/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин не храни много надежди за подобряване на американско-руските отношения, независимо кой ще спечели предстоящите президентски избори в САЩ. Това пише в статията си за “Ал Монитор” Макс Сучков, старши изследовател в Московския държавен институт за международни отношения.

Сред експертите обаче е широко разпространено мнението, че вторият мандат на Доналд Тръмп може да промени американско-руската дипломация. В Близкия изток преизбирането на Тръмп може да означава теоретичната възможност за сделка за „мек фазов преход“ в Сирия и открояването на някакъв взаимно приемлив наследник на Асад.

Разбира се, Путин няма намерение да се отказва от подкрепата си за Асад, без да получи нищо в замяна. Разбира се, Асад не може да бъде наречен удобен и прост партньор, както обяснява Сучков, но Путин многократно е доказал, че остава лоялен към своите съюзници, независимо от „репутационните рискове“, стига това да е в интерес на Русия. Путин обаче вече предложи цялостна сделка за Сирия през 2018 г., по време на срещата си с Тръмп в Хелзинки, както е съобщено от Сучков и както е описано в книгата на Джон Болтън „Стаята, където всичко се случи: Мемоари на Белия дом“. Затова не трябва напълно да се изключва перспективата за такава дипломатическа промяна.

Според руския анализатор "предпазливият оптимизъм" в Русия за евентуална победа на Тръмп се комбинира с "откровен песимизъм" относно перспективата бившият вицепрезидент и сенатор Джо Байдън да дойде в Белия дом през ноември. Повечето наблюдатели смятат, че Байдън е по-твърда позиция по отношение на Русия и Сирия и е много по-малко склонен от Тръмп да се опита да презареди отношенията с Путин.

Сучков отбелязва още, че поради санкциите на САЩ и вдигането на ембаргото на ООН за доставки на оръжие за Иран, лостът на Москва над Техеран нараства значително. Съединените щати не успяха да предотвратят или забавят изтичането на ембаргото, продължителността на което беше определена през 2015 г. в Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и Резолюция 2231 на ООН. Русия очаква да спечели добри пари от доставките на оръжие за Иран, въпреки че тук, според експерт от Московския център „Карнеги“ Антон Мардасов, има някои репутационни рискове.

Прякото връщане към СВПД, международното споразумение за ядрената програма на Иран, може да не е толкова лесно за администрацията на Байдън. И до голяма степен ще зависи от Русия, като една от страните, подписали това споразумение, а също и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, дали ще бъде възможно сключването на нова ядрена сделка с Техеран.

Путин и Ердоган говорят общ език и това е езикът на силата

Друг проблем, пред който са изправени както САЩ, така и Русия, са отношенията с Турция. Личната връзка на Тръмп с турския президент Реджеп Тайип Ердоган може да бъде спасителен пояс за тази връзка. Путин има и близък личен контакт с Ердоган: и двамата лидери, според Сучков, говорят общ "език на силата".

Докато САЩ и Турция, като съюзници на НАТО, днес всъщност не са партньори, предвид техните твърди разногласия относно политиката спрямо Сирия, и преди всичко сирийските кюрди, Русия и Турция, напротив, са партньори, но не съюзници. Ако Путин и Ердоган са свързани с това, което обикновено се нарича „брак по удобство“, се предполага следната метафора: те са свързани, наред с други неща, от „съвместни деца“ - множество енергийни, бизнес и военни проекти.

Плановете на Путин и Ердоган в Сирия понякога се различават, но и двамата оценяват ползите от партньорството, което все пак, макар и не без проблеми, обслужва и двамата. Сучков отбелязва още, че Путин все пак може да не се откаже от намерението си да посредничи за „гранично споразумение“ между Ердоган и Асад. Тази инициатива стартира още през януари, но след това изчезна на заден план, след като сирийските и турските войски се сблъскаха Идлиб.

Руската племенна стратегия в Сирия

Сирийският журналист и активист на опозицията Султан ал Кандж отчете миналата седмица за убийствата на племенни лидери в Източна Сирия. Това е още един знак, че регионът може да е на ръба на кипене. „Чуждестранните играчи винаги са се стремили да привлекат подкрепата на местните племена предвид важната им роля и тежест в конфликта,“ пише Ал Кандж.

Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни отношения и кореспондент за „Ал Монитор“, написа миналия месец, че „плановете на Русия да укрепи позициите си в североизточна Сирия и да създаде лоялни паравоенни формирования там могат да бъдат подкрепени от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които също активно работят с местните арабски племена. Разполагането на проруски структури в североизточна Сирия може да доведе до създаването на определена „буферна зона“, свободна от иранското присъствие, която ясно отговаря на интересите на Абу Даби и Рияд. Това може да е гаранция, че в случай на окончателно изтегляне на американските сили от Сирия, тяхното място ще бъде заето не от проирански милиции, а от формирования, създадени и контролирани от Москва.

Мирните споразумения между ОАЕ и Бахрейн с Израел и връзката им с палестинския проблем

Израел и Бахрейн наскоро обявиха нормализирането на двустранните отношения. Това събитие накара палестинското ръководство да озадачи следващите си стъпки, а палестинците и други арабски граждани в Израел да се замислят за последиците от процеса, който мнозина са склонни да разгледат като нова тенденция, за тяхната идентичност.

След това изявление министърът на външните работи на островното кралство Абдулатиф ал Заяни, заедно с колегата си от ОАЕ Абдула бин Зайед ал Нахаян и израелския премиер Бенямин Нетаняху ще присъстват на церемонията по подписването в Белия дом, планирана за 15 септември. Датата беше определена миналия месец за договор, подписан между ОАЕ и Израел, който Тръмп тържествено нарече „Аврамов договор“ в чест на библейския Аврам.

Миналата седмица Арабската лига официално отхвърли инициативата на палестинското ръководство за осъждане на сделката между ОАЕ и Израел. Палестинските лидери разглеждат споразумението с Израел като предателство от страна на ОАЕ, въпреки че Емиратите поставят условие Израел да отложи плановете си за анексиране на някои еврейски селища на Западния бряг.

Бахрейн става четвъртата арабска държава, сключила мирен договор с Израел, след ОАЕ, Йордания през 1994 г. и Египет през 1979 г. Някои експерти предполагат, че Оман и Судан също могат да последват примера им. Доналд Тръмп е номиниран за Нобелова награда за мир през 2021 г. за неговото посредничество при сключването на „Аврамовия договор“.

Ерозията на предишната арабска сплотеност в подкрепа на Палестинската администрация (ПА) може да принуди ръководството му да преразгледа отношението си към възможността за преки преговори с Израел. Възможно е този въпрос да бъде обсъден в рамките на регионална конференция, свързана с мирния план на Тръмп. Докато Саудитска Арабия вече потвърди ангажимента си за мирно решение на проблема с две държави, Бахрейн и ОАЕ също не помагат на палестинците. Съгласието за директни преговори или провеждането на регионална конференция би било най-добрият начин за възстановяване на арабския консенсус.

Сътрудникът на „Ал Монитор“, публицистът и политически активист Афиф Абу Мух, предполага, че мирните споразумения разкриват и „противоречия около идентичността на арабското население на Израел. Това е конфликт, който се корени в двойствената идентичност, с която са живели в продължение на много десетилетия. От една страна, има хора, които биха искали да продължат да се чувстват като палестинци. Те не са готови да си представят каквото и да е споразумение, което не включва създаването на независима палестинска държава, но все пак предпочитат „да видят чашата наполовина пълна“. За тях това споразумение трябва да се превърне в документ, който ще им даде шанс да се присъединят към арабския свят, който все още е затворен поради тяхната двойна идентичност и израелско гражданство.

Превод: В. Сергеев