/Поглед.инфо/ Благодарение на победата в украинските избори на Владимир Зеленски, Западът и Киев им се появи уникален шанс да сключат мир с Москва, пише The American Conservative. Както отбелязва списанието, Вашингтон може да възстанови отношенията си с Москва и да я убеди да се откаже от „интервенцията” в Донбас, ако се откаже разширяването на НАТО, премахне санкциите, даде възможност на Киев да избира икономическите си партньори, а също така неофициално признае присъствието на Русия в Крим.
Украинската политическа революция приключи: наскоро страната избра комика Владимир Зеленски за президент, който победи своя предшественик на изборите с резултат три към едно. Партията му спечели мнозинство в парламента за първи път от разпада на Съветския съюз. Сега Зеленски, който всъщност измете от пътя партиите, обявяващи се за конфронтация с Москва, трябва да използва значителния си потенциал, за да сключи мир с Русия, пише The American Conservative.
Съединените щати и Европа могат да помогнат за запечатването на тази сделка. По-специално администрацията на Тръмп трябва да сложи край на разгръщащата се студена война между Москва и Вашингтон. "Този конфликт не е необходим и не е в интерес на никоя от страните", смята изданието.
Президентът на Русия Владимир Путин не може да бъде наречен нито западен либерал, нито приятел на Америка. Той преследва собствените си цели, без да обръща внимание на желанията на Вашингтон.„Най-спорният момент е, че той последва примера на Съединените щати, като се намесва в изборите на други държави, за да получи политическо предимство“, отбелязва списанието.
Когато отношенията между страните започнаха да се влошават, Москва се възползва от възможността да осуети американския курс по целия свят. Въпреки сериозния натиск на Вашингтон, Русия помогна да устои „режима“ на Асад в Сирия, подкрепи президента на Венецуела Николас Мадуро, отслаби икономическата офанзива на САЩ срещу Северна Корея и разруши кампанията на президента на САЩ Доналд Тръмп за „максимизиране на натиска“ върху Иран, както и „манипулиране наевропейските правителства."
Някои от тези стъпки (като например в Сирия) отразяват дългосрочните интереси на Русия, докато други (например във Венецуела) са необходими главно за отслабване на позицията на Вашингтон.
"Въпреки това не само Путин е виновен за краха на руско-американските отношения", смята The American Conservative. - Разсекретените документи ясно показват, че Вашингтон е излъгал Москва за плановете си за разширяване на НАТО. Безразлична към болезнената реакция на Русия, администрацията на Клинтън премести границата на западния алианс на няколко стотин мили от Санкт Петербург. САЩ пренебрегнаха интересите на Русия на Балканите и се опитаха да изместят Москва оттам, като в същото време разчлениха традиционния славянски партньор на тази страна - Сърбия. С помощта на пари и влияние администрацията на Клинтън помогна на Борис Елцин да остане на власт, докато руската икономика се разграбваше под знамето - но не в действителност - на прехода към пазарна икономика."
Администрацията на Буш продължи да се застъпва за разширяването на НАТО и включването на Грузия в алианса (която, очевидно очаквайки американска подкрепа, започна истинска война с Русия) и Украйна, която дълго време беше неразделна част от Руската империя и Съветския съюз. През 2014 г. Европа се опита да привлече Украйна в западния икономически лагер: Вашингтон и Брюксел подкрепиха „уличния бунт“ срещу украинския президент, който беше приятелски настроен към Москва и който спечели честна победа на изборите. Впоследствие американските служители открито обсъждаха своите фаворити за поста.
Според изданието, въпреки че тези обстоятелства не оправдават "войната на Москва в Украйна и насилствената анексия на Крим*", поведението на Запада противоречи на твърдението, че "Путин е нов Хитлер, стремящ се към световно господство".
Москва не би била в състояние да завладее Европа, дори и да искаше: икономически континентът е 10 пъти по-силен от Русия и по население надминава тази страна три пъти. Въпреки факта, че Москва възстанови армията си, тя е "упадъчна държава", която се стреми към това Запада да уважава нейните интереси.
„Сменете Украйна с Мексико и Вашингтон ще бъде крайно недоволен от руската „намеса“- според доктрината Монро. Вашингтонците, възмутени от поведението на Москва, биха поискали Америка да предприеме същите агресивни стъпки“, убедено е списанието.
Към момента Москва и Вашингтон изглежда са противници, които клонят към открита враждебност. Действията на Русия особено възмущават конгреса, чиито членове се опитват да накажат всеки, койтоим се противопоставя.
„Въпреки това антируските санкции претърпяха пълно фиаско. Правителството на Путин не върна Крим, не изостави сепаратистите в украинския Донбас, не напусна Сирия, не отказа да подкрепи Николас Мадуро във Венецуела, не промени външната си политика по никакъв начин. В същото време Москва едва ли ще направи това, дори ако САЩ увеличат натиска. В същото време Русия се отърва от клина, забит от Никсън между Москва и Пекин: сега тези страни си сътрудничат, независимо от Америка“, пише The American Conservative.
Изборът на Зеленски дава шанс на Украйна, Европа и Америка да възстановят отношенията си с Русия, подчертава списанието. По време на предизборната си кампания украинският лидер призова за преговори с Русия, но обеща да не се отказва от украинската територия. Оттогава той агресивно реагира на всеки натиск от Путин.
