/Поглед.инфо/ Талибаните победиха в Афганистан. Накъде ще поеме тази държава по-нататък? Какво ще означава победата на талибаните за съседните страни, включително Русия и държавите от Централна Азия?

На 12 септември бяха възобновени боевете в северната провинция Баглан между талибаните и бойците от Националния фронт на съпротивата , чийто лидер Масуд призова афганистанците за национално въстание. В отговор на екзекуциите, извършени от талибаните в Панджир, НФС започна да преминава към тактиката на партизанската война. Тази планинска област в Северен Афганистан традиционно се контролира от таджики. По време на първото управление на талибаните в Афганистан (1996-2001 г.), Панджир е бил площадка за борба с талибаните. След 20 години тази война има шанс да се възобнови.

Войните между афганистанците са вековна борба за политическа власт между доминиращата етническа общност в страната, пущуните и другите етнически групи: узбеки, хазари, таджики, аймаги. В исторически план пущуните почти винаги са били на върха на политическата власт, въпреки че съставляват по-малко от половината от населението на Афганистан.

Ситуацията се влоши от факта, че борба има и в пущунската общност. Този конфликт, развиващ се по племенни линии, се простира до XVIII век. Основните противници са племето Гилзай в селския изток и върхушката на племето Дурани на юг. Днес обаче би било заблуда да се твърди, че пущунските талибани са разпокъсани. Американската администрация използва тезата за фрагментацията на талибаните по-скоро като предлог за отказ да преговаря с тях.

През годините на американската окупация талибаните остават сплотено въстаническо движение с единно ръководство. Координираната военна кампания на талибаните през лятото на 2020 г. и бързото завземане на властта са доказателство за това. Талибаните също уважиха споразуменията с администрацията на Тръмп, която започна мирни преговори с предишното правителство в Кабул.

Според американски данни до средата на 2021 г. талибаните са имали приблизително 70-100 хиляди бойци в сравнение с 30 хиляди преди десет години. Трудно е обаче да се оцени степента на подкрепа, с която талибаните се ползват от населението: някъде талибаните предизвикват дълбоко недоверие, някъде населението приветства идването им на власт.

Афганистанската армия от 300 хиляди души, въоръжена и обучена от американците, се срина при първия знак за опасност. Борбата с разрастващата се корупция и прекратяването на процъфтяващата търговия с опиум в Афганистан също се провали. Изкуствената демокрация изчезна мигновено. Икономиката остава слаба.

Днес половината от населението на Афганистан, или 18 милиона души, зависи от хуманитарната помощ. Повече от половината деца под пет години са изложени на риск от тежко недохранване, като втората тежка суша от четири години заплашва с глад през следващите месеци. Народът на Афганистан се нуждае от подкрепа.

Още преди талибаните да влязат в Кабул, икономическата ситуация в страната поражда безпокойство. През март 2021 г. 75% от държавните разходи бяха финансирани не от собствените приходи на правителството, а от безвъзмездни средства от международни организации и отделни държави. С идването на талибаните донорите спряха помощта.

САЩ замразиха афганистанските активи. Талибаните не могат да получават афганистански пари, повечето от които се държат от Федералната резервна банка на САЩ в Ню Йорк. Международният валутен фонд спря транш от 450 милиона долара финансиране, а Германия обяви, че планираните 300 милиона долара няма да бъдат предоставени. Великобритания възнамеряваше да продължи да предоставя помощ на правителството на Ашраф Гани след изтеглянето на коалиционните сили, но със засилването на талибаните помощта в размер на 155 милиона паунда секна.

Трудно е да се види как талибаните ще успеят да измъкнат страната от това положение. Талибаните спечелиха политически и военно, но може да не успеят да се справят с управлението на страната. САЩ няма да се спрат с прекъсването на икономическата помощ. Администрацията на Байдън заплашва талибаните с международна изолация и финансови санкции. Разбира се, това ще стане предмет на договаряне, но какво възнамеряват САЩ да поискат от талибаните в замяна? Преди изтеглянето на войските имаше известна яснота по този въпрос. Американците помолиха талибаните да не атакуват изтеглените войски и да не възпрепятстват евакуацията на персонала на посолството. Специалният представител на САЩ в Афганистан Залмай Халилзад се срещна с представители на талибаните в Доха и увери талибаните, че влизането им в Кабул може по -лесно да бъде прието от международната общност и афганистанците, ако талибаните спазват тези условия. Талибаните изпълниха американските условия.

Във Вашингтон планират следващият етап от отношенията с талибаните. Комуникацията ще се поддържа чрез специална американска мисия в столицата на Катар, Доха. Държавният секретар Антъни Блинкен заяви, че „започва нова глава в ангажимента на Америка с Афганистан“. Междувременно делегациите на талибаните посетиха Русия, Китай и Иран.

Въпросът за сигурността в Централна Азия става въпрос от особено значение. Русия е там отдавна. 201-вата мотострелкова дивизия е базирана в Таджикистан и съгласно условията на споразумението, подписано през 2012 г., ще остане там до 2042 г. Във военната база в Кант в Киргизстан руските войски ще останат до 2027 г. с възможност за удължаване на това споразумение. С идването на властта на талибаните Москва няма планове да увеличава военното си присъствие в Киргизстан или Таджикистан и досега не се говори, че се стреми да създаде бази в други страни от Централна Азия. Междувременно позициите на централноазиатските съседи на Афганистан не съвпадат във всичко: Таджикистан се противопостави на правителството на талибаните, докато Узбекистан изрази готовността си да взаимодейства с тях.

Страните от ШОС и ОДКБ планират да посветят срещите на високо равнище на тези организации на 16-17 септември за изработване на обща позиция във връзка със ситуацията в Афганистан.

САЩ също проучват възможността за възстановяване на достъпа до базите в Централна Азия, които вече са използвали, но американците, според “Ню Йорк Таймс” имат „малко възможности“. Пакистан подкрепя талибаните. Използването на териториите на Иран и Китай от талибаните е изключено, Централна Азия остава под въпрос.

Независимо от развитието на по-нататъшните събития, стабилността на Афганистан е много далечна перспектива.

Превод: В. Сергеев