/Поглед.инфо/ Последните дни преминаха в сериозно напрежение: мнозина чакаха да започне война. И започна: на 7 януари Иран нанесе ракетен удар по американските бази. И днес САЩ с всички сили се преструват, че “това е било просто демонстрация, помагаща на Иран да спаси честта си. Всичко би било наред, но в момента САЩ ту гримасничат от нуждата да бягат, ту пъшкат от досада от пускането на “Турски поток”. А освен това и третият удар от Русия...

„И как беше възможно?“

И така, иранските военни са изстреляли 15 ракети по три американски бази. 11 от тях долетяха благополучно и накараха американците сериозно да се натъжат. Вероятно днес военните и дипломатите на десетина държави по света си задават този въпрос: Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и други. Всъщност действията на Ислямска република Иран коренно пречупват настоящата ситуация: неядрена държава нанася удари по обектите на ядрена, след което което ядрената суперсила започва да ни говори с всички сили, че „всичко е наред, това е уговорен мач, ние просто им дадохме възможност да спасят реномето си". Както би казал представителят на „творческата класа“ - „да-да, ние вече вярваме!“. Няколко повредени хангара, унищожаването на американски самолети, от 22 до 88 души убити и ранени ... Американците отричат всичко, но когато "Вашингтон пост" отрече новината за гибелта на американския генерал Стивън Таунсенд, те гръмнаха: там има загинали американци и поне шест самолета са станали на скрап. Както се казва, привет на американската система за противоракетна отбрана, предназначена да защити европейските държави от ирански (?) и руски (???) ракети. Блажени са вярващите.

Американската дипломация, вярна на неизменния си принцип „ако си претърпял поражение- отричай всичко!“, именно това и започна. Отрича с всички сили. Но това не сработи: шилото в торба не стои, сателитните кадри на унищожението на американските бази като мълния преминаха през интернет, а поведението на американските военни някак не съответстваше на принципа „Всичко е наред“. Например, американските военни набързо напуснаха военната база “Балад” в Ирак. Също така - американските дипломати бяха евакуирани с хеликоптер от посолството в Багдад, без да се надяват на екстериториалния му статус. И бягството продължава.

Вероятно не са били наясно, че „на Иран трябва да му се позволи да запази имиджа си”, а американските войски и съюзници започнаха да се изтеглят от Ирак. Така финландските "миротворци" се замислиха за евакуацията, а много по-съобразителна Германия веднага намали контингента си в Ирак с една четвърт. Немците щяха да изведат повече хора, но някой трябва да поддържа останалото оборудване и ... да го изтегли, ако стане "горещо". Изтегляне на войските беше решено в Канада, Хърватия, Словения ...

Като се има предвид, че в дипломатическо отношение у Съединените щати възникнаха сериозни проблеми с техните съюзници, легендата за „запазването на честта на Иран” изглежда напълно неубедителна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг категорично заяви: нямаме нищо общо с това, това е работа на САЩ. Основният съюзник в Близкия изток Израел го последва: „Това са американски дела“, заяви Бенямин Нетаняху. Реакцията на Израел обаче е разбираема: ще замирише на малко керосин и Съединените щати ще духнат от Близкия изток със същата скорост, с която драснаха от Виетнам и Корея. Но евреите няма къде да бягат. Те си имат Ерец Израел, съседи мюсюлмани, на които Израел е омръзнал до смърт с нацистките си политики и палестинци, във всяко от чиито семейства има убити от израелски войници. И Израел през 2006 г. на държавно ниво отпразнува 60-годишнината от терористичното нападение в хотел „Цар Давид“ и в тази връзка британските разузнавателни служби имат много добри въпроси към Израел. И така, веднага замириса след иранския “отговор”, политиците в Израел (а и много от умните му граждани) започнаха нервно да треперят.

И освен това Реджеп Ердоган недвусмислено заяви: никакви удари срещу Иран от база “Инджирлик”. Няма какво да завлече Турция във война с Иран.

