/Поглед.инфо/ Преди десет години настоящият лидер на Турция Реджеп Тайип Ердоган вдъхваше надежди като „възможен стълб на демокрацията“ в региона, пише The New York Times. Но скоро, когато Ердоган съсредоточава в ръцете си власт и започва да преследва жестоко опозицията, тези надежди изчезват напълно, отбелязва изданието.
Преди десет години настоящият лидер на Турция Реджеп Тайип Ердоган вдъхваше надежди като „възможен стълб на демокрацията“ в региона, свързан с конфликти на религиозна почва, пише The New York Times.
Турция бе верен съюзник на НАТО, мост между Европа и нестабилния Близък изток. Тъй като Ердоган се стремеше да намери място за своята страна в редиците на Европейския съюз, той се представяше за умерен мюсюлмански лидер, готов да провежда реформи. Той подхранваше представата, че Турция е станала либерална страна, в която царят толерантността и законността.
Но това, както отбелязва изданието, бе докато Ердоган не съсредоточи в своите ръце висшата власт и докато не започна да се разправя жестоко с опозицията след предприятия държавен преврат преди две години. И докато в Турция, не на последно място заради склонността на Ердоган към авторитаризъм и неговото неумело управление на икономиката – настъпи финансова криза. Всичко, което остана от представата, че Ердоган представлява „либерализираща сила“ изчезна напълно.
За Запада Ердоган, който по-рано въплъщаваше надежда, сега стана „още един единовластен управник, чийто популизъм и презрително отношение към счетоводните книжа“, въвлякоха страната в бедствено положение.
В последните години Ердоган „излезе от реформисткия път“ и започна да създава нови съюзи, в това число с Русия и нейния властен лидер Владимир Путин. Той изпраща в затвора журналисти, заграбва активите на политическите си опоненти и стъпка инакомислещите, поемайки пълен контрол над Турция. Той започна да управлява икономиката като „мрежа за патронаж“, щедро раздава кредити за компаниите за своите приближени, постигайки ръст на икономиката чрез дългове.
Ердоган харчи публични средства за осигуряване на достоен живот на работническата класа, която е политическата основа на неговата власт, за изграждане на болници, училища, пътища и друга инфраструктура. Той постигна бум в строителството, като предоставя държавни заеми и гаранции на частни компании, които затънаха в огромни дългове.
Както отбелязва The New York Times, по-голямата част от кредитите са били в щатски долари. Сега, когато турската валута се срина, тези дългове се увеличиха. Това накара турските компании да се окажат опасно близо до фалит, което потенциално би могло да се превърне в „пълномащабна икономическа катастрофа“.
Проблемите на Турция се влошават от други проблеми, които - поне отчасти - се дължат на решения, взети в западните столици.
Около един милион души избягаха в Турция от войната в съседна Сирия. Европа се барикадира от този поток, оставяйки Турция да преодолее кризата сама. Мигрантите се превърнаха в конкуренция за нискоквалифицираните турски работници, което създаде напрежение за турските служби.
На фона на нестабилността, Ердоган продължи да „държи открито кранчето на държавните разходи“, ускорявайки икономическия растеж и натрупвайки дългове.
Самата Турция е виновна за по-голямата част от турската криза, пише The New York Times. Авторитаризмът на Ердоган подкопава доверието към турските институции, особено към централната банка на страната.
Превод: Поглед.инфо