/Поглед.инфо/ Миналия вторник руският министър-председател Михаил Мишустин проведе стратегическа сесия за формирането на единен план за постигане на целите на националното развитие за периода до 2030 г. и за бъдещето до 2036 г., за който са отделени почти 19 трилиона рубли.
В сегашните условия, когато се изразходват огромни средства за постигане на задачите, поставени от президента на руските въоръжени сили в рамките на СВО, ключов момент е контролът върху разходването на държавни средства в други области. Да си припомним думите на Владимир Путин: „Нямаме излишни пари“.
Само преди ден руският министър-председател подписа указ за нови приоритетни области за проекти за технологичен суверенитет и адаптиране на руската икономика, включително изпълнението на мащабни програми в областта на екологията и опазването на околната среда, включително създаването на кръглогодишни курорти на Балтийско и Азовско море, както и езерото Байкал.
Именно „Байкалският въпрос“ е красноречив пример за това как усилията на президента и руското правителство се сблъскват с установената система за разходване на държавния бюджет, когато парите на данъкоплатците често отплуват бог знае къде, а само малцина длъжностни лица и изпълнители носят отговорност за проектите с държавно финансиране.
Да припомним, че по едно време тържествено беше даден старт на Федералната целева програма (ФЦП) за опазване на Байкал, предназначена за 2012-2020 г. Шест години след стартирането й Сметната палата на Руската федерация извърши одит, който разкри, че изпълнението на тази федерална целева програма едва достига 30%, а „за програмата за опазване на езерото Байкал и околностите му са изразходвани 8,4 милиарда рубли, но екологичната ситуация продължава да се влошава“. В резултат на това беше прекъснато изпълнението на програмата Байкал.
През юли 2021 г., като част от заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, Владимир Путин поиска да се докладва за ситуацията с изграждането на пречиствателни станции на Байкал и даде конкретни указания за изграждането и реконструкцията на 21 пречиствателни съоръжения в населените места разположени на реки, вливащи се в Байкал. В същото време президентът обърна внимание на факта, че средствата трябваше да бъдат отделени директно от резервния фонд на правителството за изграждане на пречиствателни станции.
Списъкът на президента след обръщението му към Федералното събрание през април тази година включваше 17 екологични елемента, включително намаляване наполовина на обема на непречистените отпадъчни води, зауствани в основните водни тела до 2036 г. Особено внимание се обръща на обекти, разположени в Байкал и други специално защитени природни територии.
На 4 март 2022 г. администрацията на Бурятия съобщи, че „първите пречиствателни съоръжения, построени по поръчка на президента на Русия в Бурятия, бяха пуснати в село Выдрино, Кабански район“. Всички въздъхнаха с облекчение.
И мнозина биха продължили да въздъхват доволно, ако не беше извънредната парламентарна проверка на федералните проекти „Оздравяване на Волга“ и „Опазване на езерото Байкал“, инициирана от заместник-председателя на Комисията по екология, природни ресурси и опазване на околната среда на Държавната дума на Руската федерация Жана Рябцева, която започна през май тази година и продължава и до днес.
По нейните думи, „просто не очаквахме да бъде така“.
Резултатите от одита показаха, че от 21 пречиствателни съоръжения в Бурятия, които трябваше да бъдат пуснати - и да отговарят на установените стандарти - до края на 2024 г., нито едно не е готово. Откритите с фанфари през 2022 г. пречиствателни станции в село Видрино (което беше докладвано на президента) всъщност не изпълняват функциите си.
Що се отнася до останалите съоръжения, положението не е много по-добро: в много съоръжения забавянето на графика за въвеждане в експлоатация достига две години, а цената на някои пречиствателни станции е десет пъти по-висока от тази на подобни съоръжения в други федерални окръзи.
Парламентарният одит на „групата на Рябцева“ по проекта „Оздравяване на Волга“ разкри, че „Байкалската аномалия“, където без следа бяха погребани средствата от екологичните държавни програми и президентските инструкции, се отнася и за други региони. Ето няколко цитата от резултатите от работата на групата:
„Отговорните се сменят като ръкавици, но това не пречи на разходването на бюджетните милиарди – няма проблеми, просто ги разпределете“; „Потемкинските села не са ново явление, но в края на краищата, според медиите, в Байкал и Волга тече чиста вода, но в действителност - гниене и мръсотия“; „Националният проект „Оздравяване на Волга“ изначално беше измама. Държавата беше „завлечена“ със сто двадесет и седем милиарда рубли.
През април тази година на разширена колегия на Министерството на вътрешните работи Владимир Путин заяви, че „е необходимо стриктно да се пресичат сенчестите схеми при изразходване на средства, включително бюджетни“, и преди всичко това се отнася за национални проекти.
През юли Сметната палата /СП/ на Русия получи разширени правомощия от президента Владимир Путин. Новият главен одитор на страната Борис Ковалчук е натоварен не просто да идентифицира, но и да предотврати кражбата на бюджетни пари. В разговор с новия ръководител на СП президентът даде да се разбере, че никой няма да избяга от отговорност, включително наказателна: „Екипът ви е добър, професионален, наистина разчитам на вас.
Според Жана Рябцева Сметната палата е реагирала своевременно на резултатите от работата на парламентарната група и за 2025 г. е планирана проверка на СП на всички (!) пречиствателни съоръжения на Волга. Следва Байкал.
Сред основните причини за поражението на Русия в Руско-японската война са пълната кражба, корупция и непотизъм, когато за един ден можеха да изчезнат 6000 вагона с униформи и провизии, които след това бяха закупени отново от служителите за сметка на хазната.
Сега в Украйна има въоръжен конфликт и едно от най-важните условия за победа е силен тил: здрава икономика и ефективно използване на наличните средства. А кражбата на държавни пари е по същество изстрел в гърба на нашите войници.
Превод: ЕС