/Поглед.инфо/ Идването на Доналд Тръмп на власт нанесе сериозна вреда върху отношенията между САЩ и Германия, смята ръководителят на берлинското бюро на вестник Financial Times Гай Чезен. Многочислените разногласия с Белия дом по въпросите за отбраната, търговията и енергийната политика карат германците да се замислят за преразглеждане на договореностите, изглеждащи нерушими в течение на дълги десетилетия.

„Трябва ли Германия да се снабди с атомна бомба“, тази идея, доскоро немислима, по време на Тръмп изглежда „разумен политически избор“, отбелязва ръководителя на берлинското бюро на вестник The Financial Times Гай Чезен в статия под заглавие „Как Германия стана момчето за биене в Европа“.

Подобно предложение през юли изказа един от най-известните германски политолози Кристиан Хаке, който отбеляза, че за първи път от 1949 г. Германия е останала без защита на „ядрения чадър“ на САЩ и в „най-лошия случай“ ще може да разчита единствено на себе си. Макар и мнозина в Берлин да не възприеха сериозно статията на Хаке, безпокойството, изразено в нея, е напълно реално, уверен е Чезен. „Яростните нападки на Доналд Тръмп срещу Германия всяха паника в Берлин“, в следствие на което договореностите в сферата на сигурността, изглеждащи нерушими и определящи мирогледа на Германия в течение на 60 години, започват да се преразглеждат.

„Крайно необичайно е да се гледа как Германия е подложена на толкова гръмогласни нападки от страна на американски президент“, смята представителят на ГСДП Нилс Шмид. Според него „върху отношенията на доверие е нанесен сериозен удар“.

На срещата на високо равнище през юли Тръмп бе решително настроен „да набие Германия“. Тя си го заслужи и за зависимостта от „Газпром“ и за търговския профицит на ЕС по отношение на САЩ и за неспособността да повиши разходите за отбрана.

Въпреки, че „най-големият куршум да прелетя“ край Германия и вдигането на митата върху износа в САЩ на стомана и алуминий от страните на ЕС, което заплашваше с „катастрофални последствия“ за германската автомобилна промишленост, да бяха избегнати, в другите области щетите от политиката на американския президент в последните месеци не бяха малко.

Германците „изпаднаха в ярост“ след излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата и иранското ядрено споразумение и „гледаха с ужас“ как американският лидер се намесва във вътрешните дебати за миграционната политика, изобразявайки Германия като „постмиграционна антиутопия, символизираща ужасите на откритие граници“.

Но официалните лица в Германия са най-вече притеснени от щатите, които дейността на Тръмп нанася върху западните институции. „Той напада световния ред, от който на първо място печели Германия“, негодува един от германските чиновници. Според него икономиката на Германия е дълбоко интегрирана в глобалната, политиката е тясно свързана с НАТО, а сигурността със САЩ. „И всички тези стълбове днес се разрушават“, заключва събеседникът на FT.

Както отбелязва авторът, за Ангела Меркел „убеден атлантист“, тази нова реалност е много болезнена. „Ние не можем просто да разчитаме, че САЩ ще подкрепят глобалния световен ред“, заяви през юли германският канцлер.

При това Доналд Тръмп „никога не е бил особено разположен“ към Германия. Още през 1990 г. той заплашва „да обложи с данъци всеки Mercedes-Benz“, внасян в САЩ, ако стане президент. Но по време на предизборната кампания от 2105-2016 г. неговата враждебност по отношение на фрау Меркел и страната, която тя ръководи бе демонстрирана в пълен обем. След като списание Time обяви Меркел „човек на годината“ през 2015 г., Тръмп обяви, че са избрали този „който разрушава Германия“.

По време на първата официална среща между германския канцлер и ръководителя на Белия дом основната тема беше разпределението на разходите за НАТО. Според спомените на един от германските чиновници, Тръмп тогава фактически заявява на Меркел: „Вие сте забележителна, но ми дължите един трилион долара.“ Оттогава дипломатическите кръгове започнаха да се разпространяват спекулации за причините за „отсъствието на искра“ между двамата лидери. Някои посочваха близостта на Меркел с предшественика на Тръмп Барак Обама, други говореха, че Тръмп се дразни от отношението към Меркел на американските медии, възвисили я до статута на „лидер на свободния свят“, трети винят във всичко „сухият“ и неемоционален стил на общуване на германския канцлер.

Въпреки опитите да се изгладят различията и оказване на взаимни почести по време на официално посещение на Меркел във Вашингтон през април, основният „препъни-камък“ - оплакванията на САЩ, че Германия злоупотребява с американските гаранции за сигурност - е още е на мястото си.

Както припомня авторът, през 1990 г. Германия изразходва 2% от БВП за отбрана, докато Бундесверът наброява 400 хиляди войници и е най-големият военен контингент на НАТО в Европа. Днес бюджетът на германската армия е само 1,2% от БВП, а състоянието на въоръжените сили на страната може да се нарече „плачевно“.

В същото време лидерът на САЩ отказва да се разбере, че идеята за превръщането на Германия във военна мощ не намира подкрепа сред германския народ, а и самите Съединени щати, заедно с другите съюзници в продължение на десетилетия „са правили всичко възможно, за да може Германия да остане спокойна страна.“ Освен това нападките на Тръмп само настройват хората в Германия срещу увеличаването на разходите за отбрана, признават германските държавни служители.

Друг предмет на разгорещен дебат между двете страни остава търговски излишък на Германия срещу САЩ, с който Тръмп се бори активно. Според германските служители, вината не е в Германия, която произвежда стоки, необходими на света и в частност на Америка. Въпреки това, както е отбелязано от журналиста от FT, Тръмп не е единственият, който поставя вината за повишаването на износа над вноса върху Германия. Френският президент Еманюел Макрон наскоро нарече стремежа на немските власти да запазят профицита на търговския си баланс на всяка цена „фетишизация“ на германското правитлество.

Проектът на руския газопровод „Северен поток-2“ също се оказва в центъра на разногласията между германските и американските власти. Участието на Германия в проекта, което ще засили зависимостта на страната от руските доставки на енергия, се критикува не само в САЩ, но и в самата Германия. Страната също така е обвинена в нарушаване на „солидарността“ на страните от ЕС, предвидена в Договора от Лисабон, като СП-2 би лишил страни като Украйна и Полша от приходи от транзит на руски газ.

Въпреки това Германия се старае да закрива очите си пред Тръмп и да се съсредоточи върху двустранните отношения в по-широк смисъл. „Най-важното е да не позволяваме провокации. Знаем, че нашето приятелство със САЩ е значително по-голямо нещо от нашето отношение с отделните президенти. Тръмп не е Америка“, смята Нилс Шмид.

Но предвид, че критическите настроения на Тръмп по отношение на Германия се подкрепят широко както във Вашингтон, така и в другите страни, понякога подобни надежди изглеждат „простодушни“, отбелязва наблюдателят.

Превод: Поглед.инфо