България стои твърде провинциално в дебата за бъдещето на Европейския съюз
- Господин Стоилов, тази седмица в София се събраха над 20 000 души. Какво показват тези протести?
- Те ясно показват, че социалното напрежение се увеличава, че проблемите са в почти всички сектори, че все повече ще стават социалните и професионалните групи, които са засегнати от ситуацията. Целият този процес достига момент на кулминация във връзка с предстоящото приемане на бюджета за следващата година.
- Бюджетът за земеделието няма да бъде променен. Това означава ли, че може да очакваме земеделците да окупират София?
- Подписването на спекулативни споразумения поражда определени очаквания. Вярно е, че в това споразумение се предвижда при възможност да бъдат увеличени средствата, което сега се използва като аргумент. Очакванията са такива – след като през последните години ежегодно се увеличават средствата за подпомагане на земеделието, темпото на тези стъпки да се запази. Заедно с това, според мен, става дума за рационализиране на цялата земеделска политика. Структурата на българското земеделие – и като собственост, и като продуктово съотношение е крайно нерационално. Подпомагането трябва да се концентрира към хората, към дребните и средните производители, които имат най-голяма нужда от това – България да може да произвежда плодове и зеленчуци. Да използва природните и почвените дадености, за да излезе с една много по-добра организация на земеделското производство, на животновъдството. Това са въпроси, които трябва да се решават в средносрочен и дългосрочен план. По тях от време на време се подхвърлят идеи, но особени реални стъпки не виждам. По този начин се стига и до нарастване на регионалните диспропорции, до обезлюдяване на селата. Това са големи въпроси за аграрна политика, каквато България не е формирала. Тя разчита единствено на увеличаване на размера на доплащанията, повече по европейска линия и по-малко по национална. След бюджета всички теми трябва да бъдат поставени и да се види има ли селскостопанска политика България, особено в тази дискусия, която има европейски изражения.
- Споделяте ли мнението на премиера, че протестират земеделците с “Бентли”-тата?
- Не само. Протестират различни хора. БСП не е съсловна организация. Гледайки към проблемите на сектор „Земеделие”, трябва да видим, че там има различни хора, различни групи, различни видове производства. Те не са в едно и също социално положение. В България много от тези, които биват подпомагани, имат площи от земя, които надвишават средните за много по-големи по територия и развитие европейски държави. Това са сериозни въпроси, натрупвани с години и те не могат да бъдат загърбвани. Същите тези хора бяха удобни, за да протестират срещу миналите управления, сега са неудобни, ако протестират срещу сегашното.
- Помним протеста на 14 януари 2009 година Тогава някои от ултрасите, които замеряха тълпата и полицаите с буци лед, бяха от младежката организация на ГЕРБ. Сега няколко бранша протестират, какво да очакваме?
- Протестите вероятно ще се увеличават, дори тази ситуация в момента беше необходима и на синдикатите, и на правителството. На синдикатите – за да се върнат към своята роля. На правителството – да демонстрира определена сила в поддържане на своята линия. Добре е, че в този случай всеки един застава на своята позиция. Това, което не се вижда е как от тук насетне ще се предлага икономическа и финансова политика, която да не обезкуражи допълнително хората. Защото тези, които протестират се нуждаят да видят не само внимание, но и решение на техните проблеми. Най-вече, силата на протеста е в това, когато се види перспектива и политическа алтернатива. Големи и масови социални движения възникват не само от натрупаното недоволство, но и когато то може да придобие изражение, което води към друго политическо решение.
- Казахте, че тези протести бяха необходими на синдикатите. Пред многохилядния народ един дългогодишен синдикален лидер – Янка Такева, говореше за това, че на депутатите от ГЕРБ не им е било много трудно да отстъпят, което беше опровергано…
- Няма да коментирам конкретни синдикални деятели, техните мотиви – особено, когато разчиташ да получаваш някакви услуги от управляващите, в същото време да протестираш срещу тях…
- Какво имате предвид?
- В България твърде много са свързани нещата в административен, в икономически, в личен план. Това не е трудно да се разбере.
- Това оправдава ли факта, че синдикалните лидери са несменяеми и дългогодишно управляват своите синдикати…
- Опитите да бъдат купувани синдикатите не са български патент. За мен все пак е добре, че значителна част от синдикалните лидери направиха опит да стоят по-близо до хората, които разчитат на тях. Дълго време преди това играеха ролята на своеобразен консултативен център на правителството – нещо, което е задължение на самите управляващи, на техния експертен капацитет, докато всъщност работодателите, синдикатите в рамките на тристранното сътрудничество трябва по-отчетливо да поставят основните проблеми на хората, които представляват, за да могат те да бъдат зачитани в търсенето на общите решения.
- Искането за увеличаване на пенсионната възраст беше доста внезапно. Подобно поведение на една политическа група имало ли е досега?
