/Поглед.инфо/ Чрез сътрудничеството между Русия и Сиря във военно-техническата област руският президент Владимир Путин „изпраща на света пет геополитически сигнала“, смята редакторът в списание The National Interest, професор Николас Гвоздев.
Първият от тези сигнали е фактът, че „съобщенията за упадъка на Русия са силно преувеличени”. „С други думи, версията, че западните санкции заедно с падането на цените на петрола и забавянето на растежа на китайската икономика са поставили Кремъл на ръба на краха, е прибързана”, счита авторът.
Освен това, отбелязва той, Русия остава една от малкото страни в света, които са способна да изпратят и поддържат войски извън своите граници, а Кремъл „планира да вземе активно участие в развитието на ситуацията на Близкия изток”. Второ, отбелязва Николас Гвоздев, „Путин дава да се разбере, че той няма да приеме гледната точка на Вашингтон, че отстраняването на Асад ще доведе до дългосрочна стабилност в Близкия изток”.
„Путин многократно е посочвал, че ако целта на Запада е намаляване на бежанския поток и на заплахата от страна на ислямския тероризъм, тогава опитът от Ирак и Либия доказва, че отстраняването на Асад и надеждата, че опозицията ще може да сформира по-ефективна и стабилна държавна администрация, няма да дадат желаните резултати”, отбелязва редакторът на изданието.
Освен това, посочва професорът, „позициите на Русия за Украйна са станали по-уверени”. Независимо от „относителното” спазване на примирието, в Украйна остават без решения вътрешнополитически и икономически проблеми, поставящи под съмнение способността на сегашното ръководство на страната да осигури курс на интеграция с евроатлантическия свят, е убеден Николас Гвоздев
Четвъртият сигнал, според редактора на The National Interest, се изразява в това, че Кремъл посочва своите червени линии. „Русия няма просто да седи и гледа как Башар Асад губи властта в резултат на външната военна намеса”, е уверен анализаторът.
Пето, „Москва е готова да изпълни своите обещания, дори ако това е свързано с определени жертви във вид на материални разходи”.
„Страни като Азербайджан и Египет, които се съмняват в заинтересоваността на Америка в тяхното благополучие, безусловно са забелязали това”, констатира авторът.