/Поглед.инфо/ Международните отношения на Турция, както приятелски, така и трудни, ще бъдат поверени на която и страна да излезе победител от президентския балотаж тази неделя (статията е написана малко преди втория тур на изборите в Турция) и независимо дали президентът Реджеп Тайип Ердоган или неговият съперник Кемал Кълъчдароглу победи на изборите, много неща висят на косъм за Турция и съседните региони.

През месеците преди забележителните избори на 14 май и двамата лидери обещаха фундаментални промени в политическите институции и дипломацията на Турция, но незабавна радикална промяна във външната политика е неправдоподобна, защото не само рискува постигнатото до момента, но и би била намаляване на това, което вече работи в полза на страната, според експерти.

Дори ако Кълъчдароглу спечели или Ердоган запази мястото си, външната политика ще види и най-малката промяна в Турция след изборите, каза Мехмет Йозкан, автор и експерт по външна политика, който в момента служи в Обединения военен институт и Националния университет по отбрана.

Описвайки настоящата глобална система в „явна точка на пречупване с ad hoc промени“, които не позволяват „нормално“ или „статично“ определение на външната политика, Йозкан твърди, че Турция е поддържала „проактивна, динамична политика в търсене на автономия” и това няма да се промени с администрацията след гласуването на балотажа.

„Може би само отношението или някои институции, които стават по-активни, ще бъдат различни, което Западът очаква“, каза той пред Daily Sabah.

За Нуршин Гюней, автор и експерт по политология, турска външна политика и стратегии за сигурност, тази точна способност да действа независимо и политиката на баланс с големите сили в Черно море, Средиземноморието и Близкия изток повишиха статута на Турция на международната арена.

„В светлината на значителния напредък, постигнат по време на неговото управление, Ердоган възнамерява само да напредва и развива съществуващите си външни политики за Турция, която е готова да допринесе за своя собствен и регионален просперитет“, подчерта още Гюней.

Откакто Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (Ак Парти) дойдоха на власт през 2002 г., Анкара направи големи скокове в създаването на приятелства със световните сили, но не без да раздразни някои.

Ердоган култивира Турция във военно-промишлена мощ, контролираща втората по големина армия на НАТО и политически посредник, търсещ баланс и диалог в няколко конфликтни точки като Украйна, Либия и Азербайджан.

Благодарение на стратегическото си местоположение на кръстопътя между Европа и Азия, Турция доказа, че е незаменим съюзник в НАТО, най-скоро демонстрирано в посредничеството на Анкара за жизненоважна сделка, която позволи на Украйна да превозва зърно през Черно море до части на света, изпитващи затруднения с глад по време на продължаващата руска инвазия (изразно средство на турския автор).

След гражданската война в съседна Сирия през 2011 г. Анкара подкрепи опозиционните бойци, които искат да свалят режима на Башар Асад, въпреки че битките предизвикаха вълна от бежанци, които Турция приветства.

Турските сили сега също така контролират големи части от територия в Северна Сирия, където те смазват терористичната група ПКК и нейния местен филиал, YPG, който е силно подкрепян от Съединените щати – за голямо ужас на неговия съюзник в НАТО.

Напрежението, дори с главния съперник Гърция, към която честите удари на Ердоган по отдавнашни егейски проблеми предизвикват неодобрението на Вашингтон, смекчи през последните години, особено след смъртоносните земетресения през февруари, създавайки възможност за по-добри отношения.

За разлика от западния свят, който се бори да се адаптира към света след Студената война, бързото приспособяване на Турция и прагматичните, широкообхватни ангажименти досега й дават възможност да говори с всички навсякъде, обясни още Йозкан.

Той добави, че несъответствията също усложняват намирането на диалог между Турция и Запада, който все още работи с логиката на Студената война, но общата основа за взаимен интерес е жизненоважна.

„Ердоган също е оправдан в политиката си досега, защото държави, които могат да поддържат съвместни ангажименти, а не ясни позиции, са длъжни да бъдат успешни във външната политика и Ердоган, като прагматичен лидер, който спокойно може да отвори нова страница в отношенията, постигна това“, каза той.

„Вярвам, че скоро ще видим още един пример за тази негова способност със Сирия“, казва Йозкан, имайки предвид продължаващите преговори за нормализиране между Анкара и Дамаск.

От друга страна, възприятието, създадено около Ердоган чрез обвинения от страна на западни нации, дори съюзници на Турция, че той е автократ, е „фалшива представа“, според Гюней и опит той да бъде превърнат в „по същество слаб парий“, според на Йозкан.

„Ако Турция се подхлъзваше към автокрация, Ердоган щеше да спечели изборите с убедителни 80% и без сериозна опозиция срещу него“, обясни Гюней.

Според Йозкан Западът се опитва да притисне Ердоган в ъгъла чрез този наратив, но „те се провалят, както винаги“.

Въпреки всичко, продължи Гюней, Турция ще остане „безспорна геополитическа сила, докато поддържа потенциала си, защото международните, междудържавни отношения са изградени върху интерес“.

„Докато Турция остава мощна, държи на своята воля и стратегическа автономия, никоя страна не може да я игнорира, включително Запада“, каза Гюней.

Той посочи, че турският електорат, припознавайки това в Ердоган, „ще избере него, отколкото потенциалния риск нестабилност и чиста несигурност с Кълъчдароглу и опозицията.“

В допълнение към обещанието да възстанови връзките с ЕС и САЩ, Къличидароглу се зарече да привлече чуждестранни инвестиции до 300 милиона долара (6 милиарда лири), ако спечели. Наскоро той обвини Русия в намеса в изборите в Турция, след като запис на видео изкара четвъртия кандидат от президентската надпревара дни преди вота.

„Напротив, победа на Кълъчдароглу би означавала, че турската икономика ще се дестабилизира и неговите гафове досега, особено с Русия, биха създали проблеми. Западът няма да отвори шлюзовете на заемите, само защото сега Кълъчдароглу е в Анкара“, каза Гюней.

Йозкан подчерта, че идеята на Запад е, че опозиционното правителство в Турция би означавало „по-мек“ диалог и точно обратното, ако Ердоган остане на власт, но добави: „Ако Ердоган спечели тази неделя, Западът е наясно, че ще трябва да работят с него за още пет години, както през последните пет.“

Отхвърляйки идеята за „статични и „нормални“ отношения между Турция и Запада, Йозкан заключи: „И двете страни сега са по-силни. И двете страни имат интереси и общи точки. Паралелно с бързо променящите се регионални, международни системи, отношенията на Турция с други страни също се променят."

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?