/Поглед.инфо/ Само 5% от гражданите на Турция смятат САЩ, Великобритания и Франция за приятели. От самото начало на членството си в съюза турците не са се отнасяли толкова зле към Запада и НАТО, казва полският журналист Антони Рибчински. И това, както отбелязва той на информационния портал на TVP Info, Анкара и Москва днес използват в своето „демонстративно приятелство“ с максимална полза за себе си.

Продавайки системата С-400 в Анкара, руснаците ще спечелят не само $2,5 млрд, но главно ще постигнат важна политическа цел: да опозорят съюзниците и да отслабят НАТО, пише полският журналист Антони Рибчински по TVP Info.

Ердоган и Путин се разбират все по-добре и по-добре, както се вижда от изявлението за нови споразумения за сътрудничество в областта на въоръженията. В сирийската криза Ердоган също разчита на тясно сътрудничество с Русия и Иран. И това беше логично решение, имайки предвид лошите отношения с други сериозни играчи в този театър на военните действия, както със САЩ, така и с Израел, продължава авторът.

От друга страна, мнозина казват, че демонстративното приятелство на Москва и Анкара е фактическа връзка, в която партньорите изобщо не се доверяват един на друг. Те знаят, че отношенията не са вечни, затова говорим за тактическа печалба и извличане на изгода. В дългосрочен план Русия не е алтернатива за Турция нито във военно отношение, нито в сферата на търговията, нито дори в технологично отношение. „Ердоган използва Москва като изгоден чип в отношенията със Запада. А Путин от своя страна използва съществуващите условия, за да отслаби максимално НАТО.“, обяснява журналистът.

Геополитиката обрича Русия и Турция на съперничество, а не на съюз. Рибчински припомня, че последните 300 години бяха белязани от враждебност между тези страни. Дори с царете турските султани са водили 17 войни. Турция се присъедини към НАТО главно поради страх от съветския експанзионизъм.

„Русия не може да замени САЩ или НАТО, тъй като Турция и Русия нямат общи стратегически интереси. Те не са съгласни по критичен за Анкара въпрос, като Кипър, или по много въпроси, свързани с Балканите, Кавказ или Сирия.“, заяви бившият турски посланик Селим Кунералп. Ето защо Турция, ако иска да запази важната си позиция на регионална сила, е обречена да си сътрудничи със Запада, а не с Русия, обяснява Рибчински.

Турция е член на НАТО от 1952 г. През цялата студена война тя беше един от най-верните и силни съюзници на Запада, защитавайки югоизточния фланг. С втората по големина армия на НАТО и близките отношения със САЩ, Анкара блокира достъпа на Съветския съюз до Близкия изток. Отношението на Турция към алианса обаче започна да се променя, след като Ердоган и неговата умерено ислямистка „Партия на справедливостта и развитието“ дойдоха на власт. Година по-късно парламентът отказа да разреши на САЩ да използват турска територия за нахлуване в Ирак. Година по-късно, проучване показа, че членството в НАТО подкрепя 53% от населението на Турция.

През 2011 г. те бяха само 37%, точно когато избухна гражданската война в Сирия. Именно този конфликт в крайна сметка се превърна в основен източник на враждебност между Турция и нейните западни съюзници. Ставаше дума за отношението към сирийските кюрди. Турците се борят с тях като с терористи и правят всичко възможно, за да предотвратят кюрдската автономия в североизточна Сирия, да не говорим за държавната независимост. Въпреки това същите кюрди все още си сътрудничат със САЩ и получават подкрепа от западноевропейските членки на НАТО, обяснява авторът.

Според проучванията, в лицето на САЩ 81% от гражданите виждат заплаха за Турция, а само 44% - в лицето на Русия. 5% смятат за приятели на Турция САЩ, Великобритания и Франция. Турците не са мислили толкова лошо за Запада и НАТО от самото начало на членството си в алианса, подчертава Рибчински. В Турция има пламенни поддръжници на това, че Турция трябва да се оттегли от НАТО. Те твърдят, че членството в съюза не се изплаща, защото турците все още не получават достатъчно подкрепа срещу смъртните си врагове. А от друга страна, има и много гласове, които се застъпват за изключването на Анкара от съюза. Основната причина: тясното сътрудничество на Турция с основния враг на НАТО, Русия. Въпреки това, съдейки по последните изявления на западните лидери, Ердоган няма от какво да се страхува, отбелязва той.

Всъщност в столиците на страните от НАТО, очевидно, никой не мисли да изключва Турция от Североатлантическия алианс. Освен това дори не се знае как може да се направи това официално - в Североатлантическия договор няма нито дума за това. Само самият член на съюза може да напусне редиците му. Но Турция няма да направи това, сигурен е авторът.

Членството в алианса защитава Турция от регионалните конкуренти. Никой от тях няма да тръгне на война с член на НАТО, съюзник на САЩ. Освен това тази страна не е достатъчно независима в областта на сигурността и технологично силна, за да бъде регионална сила със стратегическа независимост. Ердоган много добре знае, че изключването на Турция от НАТО е нереалистично. Западните военни операции в Близкия изток са силно зависими от участието на Турция. Ако Турция е извън НАТО, алиансът също ще загуби всяка възможност да повлияе на ситуацията в стратегическите проливи, свързващи Черно море със Средиземно море, обобщава полският журналист Антони Рибчински в информационния портал на TVP Info.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели