/Поглед.инфо/ Стихотворението е написано от Мила Искренова /хореограф на "Арабеск"/ след един концерт на CONCERTO ANTICO в рамките на Втория фестивал "Изкуството на барока"- 2008 година.
1.
Константна, проникаваща , потъваща
с достйнство в ритъма на сладострастието
като сладост и страст в едно неразделно
цяло пространство
от коридори, стълби и парапети, на които
слабостта се обляга изящно и с доверие
към потоците от светлина,
жълта, розова, зелена, синя и бяла
до крайно симетрично и претенциозно
орнаментирано спокойствие
като във филм на Ален Роб Грийе,
който те оставя без въздух,
защото дробовете ти са пълни
с радост,
пърхаща като крилете на птици,
влязло в клетката по случайност,
фатална
и неизбежна като любовна страст,
безмълвно разливаща се
по алеите на забравените блянове,
мечта
за щастие, невинно и жестоко
опъваща струните на безразличието,
сухожилията на болката,
вътре, в душата, дълбоко константна ,
проникаваща , потъваща
с достйнство в ритъма на сладострастието
като сладост и страст в едно.....
2.
Не достига до края си, защото
Се плъзга по кордата и
Невидимите бисери се разпиляват
На завоя на шията
С хладна форма близка до пода
Скърцащ с дъх на смърт.
Перлата ослепява скърцащия звук на смъртта
между дъските в лъч светлина.
По повод концерта на консорт за старинна музика CONCERTO ANTICO - Купрен, Калдара, Корели, Хендел и др Софийска градска галерия/ 05.11.2008
Мила Искренова
Публикувано в книгата й "Радостта на тялото"
“За мен бароковата музика е еманация на страстта и еротиката, а те са винаги усещани във връзка със смъртта. Любимата ми музика”, казва хореографът на “Арабеск”