипът му усъвършенстват ин витро технологията и я споделят с колегите си по целия свят.
Професорът е роден през 1925 година в Манчестър, Великобритания. След отбиване на военна служба по време на Втората световна война, започва да учи биология в Университета на Уелс в Бангор и в Единбургския университет в Шотландия, където получава докторска степен през 1955 г. с дипломна работа върху ембрионалното развитие при мишки. През 1958 г. започва своите изследвания върху процесите на човешкото оплождане. От 1963 г., Едуардс работи в Кеймбридж, като основава и първият в света ин витро център. В момента е почетен професор в университета.
Миналата година имаше трима лауреати в тази област - Елизабет Блакбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак, за откритието на начин за защита на теломерите в хромозомите чрез ензимна теломераза.