Когато Москва предложи руски паспорти на жителите на Донбас, Зеленски разреши на руснаците да кандидатстват за украинско гражданство. Освен това Киев наскоро залови руски танкер в отговор назадържането от Москва на три украински кораба.
По време на телефонен разговор с Владимир Путин новият украински лидер предложи размяна напленници, даде да се разбере, че е готов да сложи край на блокадата на "бунтовническите региони" и изложи идеята за преговори, в която ще участват Доналд Тръмп и няколко европейски лидери.Разполагайки с мнозинство в парламента, Зеленски може да приеме всеки закон, необходим за сключване на мирно споразумение. Краят на войната ще му позволи да се концентрира върху реалните екзистенциални заплахи за Украйна: корупция, нищета, екстремизъм и отчаяние.
Сключването на споразумение ще изисква компромис, включително от страна на американските законодатели, които изглежда са по-заинтересовани от силни фрази. Все пак такъв резултат е все още възможен - при условие, че всички страни се примирят с неприятната, но неумолима реалност.„Прохладният мир е много по-добър от сегашната топличка война“, сигурно е списанието.
Първо, НАТО трябва да даде да се разбере, че няма да има по-нататъшно разширяване на алианса. В случай на мирно разрешаване на конфликта в Украйна, войските и базите на алианса няма да се приближават до границите на Русия - особено в Грузия и Украйна. Вместо това блокът трябва да се занимава с възстановяването на контактите с Москва.
Второ, Минските съглашения трябва да бъдат доработени и приложени на практика. В техните рамки Киев ще предостави автономия на региона, засегнат от войната, докато Русия ще спре да подкрепя„сепаратистите“. В същото време правителството на Путин ще спре да разклаща ситуацията и ще се заеме с нейната стабилизация, признавайки, че богатият съсед на границата с Русия ще подобринейното положение по отношение на икономиката и сигурността.
Трето, Западът ще премахне санкциите от Русия, след което страните ще се върнат към нормалните търговски отношения. Независимо от това, правните механизми за повторно въвеждане и бързо налагане на санкции - в случай че Москва наруши споразумението - ще се запазят.
Четвърто, Москва ще откаже по-нататъшна „намеса“ в американската и европейската политика. По-специално тази позиция включва кибер дейност, финансиране на политически асоциации и хакване на избирателни системи. В замяна Вашингтон ще признае, че в миналото се е намесвал в политиката и ще се откаже от бъдеща намеса в руските дела, включително финансирането на частни политически организации.
Пето, Украйна ще бъде свободна да избира своите търговски партньори и ще може да сключва икономически споразумения както с Изтока, така и със Запада. Въпреки че Москва може да претендира за правото на по-голяма степен на влияние по въпросите на сигурността, тя няма да може да отправя такива претенции в сферата на инвестициите и търговията. Русия "ще спре да използва газовия си монопол като оръжие"; в замяна Вашингтон ще престане да възразява срещу "Северен поток - 2".
Шесто, въпросът за окончателния статут на Крим ще бъде отложен за в бъдеще. Официално отказвайки да одобри прехода на тази територия, Украйна и Западът неофициално признават, че Русия едва ли ще върне полуострова. Продължавайки да се застъпват за връщането на Крим, те ще предложат референдум. Тогава Вашингтон, Брюксел и Киев ще се обявят за формално решение: референдум за принадлежността на полуострова, който ще се проведе в присъствието на международни наблюдатели.
„За Америка ползите от такъв свят са очевидни. Москва ще спре да дестабилизира Украйна, докато американците вече няма да участват в конфликт, който няма нищо общо с тяхната сигурност. Руско-американските икономически връзки ще бъдат възстановени, а Москва ще спре да се намесва в политиката. Вашингтон може да развие този успех, като убеди Русия да промени позицията си по отношение на Куба и Венецуела, както и да привлече подкрепата или мълчаливото одобрение на Москва по други сериозни проблеми, по-специално Иран и Северна Корея. И накрая, САЩ ще могат да се концентрират върху отделянето на Москва от Китай“, смята изданието.
Без всякакво съмнение, продължава The American Conservative, такъв пакет от мерки ще срещне силно противодействие, особено в Киев. Очевидно, въпреки че само Украйна може да определи своите приоритетни цели, САЩ и Европа трябва да информират Киев, че техните интереси изискват изоставяне на всякакви намерения за включване на Украйна в НАТО.
„Не се знае как Зеленски ще реагира на подобно предложение. Той обаче ще има достатъчно причини да се съгласи на споразумение, което ще премахне руската военна интервенция и ще гарантира на страната му възможност свободно да избере икономическия път. Крим няма да се върне, това е почти невъзможно при всеки сценарий с изключение на пълномащабна война. Освен това не е необходимо Украйна да признае официално загубата на територии“, съветва списанието.
„Във всеки случай Вашингтон трябва да направи крачка напред и да сключи сделка, която ще бъде в полза на интересите на Америка. Това ще наложи минимизиране на американските военни гаранции спрямо Украйна, която, макар да е полезен приятел, не би трябвало да зависи от Вашингтон по отношение на отбраната. Това също ще означава, че Русия няма да трябва да се третира като противник“, заключава The American Conservative.
* Крим влезе в състава на Русия, след като преобладаващото мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова