/Поглед.инфо/ Не трябва ли да се насочим към Уилям Шекспир? В смисъл, че е необходимо да се опитаме днес, когато конфронтацията „всички срещу всички“ се разпалва, да очертаем (поне приблизително) контурите на „следвоенния“ свят.

Днес нашата експертна общност се е разделила на две неравни части. Едната доволно казва: “Ние още преди десет (всъщност повече) години казвахме, че Америка е в упадък и ни очаква крах на западноцентричния свят”. Втората търчи с опулени очи и крещи: “Гледайте какво става! Така внезапно! Кой би си помислил?”.

Освен това има и някакви лица, които старателно си затварят очите и ушите и повтарят: “Нищо не се случва, всичко е както винаги, Америка е силна, не ви вЕрвам”. Но те са си вече напълно клинични случаи, за които няма да говорим.

И така, да се предскаже настъпващият крах на Пакс Американа всъщност не беше сложно. Някой си Карл Маркс беше предсказал кризата на глобалния капитализъм още преди 170 години.

Пазарите се пренасищат, след това и приключват, а при отсъствие на пространство за експанзия (с космоса засега не се получава, макар и да се опитват) пада и нормата на печалба и капитализмът умира.

Като “алтернатива” пазарите се пренасищат, приключват, започва глобална война за преразпределяне на пазарите, условните победители и прочее оцелели за известно време заемат освободилото се в резултат на войната пространство. Следва период на “ръст” а след това нещата се повтарят от начало. Това е сценарий, рестартиране на пазарния капитализъм чрез война, която условните “глобалисти” днес се опитват да разпалят.

Нечуваното се случи - неефективният Запад загуби от ефективния Изток. Пазарът реши.

В случая, наистина, един “гениален икономист” твърдеше, че от падането на БВП на САЩ най-много страда Китай, отколкото самите САЩ. Но този същият вече блесна с хитовете “големият държавен дълг е нещо хубаво” и “големите резерви са лошо”. Абе, разбрахте.

И така, двата основни сценария как ще изглежда следвоенния свят се различават в един ключов момент - дали САЩ ще затънат в гражданска война или ще се удържат, продължавайки да разпалват външни конфликти.

Защо пиша “следвоенен”? Защото предишните устойчиво конструкции на международното устройство всеки път се формират след края на серия войни - Вестфалският мир, Ялтенската конференция - те закрепват за известно време наложилия се баланс на силите.

В нашия случай САЩ след разпадането на СССР решиха, че са всемогъщи - и то завинаги. Оттук и мантрите за “американския век” и “края на историята”.

Решиха и се прецакаха сами, разпалвайки твърде много войни, в които затънаха, пръснаха по целия свят твърде много бази. А това не са само огромни разходи за издръжка, но и стотици хиляди работни ръце, които са иззети от икономиката.

В резултат от съвкупността критични грешки, започнати с Рейгъномиката (тоест стимулирането на живота в дълг) и приключвайки с пренасянето на производството в страните от Югоизточна Азия, американската икономика навлезе в упадък. На практика не е реално да се спре падението, особено в рамките на текущата доминираща икономическа парадигма на “пазарния фундаментализъм”.

Известно е, че САЩ са изведени от Великата депресия от Рузвелт, чрез неговите “социалистически” (кейнсиански) реформи. Сега за американския елит и в двете партии подобно нещо е немислимо

Отслабването на американския надзор, който доминира над света, води до това, че от една страна започва размразяването на различни замразени конфликти, а от друга страна такива като Ердоган усещат вакума на сила и се опитват сами да го запълнят.

Ох, за малко да забравя! Има и цяло съзвездие страни, които надуват амбициите си заради това, че “са в една банда с Америка и който вика по техен адрес, ще си има работа с господаря”. А когато господарският чадър изчезне, изведнъж ще се окаже, че са с празни ръце. И на някои ще им се налага да отговарят за твърде резките изказвания.

Така че за известно време (точни дати е нереално да се посочват, но със сигурност след няколко години) броят на конфликтите по света съществено ще скочи.

Важен момент за последващата картина на света ще бъде способността да се играе в перспектива. Да не се избухне, изгори и загасне, а “бавно да се спускаш от планината и методично да оплождаш цялото стадо”.

Кой има по-стабилна икономика, по-малко зависима от положението на външните пазари? Кой има по-спокойно и хомогенно население (85% “патриоти” в Русия си е наистина добър показател)? Кой има по-големи резерви? И така нататък.

Това е като боксов мач свръхтежка категория в 12 рунда, където е важно не да се впуснеш напред още на първи рунд, а да запазиш сили за ендшпила.

Например, смятам, че Ердоган и оглавяваната от него Турция много бързо ще се спука (и не само защото са в конфликт в твърде много направления едновременно, но и защото турската икономика е откровено слаба).

На кинофестивала в Кан има традиция, според която най-престижно за участниците се смята минаването последен по червеното килимче. Навремето за това за малко да не се сбият Долф Лундгрен и Жан-Клон Ван Дам.

В случая със световните войни работи подобен принцип - който влезе последен, той обира плодовете. И вече няколко години виждаме своеобразна надпревара между Русия и Китай кой ще може по-дълго да не се меси в разпалващата се конфронтация.

Предложението на Путин да се продължи с година СТАРТ-3 без допълнителни условия е от тази серия. Да се спечели време, да се спести дъх и сила.

Сега, когато сме фиксирали основните причини и принципи за разгръщане на борбата за преразпределяне на света, трябва да си вземем пауза за осмислянето им.

Прогнозната част ще бъде във втора част...

Превод: В. Сергеев