Хората, които живеят в по-бедните държави, като цяло са по-нещастни.
Сигурно сте чували многократно две противоположни тези: „Богатите са щастливи” и „Богатите също плачат”. Между богатството и щастието има силна зависимост, но бедните не са непременно нещастни.
Това са установили изследователи от Центъра за екологично право и политика в Йейлския университет в САЩ. Според тях за богатите все по-често измерител на задоволеността от живота са не само парите, но и чистата и здравословна околна среда. Например Ватанау, малка островна група, захвърлена в Тихия океан, се смята за най-щастливата държава в света.
В същото време различни изследвания доказват, че хората, които живеят в по-бедните държави, като цяло са по-нещастни. Те често страдат от недостиг на чиста питейна вода, нямат електричество и други удобства, живеят по-кратко.
Икономическата и финансова криза, която така внезапно застигна света, изсмука щастието както у по-богатите страни, защото ги лиши от сигурност, така и у по-бедните, като намали помощите, които получаваха. Затова може би е разбираемо защо толкова много усилия се хвърлят да се открие мерило за щастието. Това би била любимата величина на всеки управник.
Френският президент Никола Саркози натовари дори нобеловия лауреат по икономика Джуозеф Щиглиц да намери начин да измерва щастието, различен от досегашния, който слага най-общо равенство между задоволството и охолството. Британските консерватори също планират да въведат нова система за измерване на националното богатство. А Европейската комисия започна проучване, което да оцени нуждата от създаване на по-комплексно изучаване на благосъстоянието на гражданите от простото сумиране на произведените стоки и услуги.
Американската конституция дава право на гражданите да преследват щастието, но единствената държава, в която то е издигнато в политика, е Бутан. Преди около 35 г. на тогавашния владетел на непалското кралство Джигме Дорджи Уангчук му хрумнало, че бедните му поданици биха били по-щастливи, ако не се фокусират само върху материалното. Той разпоредил да се замени използваният в останалия свят брутен вътрешен продукт (БВП) с брутно национално щастие.
Според бутанците щастието се крепи върху четири принципа: трайното и справедливо социално-икономическо развитие, опазването на околната среда, съхраняването и развитието на културата и доброто управление. Бутанското щастие се измерва по девет показателя: физическо, умствено и духовно здраве, времеви баланс, социална, обществена и културна виталност, образование, жизнен стандарт, добро управление и екологична виталност. В непалското кралство смятат, че страната трябва предпазливо да догонва, за да не обезличи националните си традиции. По тази причина Бутан е последната страна в света, разрешила телевизията и интернет едва през 1999 г.
Според британския икономист Ричард Лайърд истински щастливи от богатството са само хора, на които парите помагат да излязат от най-голяма бедност. На останалите социални нива увеличените доходи носят само повече стрес и по-дълги часове в службата, за да се запазят наличните придобивки. Изкачвайки социалната стълбица, човек не става по-щастлив, а просто се адаптира към по-високите доходи. Затова Лайърд проповядва по-високи данъци, по-дълги отпуски и по-ниски темпове на икономически растеж, които да позволят на хората да се концентрират върху важните неща от живота.
Все по-често богатството започва да се свързва с чистата природа и здравето, а не просто с безконечното увеличаване на производството. За щастие се приемат дейности, които ни се струват дадени – като готвенето на електрическа или газова печка, тъй като в най-изостаналите страни, където това е невъзможно, всяка година 1,6 млн. души умират от болести, свързани с готвенето на огън на закрито. Част от щастието е продължителността на живота. Планетарният индекс на щастието, изготвян от Нова икономическа фондация, например се изчислява от сбора на личното усещане за щастие и средната продължителност на живота, разделен на екологичния отпечатък на глава от населението. Държава, която е много бедна и не може да консумира много, е най-щастливата, твърдят създателите му.
Според този индекс хората са по-доволни от живота си в Латинска Америка, на Карибите и в Югоизточна Азия, отколкото в Западна Европа, а най-нещастни са в Източна Африка. Последното издание на класацията поставя на върха на щастието жителите на Коста Рика, следвани от жителите на Доминиканската република и Ямайка. В Европа най-доволни от живота са холандците (43-то място в световната класация) и малтийците (44-то). България е 82-ра, непосредствено след Камбоджа и Иран и преди Турция и Хонконг.