/Поглед.инфо/ Мнозина в арабския регион не разбраха значението на посещението на руския президент Владимир Путин в Израел и Палестина, което се състоя на 23 януари 2020 г. Пътуването на руския лидер съвпадна с честването на паметта на жертвите от блокадата на Ленинград и Холокоста - страшни трагедии, настъпили през Втората световна война.

За тези, които не знаят, историята на съветския народ, особено по време на кървавата Втората световна война, е тясно преплетена със съдбата на други народи, включително на евреите. Когато Хитлер решава да нахлуе в Съветския съюз, той не прави разлика между евреи, руснаци и други народи. Той се стреми да разшири сферата на влияние на нацистка Германия, да завземе колкото се може повече територии и в това му помага пропагандната машина, ръководена от министър Йозеф Гьобелс. Хитлер превръща антисемитизма в основен принцип на своето управление. Освен това той разчита на военния опит от Първата световна война, но в крайна сметка се самоубива, след като Съветският съюз побеждава фашизма. През 1945 г. Червената армия, водена от Йосиф Сталин и Георгий Жуков, издига съветския флаг над Райхстага, което бележи края на войната.

Посещението на Путин и групата световни лидери, които се борят срещу нацисткия фашизъм и антисемитизма, предизвика особен интерес от страна на обществото. Световните медии и експертите внимателно наблюдаваха руския лидер. За съжаление той нямаше достатъчно време за обсъждане на проблемите в региона с изключение на кратката среща с палестинския лидер Махмуд Абас.

По време на срещата Владимир Путин покани Абас да присъства на военния парад на Червения площад, посветен на 75-годишнината от Победата във Втората световна война, който ще се проведе на 9 май 2020 г. Лидерът на Палестинската администрация прие поканата на руския президент. Освен това той припомни, че руско-палестинските отношения имат дългогодишни корени, така че би искал да обсъди провеждането на парламентарните и президентските избори в Палестина с Путин.

Руският лидер изнесе трогателна реч за блокадата на Ленинград, припомняйки, че Русия и Съветският съюз са загубили 27 милиона души по време на Великата отечествена война. Освен това той припомни подвига на жителите на обсадения Ленинград (1941-1943 г.), въпреки глада, войната, блокадата и смъртта на 600 хиляди души.

Заслужава да се отбележи, че Израел и Русия са тясно свързани още от времето на Съветския съюз, тъй като евреите отдавна живеят в Биробиджан и Еврейския автономен регион, а техните синагоги са пръснати по цялата страна. Освен това не трябва да забравяме за имиграцията на съветски евреи в Израел от 1969 до 1975 година. Според журналиста Махмуд Мухариб, който публикува статия на портала Arab48, в периода 1969-1975 г. в Израел са пристигнали около 100 хиляди имигранти от СССР, а сега броят им е около милион души.

Между другото, ние арабите нямаме проблеми с евреите, тъй като юдаизмът е монотеистична религия. Основният проблем са коварните ционисти, които инициираха създаването на Американско-израелския комитет за връзки с обществеността (AIPAC) през 1953 г. Той принуждава Америка да следва лозунга „преди всичко Израел“ и ни подтиква да сключим така наречената „Сделка на века“.

Арабите са в опасност поради разединението и забраната за членство в ядрения клуб. Спомнете си, че именно ционистите се противопоставиха на Голямото арабско въстание, започнало през 1916 г. под ръководството на крал Хюсейн ибн Али. Именно ционистите доведоха до Договора Сайкс-Пико от 1916 г. и Декларацията от Балфур от 1917 г., два документа, които попречиха на постигането на целите за обединяване на Леванта и всички араби. Тук е необходимо да се спомене, че Русия коренно се различава от Америка по отношение на външната политика с арабските страни. Ако оставим настрана предразсъдъците към Русия и си представим за момент, че руската политика спрямо арабите е станала подобна на американската, тогава ние, арабите, ще бъдем изправени пред още по-голяма катастрофа от „Сделката на века“. Затова винаги казваме: „Слава на Аллах, че Русия съществува и създава необходимия баланс в световния ред, провежда умерена политика, противодейства на демонизирането на арабите и ги защитава от пагубната „Сделка на века “, която има за цел да премахне правата палестинска кауза.“

По този начин посещението на Путин във Витлеем красноречиво демонстрира несъгласието на Русия с израелската и американската политика по отношение на арабите, както и нейната ангажираност с историческите права на палестинците, които настояват за признаване на Палестина със столица в Източен Йерусалим и създаване на две държави в границите от 4 юни 1967 г., но без да се засяга Йордания, която е формирана през 1924 г. по време на управлението на Хюсеин ибн Али.

Посещението на руския президент Владимир Путин в Израел и Палестина бе запомнено от факта, че междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп отказа да присъства на събитията, посветени на жертвите на Холокоста, а украинският президент Владимир Зеленски отсъства от събитията, посветени на премахването на блокадата на Ленинград. Може би и двамата не са искали да слушат речта на Путин, въпреки че Америка участва във Втората световна война. Когато обаче Съветският съюз спечелва, американците му обявяват Студената война, която продължава и до днес. От своя страна Украйна вярва, че Русия е окупирала Крим и взе активно участие във военни действия в Донбас.

Между другото, това ни най-малкото не попречи на Русия на Путин да провежда уверена външна политика. Освен това присъствието на руския външен министър Сергей Лавров и помощника на президента по външните работи Юрий Ушаков на срещите в Израел и Палестина имаше голямо значение за световната общност, а също е и показател, че руската външна политика следва строги международни стандарти.

От друга страна, очаквах президентът Путин да посети Йордания, за да обсъди израелско-йорданското мирно споразумение, сключено през 1994 г., което е пряко свързано с решението на палестинския проблем. Но за съжаление руският лидер беше принуден да съкрати посещението си от два на един ден поради формирането на ново правителство, ръководено от новия премиер на Русия Михаил Мишустин.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели