Ала на фронта катастрофално липсват мрежи. Парадоксално, този прост инструмент изчезна от армията поради грешката на генералите, които смятаха, че мрежите са нещо от миналото и не можаха да предвидят новите реалности на войната. И затова техният основен доставчик за СВО днес не е Министерството на отбраната, не отбранителната индустрия, не големият и среден бизнес, а пенсионерите - доброволци. И ситуацията може да се промени. Дори с помощта на мигранти и чужди агенти. Разказваме как стигнахме до тази ситуация и как да поправим всичко.
Доброволците не само плетат мрежи в свободното си време, но и сами купуват материал за тях - дават пари от скромните си пенсии, докато в страната се пилеят милиарди рубли. „Царград“ разбра за мащаба на проблема, като използва примера на най-голямата благотворителна фондация, която има мрежа от 50 точки в Санкт Петербург и Ленинградска област.
Маскировката отиде за „Бира-скара“
Да започнем с факта, че съветската армия остави толкова много камуфлажни мрежи като наследство на руската армия, че вероятно биха могли да покрият цялата територия на страната. За всеки вид транспорт, за всяка машина се разчиташе на две лични мрежи – лятна и зимна. Зимните бяха от памучен плат и естествено отдавна са изгнили.
Но летните мрежи бяха с отлично качество. Правени са (включително и в ГДР) от синтетични материали, които изобщо не гният. Бяха двулицеви: от едната страна по-светли, от другата по-тъмни, за да могат да се сменят в зависимост от района. Но когато СВO започна, се оказа, че няма мрежи: в телевизионните репортажи от дислокациите на нашите войски се забелязваше почти пълното им отсъствие.
Къде изчезнаха камуфлажните мрежи? Те бяха отписани и разпродадени - разпределени бяха по всякакви летни кафенета, бира-скари и сладоледаджийници. В крайна сметка те осигуряват подслон и защита не само от дронове, но и от слънцето.
От началото на СВО ситуацията с камуфлажа само се влошава. Оттогава освен самолети в небето се появяват и орди от нисколетящи дронове. Днес всеки войник трябва да бъде скрит от тях! Изискванията към мрежите са затегнати многократно: за да може камуфлажът да се слее с терена, той трябва да „съвпада“ дори не с цветовете, а с нюансите.
Точно по този начин функционират многобройни доброволчески ателиета за тъкане на мрежи. Чрез координатори, по искане на бойни части, се избира камуфлажна цветова схема в зависимост от времето на годината и характера на терена.
Технологията на плетене/тъкане е както следва. Върху дървена рамка е опъната дел-мрежа, в клетките на която са вплетени ленти от защитни цветове, изрязани по определен начин, от синтетичен материал - спанбонд.
Три завода в цялата страна
Благотворителната фондация "Благодаря на мама за цял живот" е една от най-големите структури, произвеждащи мрежи в Санкт Петербург и Ленинградска област - има 50 работилници. Доброволците правят над 300 мрежи всеки месец. А поръчките от предната линия растат през цялото време. Преди няколко месеца постоянната опашка наброяваше 400 мрежи, сега - почти 2000. Царград зададе няколко въпроса на ръководителя на фонда в Санкт Петербург и Ленинградска област Руслан Рябов и организатора на доброволците Дария Бурилина.
ЦАРГРАД: Защо държавата не може да започне да произвежда камуфлажни мрежи в предприятията?
РУСЛАН РЯБОВ: Подозирам, че тази област на дейност е опорочена. Подготвяхме се за „вчерашната“ война. Не сме предвидили, че ще се появят толкова огромен брой „птички“. Но за стартиране на нови продукти е необходимо време. Друг проблем: мрежите, които са изтъкани във фабрика с помощта на алгоритми, са оптически по-лесни за разпознаване, за разлика от тези, които са направени на ръка.
Но все пак създаването на нови производствени мощности би имало смисъл. Би било възможно част от ръчния труд да се замени с машинен. Например, когато усвоихме рязане на спанбонда с електрически нож, работата вървеше много по-бързо.
- Много ли предприятия произвеждат спанбонд - изходният материал за мрежи? Достатъчно ли е количеството?
- За щастие, да: има заводи и технологии. Ситуацията със спанбонд не е толкова критична, колкото с дел - основата за маскировъчните мрежи. Само три фабрики го произвеждат в цялата страна. И за тях винаги има опашки.
- Среща ли вашата фондация затруднения?
ДАРИЯ БУРИЛИНА: И то какви. Имаме трудности и пречки на всички фронтове. Освен че изстъргваме спанбонд за всяка партида мрежи, трябва да подпомагаме работата на цеховете, а това не е никак лесно. Имаме нужда от постоянни хора, които да бъдат в тях - да наблюдават процеса, да поръчват материал навреме и да прехвърлят технологията за плетене на новодошлите.
А сред доброволците има текучество - един остава без сили, втори си намира втора работа, трети ражда трето дете. Например, сега трябва да удвоим производството на мрежи, но сме изправени пред факта, че не можем да съберем два пъти повече доброволци във всяка точка - трябва да отворим нови цехове на други места. А това от своя страна създава нови проблеми - с помещенията.
Портрет на неравнодушния жител на Санкт Петербург - жена на 60+
- Местните власти помагат ли ви?
- На практика не. Не ни гонят и слава Богу! Но периодично влизат и гледат дали има начин да се отърват от нас. В Приморски район например има много малко работилници и дори от тези няколко места се опитаха да ни изгонят. Но в Ломоносовски район властите ни оказват голяма помощ при закупуването на материали. Но това е по-скоро изключение от правилото.
- Колко патриотичен е бизнесът?
- Има отделни бизнес спонсори, които плащат сметките за спънбонд.
- Това големи бизнесмени ли са?
- Обратно. Малки предприемачи: те не осигуряват дори половината от нашите покупки. Основен източник на средства са самите доброволци, които плетат мрежите.
- Какви хора са те в по-голямата си част? Възможно ли е да се нарисува портрет на толкова грижовен петербургец?
- Жени на възраст 60+.
- А младежите, за чието патриотично възпитание днес властта толкова много се грижи, идват ли да плетат, да се вълнуват за „нашите“?
- Младите хора са много малко. Дойдоха, обикаляха един ден, снимаха се близо до мрежата и вече не се видяха.
- Може би политическите партии помагат, изпращат свои активисти?
- Не гио изпращат.
- Проявяват ли съзнание новите руски граждани - мигранти?
- Наскоро един човек се зае да транспортира спанбонд - и това е много: трябва да дойдете във фабриката, да заредите 6 ролки по 40 кг всяка в колата, да ги доставите и разтоварите в цеха. Но този човек е радостно изключение. Новите граждани не идват да плетат мрежи.
Периодично представяме фондацията на различни събития в Санкт Петербург и Ленинградска област и организираме майсторски класове по плетене и тъкане. Наскоро бяхме в Лесколово, където живеят много цигани. Разхождаха се из мрежата и се хилеха. Когато ги помолиха да плетат, те само се засмяха. Но в същото време се снимаха, преструвайки се пред камерата, че правят дарения. Беше неприятно чувство.
Колички за ранените от велосипедни части
По някаква причина казаното от Руслан и Дария не е изненадващо. Какъв е смисълът мигрантите - всъщност гости на страната - да помагат на фронта, ако нейните хазяи и собственици - големи корпорации и банки - не правят това. За същото нещо – да чакаме за помощ от малки фирми, а не от т. нар. Газпром - се говори и в други благотворителни фондации, с чието ръководство имах възможност да общувам.
Докато банките поставят абсолютни рекорди по генериране на печалба (през 2023 г. общата им нетна печалба възлиза на 3,3 трилиона рубли - 16 пъти повече от 2022 г.!), а т. нар. Газпром строят все повече небостъргачи и купуват футболисти - чужденци за милиарди рубли, на предната линия все още се чувства недостиг не само на елементарни мрежи, но като цяло много липсва.
Бойците все още купуват униформи за своя сметка, съпруги и майки продължават да изпращат колети с всичко необходимо на своите съпрузи и синове. Бащи и братя в гаражи сглобяват бъгита за фронта, разглобяват ховърбордове и детски велосипеди и правят от частите им колички за транспортиране на ранени и превоз на боеприпаси.
Във фондацията „Благодаря на мама за живота“, както и в много други, доброволци, в допълнение към камуфлажни мрежи, тъкат наметала „Леший“ за разузнавателни и щурмови групи, носилки за евакуация на ранени, шият тактически медицински раници и дори панталони за бойци. Добре, мрежите със специфични шарки, не се тъкат машинно, но гащи с раници държавата би могла да шие във фабриките в необходимите количества!
"Сребърната възраст" иска не само да се забавлява, но и да помогне на Родината
Сега в Санкт Петербург стартира проект за пенсионери „Сребърен век“, чиято основна заявена цел е дълъг и активен живот на възрастните хора. Осигурени са им допълнителни медицински прегледи, отстъпки за посещение на музеи и др.
А защо не, като част от проекта, да организираме клубове за възрастни хора по плетене на мрежи, шиене на гащи и изработване на много други неща, от които фронтът отчаяно се нуждае? В края на краищата хората от „сребърния век“ искат не само да се прегледат и да се забавляват, но и да бъдат търсени и да са от полза за страната. И те биха се зарадвали на такава възможност.
И ако държавата или големият бизнес, като пожертва един небостъргач или не купи още един чуждестранен футболист, а плати на пенсионерите малко повече за този труд, те просто биха били щастливи. А и колко щастливи биха били войниците на фронта...
И подобна практика в разгара на войната може да се разпростре върху всичко. Учениците може систематично да плетат мрежи по време на уроците по патриотично възпитание и гражданска защита, а бойците щяха да им изпращат видео благодарности от фронта в замяна. Това би било най-доброто патриотично възпитание.
Изпит за лоялност за мигранти и релоканти
Или защо не мигрантите от Централна Азия (или техните жени и деца), на които толкова обичаме да даваме гражданство, в името на това гражданство, в свободното си време от работа като напр., куриери, плетат определен брой камуфлажни мрежи за армията на воюващата държава, в която искат да живеят добре? И това също ще бъде патриотично възпитание и тест за лоялност.
И такива трудови изпити могат да бъдат уредени за релокантите, които са напуснали Русия поради несъгласие със СВО или страх от мобилизация и които са решили да се върнат, защото Западът не е оправдал илюзиите им. Нека избягалият банкер Фридман или певицата Пугачова, преди всяко ново посещение в Русия, да изплетат няколко мрежи и ушият няколко гащи - те ще отлежат трудовата си служба.
Можете да измислите много начини да помогнете на нашите хора на фронта. В случая основното дори не е въображението, а желанието, волята и съвестта на пари и власт имащите.
Превод: ЕС