Едва окопитил се от нокдауна, нанесен им от иранските военни, НАТО отделно и от Израел и Турция, “хегемонът” получи още един удар по носа..

Този коварен "поток"

На 8 януари руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган направиха ужасно нещо. Буквално - в особено жестока и цинична форма те се подиграха с плановете на САЩ за завладяване на европейската икономика (добре... каквото е останало от нея): цинично пуснаха газопровода “Турски поток”.

Забележете, на фона на "размириците" между Съединените щати и Иран, тази новина премина доста тихо. Темата за „войната“ се радва в медиите на повече интерес от темата за строителството. От гледна точка на САЩ това е разбираемо: работата е там, че “Турски поток” е просто още един пирон в ковчега на американските планове за икономическа експанзия в Европа.

Нещо повече, покойният генерал Касем Сюлеймани заби един от най-важните пирони в този ковчег. Именно той беше най-последователният противник на изграждането на газопровода от Катар до Европа през територията на Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа. Катарските находища се контролират от консорциума европейски корпорации Engie, Total, Royal Dutch Shell и Statoil (които се интересуват - вижте сами кой е собственик на тези „европейски“ организации). Поддръжниците на катарския газопровод, напомням ви, станаха както инициатори, така и спонсори на военните операции в Сирия и създаването на “Ислямска държава”. Касем Сюлеймани стана един от инициаторите на съюза на Иран, Сирия и ... Руската федерация, резултатът от което беше поражението на терористичната „държава“ и отрязването на достъпа на американските „инвеститори“ до европейския пазар.

Американците забавят процеса на изграждане на втората фаза на газопровода „Северен поток“, надявайки се да създадат „газов дефицит“ в Европа. Плановете на САЩ са прости: с Украйна Русия няма надежди, "Турски поток" е предназначен да снабдява предимно Южна и Източна Европа, Холандия и Скандинавия намаляват производството на петрол, защото никой не им е разказвал в училище (в СССР това се учи в шести клас), че когато изпомпваш петрол и газ, оставащите празнини трябва да бъдат запълнени с нещо, иначе земята хлътва и се предизвикват земетресения... Като цяло всичко е "перфектно" изчислено от американците: все още няма "Северен поток-2" , недостигът на газ в Европа ще принуди значителна част от потребителите да сключат договори със САЩ... на техни условия.

Плановете обаче се сблъскаха с реалността! Русия коварно се споразумя с Украйна (само за 3 милиарда, които по принцип вече бяха „прибрани“) и започна да помпа газ през украинската газово-транспортна система. И то в такива обеми, че американските мощности на ВПГ да изглеждат незабележими.

И сега - също „Турски поток“. При това в неговия случай коварството е дори повече от проста загуба на пазара. Кранчето от този газопровод е в ръцете на Република Турция. Каква е опасността за американците?

Първо, историята на сваления руски бомбардировач ясно показа, че турската икономика е толкова „обвързана“ с руската, че на Русия са нужни само няколко седмици, за да я срине, така че никой „План Маршал“ да не я спаси. А и сега Съединените щати и Европа нямат ресурси за нов “План Маршал”.

Второ, Европа се опитва да забрави тази история. Но турците помнят много. Например, как са били инструмент на Великобритания и САЩ срещу Русия и СССР и какво произлиза от това (между другото, турците наистина не харесват случилото се). И още, турците добре помнят, че именно СССР става страната, която помага на правителството на Мустафа Кемал Ататюрк да се закрепи и дори споделя територии на Руската империя (това, разбира се, не прави чест на чичко Ленин, но днес е в полза на Русия). Така че турците си имат зъб на Европа и той продължава да расте.

Трето, с кранчето от “потока” Турция получава онова, към което се стреми отдавна - статут на държава, от която нещо зависи. За какво му е, по дяволите, на Ердоган катарският газопровод?

И този удар за американците е много по-силен от всички ирански ракети взети заедно.

