/Поглед.инфо/ Руските доставки на въоръжение за Сърбия увеличават вероятността от конфликт на Балканите, пише Die Welt. Други страни в региона също увеличават разходите си за отбрана, което само увеличава степента на напрежение, отбелязва авторът. В същото време НАТО главно увеличава присъствието си в Албания, частично признатата Република Косово и Хърватия, а Москва в Сърбия, Босна и Република Сръбска.

На 26 юли румънското правителство съобщи, че е предотвратило прехвърлянето на оръжие от Русия в Сърбия, пише Die Welt. Ставаше дума за около 30 модернизирани танка Т-72 и 30 бронирани автомобила. „Това беше подарък от руския народ за сръбския“, обяснява авторът на статията. Букурещ попречи на доставката, като изпълни антируските санкции на ЕС. След това Москва откара белградските танкове със самолети през Унгария. Унгарският премиер Виктор Орбан се старае да поддържа добри отношения с главата на Кремъл Владимир Путин, обяснява изданието.

Тази новина потвърждава информацията, че Сърбия модернизира въоръжените си сили и същевременно създава своя собствена, ефективна отбранителна индустрия. „Това е опасно, защото Сърбия получава подкрепа от Русия, която показа в Украйна, че е готова да разшири сферата си на влияние с помощта на оръжия“*, предупреждава авторът. Според него намесата на Москва"увеличава възможността за конфликт пред вратите на ЕС".

Но това е само част от процеса, който обхваща цяла Централна и Източна Европа, продължава изданието. Всички държави в региона увеличават разходите си за отбрана. Страните членки на НАТО купуват оръжие в САЩ и ЕС. В това отношение Полша пое водещата роля. Варшава увеличи военния си бюджет на $10 млрд през 2017 г. и на $12 млрд за 2018 година. Полша е сред онези страни, които вече харчат за армията си 2% от БВП в съответствие с изискванията на ръководителя на Белия дом Доналд Тръмп. В същото време до 2030 г. Варшава иска да увеличи тази цифра до 2,5%, за да закупи„ултрамодерните и супер скъпи“ американски изтребители F-35.

Унгария също обмисля закупуването на такъв самолет и за това през следваща година ще увеличи бюджета си за отбрана с 20%. Само през 2017 г. Румъния удвои разходите си за армията от $2 млрд до$4 млрд. А Хърватия иска да купи американски F-16 възможно най-скоро, за да замени остарелите МиГ-21 с тях. Всичко това означава, че присъствието на НАТО в региона се увеличава, така че не е изненадващо, че Русия реагира, обяснява Die Welt. Докато алиансът разчита главно на Албания, частично признатата Република Косово и Хърватия, Москва съсредоточава усилията си върху Сърбия, Босна и Република Сръбска.

Тъй като в икономически план сърбите са по-слаби от страните-членки на ЕС на Балканите, те не купуват оръжие от Москва, а го получават като подарък: заедно с посочените по-горе танкове Белград получи шест изтребителя МиГ-29 и още осем от Беларус.  Очакват се и доставки на противоракетните ракетни системи Бук-1 и Бук-2. Сърбия обаче ще трябва да харчи пари за модернизация на военна техника и ако тя премине успешно, страната ще има най-мощните военновъздушни сили в региона.

Новата надпревара във въоръжаването е тясно свързана с политическата конфронтация, продължава изданието. Албания и Косово решиха да създадат митнически съюз. Заедно те ще развият своите икономики. В Сърбия това се разглежда като опит за създаване на „Велика Албания“.

Също така се обсъжда възможността за разрешаване на конфликта в Косово чрез размяна на територии, както са предложени от сръбския президент Александър Вучич и косовския лидер Хашим Тачи, размяна на сръбската, но населена основно с албанци Прешевска долина с Косовска Митровица, която е обитавана главно от сърби. Тази сделка обаче може да доведе до разцепление на Босна на хърватска и сръбска част или дори до разцепление в Македония, където живеят голям брой албанци. Поради факта, че подобни предложения носят голям потенциал за конфликт, ЕС се опитва да намалиградуса на напрежение, заключава Die Welt.

* Крим влезе в състава на Русия, след като преобладаващото мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова