/Поглед.инфо/ „Неуспешните преговори“ на Доналд Тръмп с Китай, завършили с победно за Пекин предварително споразумение, показаха, че пътят на заплахите и конфронтациите с Поднебесната не работи - тя има свои лостове, пише във The Washington Post Фарид Закария. Журналистът смята, че Китай е "първият равен съперник на Съединените щати" в съвременните времена, тъй като през студената война СССР така и не можа да се доближи до икономическата мощ на Америка.

Подписването на първата част от търговската сделка между Пекин и Вашингтон в по-голямата си част може да се счита за победа за Китай, заяви наблюдателят на The Washington Post, известният американски журналист Фарид Закария. За да разберете това, си струва поне да сравните условията на споразумението с първоначалните, много по-смели изисквания, които САЩ се опитаха да постигнат чрез изтощителни мита и преговори.

Според Закария сега споразумението е подписано главно заради желанието на Доналд Тръмп да запази властта. Китай няма проблеми с това - страната е еднопартийна, може да си позволи да изгражда дългосрочни планове. Американският президент обаче побърза да изглади напрегнатата ситуация в икономиката преди предстоящите избори.

В по-мащабен план подписаното споразумение отразява „нещо напълно ново на международната сцена, нещо, с което САЩ ще трябва да се справят в продължение на десетилетия“, смята авторът на статията. Новата реалност е, че Китай е „първият наистина равен конкурент на САЩ в съвременната епоха“. Както отбелязва журналистът, докато СССР на времето не можеше да се конкурира с Америка в икономическата сфера, сега КНР е напълно способна на това. Това е втората икономика в света, най-големият търговски партньор на повечето азиатски и много други страни, водещ производител в много индустрии, включително високите технологии - например 5G.

И което е не по-малко важно, Китай никога не е бил част от американската „система за сигурност“. Досега може да се каже, че ситуацията в света е благоволила към САЩ. Всички страни, които набираха икономическа мощ след Втората световна война, бяха изключително американски „протекторати“ - Германия, Франция, Великобритания, Япония, Южна Корея. Китай със своята напълно различна политическа система и култура, както и откровеното си желание да разпространява влиянието си в Азия и извън нея, очевидно не принадлежи към тази категория, което означава, че отношенията със САЩ със сигурност ще бъдат трудни и напрегнати.

Въпреки това, както показаха неуспешните преговори на Тръмп, в този случай заплахите, схватките и възмущението няма да помогнат на каузата. Китай също има свои лостове“, казва Фарид Закария.

Основната грешка на Тръмп, според автора на статията, е, че той тръгна на конфронтация с Поднебесната сам, когато можеше да обедини силите си с ЕС, заедно с който САЩ представляват почти 50% от глобалния БВП. Но вместо това Тръмп избра да спори с Европа, отново заради търговията, и също така напусна Транс-Тихоокеанското партньорство, което също можеше да помогне за оказване на натиск върху КНР.

Както уверява журналистът, не само Доналд Тръмп или републиканците са виновни за такъв курс на политиката. Демократите днес са настроени също толкова войнствено към Пекин и като цяло протекционистки. Демократичните лидери с нетърпение критикуват сделката на Тръмп, но ако самите те бяха в Белия дом, ситуацията едва ли ще бъде коренно различна, смята Закария.

Пекин умело се възползва от правилата за свободна търговия, за да постигне толкова впечатляващи успехи, но Китай дължи просперитета си на упорита работа, по време на която превърна остарялата комунистическа икономическа система в по-гъвкава и пазарно ориентирана. Най-добрият отговор на възхода на Китай биха били активните инвестиции на САЩ в собствена им наука, инфраструктура и обучение, така че никой да не може да изпревари Америка.

Авторът обръща внимание, че заплахата от потенциална конфронтация между САЩ и Китай често автоматично се сравнява с Студената война. Ако погледнете Русия и Китай днес, става ясно, че първата се опитва да разруши установения от САЩ световен ред, а вторият „не се намесва в делата на западните демокрации“ и „не атакува съседите“, но спонсорира мироопазващи мисии на ООН и никога от 1979 г. насам с когото не е воювал.

САЩ ще трябва да се конкурират с Китай през по-голямата част от 21-ви век, но това трябва да се направи разумно, осигурявайки подкрепата на съюзниците и поддържайки конкуренцията в рамките на съществуващата международна система. Познатият път на конфронтация и възпиране може да унищожи съществуващия „отворен световен ред и отворена глобална икономика“, а от там няма да е далеч и до надпреварата за ядрените оръжия и дори войната.

С Китай въпросът не е колко сте твърд можеш да бъдеш, а колко умен.“, констатира Фарид Закария.

Превод: М.Желязкова