А има и трети удар...

Третият удар

Малко хора обърнаха внимание на поредното политическо изявление на руския президент Владимир Путин. Ето няколко откъса:

„... В близко бъдеще делът на съвременните оръжия и техника във ВМС трябва да бъде 70%. ... Този показател трябва не само да бъде постигнат, той трябва да бъде поддържан... Става дума за укрепване на стратегическите ядрени сили с морско базиране".

Обичайното изявление? Съвсем не. Руската федерация влиза в 20-те години с претенции за възстановяване на статута си на една от водещите морски сили в света. Дълго време абсолютното лидерство в тази област остана у САЩ. Само че през последните години тази „хегемония“, както се оказва, ръждясва.

Първият шок за Съединените щати беше решителният отказ на Руската федерация да разреши свободното движение на международни (разбирай - американски) военноморски сили по Северния морски път. Нещо повече, Русия пряко заяви - не. Наше си е. Ние го владеем, ние ще го използваме.

От това „Здравей“ Съединените щати и техните съюзници изпаднаха в неконтролируем ступор, а след това събраха силата си и… паднаха отново на същото място. Защото Русия в момента е единствената държава в света, която разполага с пълноценен флот от ледоразбивачи. Граждански. А от 25 октомври 2019 г. - и военен. Последното предизвиква у американците не по-малко нервно треперене отколкото от руските подводници „Борей“ с най-новите им оръжия. Американските публикации са пълни с апокалиптични картини за „руското господство“ над Арктика.

Е, да речем, че Арктика за САЩ никога не е била основната територия на действие. Те някак си са свикнали да се бият повече в Тихия океан. Но и тук на САЩ се поднасят поредните огорчения. През януари 2012 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува ключов документ за новата военна доктрина, озаглавен „Подкрепа на глобалното лидерство в САЩ: Приоритети за отбрана през 21 век“. И едно от основните приоритетни направления е Азиатско-Тихоокеанският регион, в който на Америка от времената на Втората световна война никой не е бил в състояние да се противопостави. Досега. Но не и сега.

В Тихия океан Китай се превръща във все по-сериозен играч. От 90-те години Китай започва активното развитие на ВМС и своите оръжия. И той се е развил до там, че от няколко години открито троли американците. Например, през 2013 г. Китай проведе изпитания на високо прецизна балистична морска ракета със среден обсег DF-21D с атака по мишена, изобразяваща американски самолетоносач. На мишените им стана тъжно. На американците дори още по-тъжно: ВМС на САЩ преди това не бяха заплашвани от балистични ракети с висока точност, способни да поразяват движещи се кораби в морето. Малко им бяха на американците руските подводници, ледоразбивачи и ракети “Калибър”, недемократично способни да поразят цели дори в Средиземноморието, способни да бъдат изстреляни от всяка гемия клас „река-море“ от всяка локва на територията на Руската федерация! И сега “Морският дракон”, китайско производство (не, не, това не е оръжие, така Китай нарича стратегията си).

И след съвместните руско-китайски учения „Изток -2018“, американските адмирали напълно загубиха съня си. Засега в САЩ все още се утешават от остарялата приказка „ Китай завладява руски Сибир и като цяло скоро ще се скарат“, но като се има предвид, че „руската мечка“ и „китайският дракон“ активно подкрепят КНДР и лично другарят Си, който изобщо не е пандичка, бъдещето на Азиатско-Тихоокеанския регион става ... все по-малко американско.

Оказва се, че истинският „ареал“ на американската хегемония се свива, като онази известна шагренова кожа в ръцете на закоравелия грешник.

Засега, разбира се, е все още рано да се празнува победа.. Трябва обаче да се признае: Русия влиза в 2020 година със сериозен набор от козове под ръка. И ние с вас явно ще видим как ръководството на страната ще раздаде тези козове още преди отпразнуването на 75-годишнината от Великата победа...

Превод: В. Сергеев.