- Не е имало. Те самите управляващи ще кажат колко решителни са по пътя на реформите. Въпросът е, че това се прави между двете четения на закона – нещо, което дори по формални причини е недопустимо, прави се след като беше уточнен модел, по който да се развива пенсионната система. Сега няма нужда да го коментирам дали той решава проблемите. Всъщност сега се вкарва в някакъв компромисен вариант това действие.
- Това какво показва – че е предварително замислено или случайно, внезапно…
- Мисля, че ако има предварителност тя е в рамките на няколко месеца – не трябва да подозираме правителството, че има дългосрочна стратегия за управление. То в много случаи реагира спонтанно, според моментни интереси, натиск и т.н. Преди изборите бяха спестени тези неща – без да се дават големи обещания бяха спестени всички горчиви хапове, които трябва да се преглътнат, за които премиерът каза, че сега е по-добре да се вземат наведнъж. От гледна точка на първоначалната консумация – това може и да е така, но от гледна точка на трайното въздействие върху здравето на икономическия и социалния организъм това може да има много тежки последици.
- Защо не се говори за т.нар. частни пенсионни фондове и парите, които се натрупват там? Министър Дянков обясни, че едва ли не увеличението на възрастта ще бъде по-добре за хората, които имат сметки в тези фондове.
- Забравя се, защото създаденият модел е много спорен. Второ – те трябваше да обслужват предимно създателите на фондове, а не хората, които задължително трябва да си влагат парите в тях и защото не бяха в състояние да изпълняват функциите си – това трябваше да е станало вече. За това всички решения в момента изглеждат несполучливи. Както опита за някакво тяхно централизиране, така и нещата да бъдат оставени да се развиват по планирания вече ред. Провалът на всички тези неща вече е налице.
- БСП опитва ли се да яхне вълната на протестите?
- Разбираемо е, че когато има недоволство, когато има различни групи, част от които избиратели на БСП в тези прояви – политическите партии не могат да стоят настрани, още по-малко да не им обръщат внимание. В това отношение би трябвало да се свържат в много по-голяма степен парламентарните и извънпарламентарните действия, ако говорим за автентична левица. Това са въпросите – дали БСП е в състояние да предлага решение на същите проблеми, които хората поставят, да застане на тяхна страна, на интересите на труда, на тези, които са ощетени – особено в кризата.
- А тя в състояние ли е?
- Този въпрос е открит, защото той е процес, защото виждаме тежката ситуация в ЕС и за това, че самия Европейски съюз търси алтернативи и решения на натрупали се проблеми и ситуацията не е окуражаваща.
- Франция и Германия искат преразглеждане на основния договор за Европейския съюз(ЕС), това как би се отразило на България като един от новите членове?
- България твърде провинциално стои в тази дискусия, независимо, че има хора в управлението, които идват от външни институции. Спомнете си колко къс е хоризонтът на мислене – това правителство дойде със задачата да включи България в еврозоната. Сега то се пази от нея и по никой начин не си мисли за подобна стъпка. Освен това – дори да има промени в договорите на ЕС това не може да бъде непосредствено решение на кризата, защото този процес дори технологично отнема поне 2 години докато бъдат приети, докато бъдат утвърдени в страните тези промени – кризата няма да получи отсрочка, за да чака нови договори. Освен това, част от тези мерки имат предимно фискален характер. Те трябва да имат икономически и социален, освен финансов. Нито решенията са достатъчно сполучливи, нито технологията, по която те трябва да бъдат приети позволява да се отговори непосредствено на кризата. Виждаме, че между Франция и Германия има различия по този въпрос, защото френският президент Никола Саркози предлага еврооблигациите да бъдат издавани от Европейската централна банка, а германският канцлер Ангела Меркел – да се запазят тези облигации като възможност на самото германско правителство да оперира на европейските пазари. И там има вътрешни различия между основните страни, включително между десните правителства в ЕС. Въпросът е – какъв е необходимия отговор, има ли ляв отговор на тези ситуации.
- Има ли?
- В момента се предлагат няколко идеи като облагане на финансовите транзакции. Тази идея трябва да стане освен европейска и световна, за да не поставя ЕС в неконкурентна ситуация. Поставя се този въпрос за регулиращата роля на Европейската централна банка, която да се засили, друг е въпроса дали тя има капацитета и дали хората, които са там не провеждат и други глобални финансови интереси. Една идея, която също трябва да има европейско и световно измерение – да се изключат данъчните убежища, т.нар. офшорни зони, които освобождават средства от облагане, водят до последващо връщане в държавите и въздействат дестабилизиращо в икономиките. Нека се направи един преглед на България – в колко случаи при приватизация участват такива (офшорни – б.р.) компании, в колко случаи при формиране на капитала на банките, на медиите и тогава ще се разбере колко непрозначна е картината и че те не се управляват в голяма степен тук, от страната.