/Поглед.инфо/ Турция, която се смята за "непогрешима нравствена сила в региона", въвлече Азербайджан в сложна многоетапна геополитическа игра, запазвайки увереността, че "необходимото състояние на нещата в региона може да бъде закрепено единствено чрез военни действия". Но къде на Турция ѝ се е получавало това: в Ирак, Либия, Сирия или Средиземноморския басейн? И дали ще сработи в Закавказието?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който, подобно на други турски политици, участваше активно в информационната война заедно с Азербайджан във войната в Нагорни Карабах, се оплете в ситуацията и започна да говори на език, който тези, на които той говори, не разбират. И така, в “Туитър” написа следното: „Призоваваме арменския народ да защити бъдещето си от властите и тези, които го използват като марионетка“. Но нали доскоро турските публикации повтаряха твърдението на азербайджанския президент Илхам Алиев, че „настоящото ръководство на Армения се състои от хора под влиянието на фондация Сорос и са нейни марионетки и агенти“. Освен това се твърдеше, че „предишното правителство в Армения (което в Турция и Азербайджан се смяташе за проруско) беше достойно за ненавист“.

Сякаш улавяйки тези нюанси, турското издание “Джумхюриет” поздрави Баку и Анкара, уверени, че Никол Пашинян, който дойде на власт в Армения, ще разиграе руската карта, унасяйки се на Запад, „където Турция и Азербайджан го чакат отдавна“, готови „да спасят Армения от имперския воал на Русия“. „Азербайджан има добри отношения със САЩ, както и с държавите-членки на ЕС, и с Русия. Азербайджан е почти съюзник на САЩ”, пише вестникът. “И той също има много добри отношения с Израел. В икономическата сфера Азербайджан си сътрудничи предимно със САЩ, за да изнася своите енергийни ресурси на световните пазари, особено в Западна Европа. САЩ ще продължат да изграждат стабилни отношения с Азербайджан, за да не загубят важен съюзник. Следователно проблемът с Нагорни Карабах може лесно да бъде решен в интерес на Азербайджан, а не на Армения. Още повече, че Русия по въпроса за Нагорни Карабах отнася към “своите карти” Армения, докато САЩ - Азербайджан”, допълва изданието. Разбира се, при такъв сценарий на развитие на събитията имаше и заготовка за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах. Неслучайно Алиев в скорошно интервю за азербайджански медии разказа как е бил помолен да отложи активните действия в арменска посока, за да помогне на Пашинян да стане политически по-силен (самият Пашинян категорично отрече тези изявления). Но нищо не се е получило от тази комбинация: „кукленият“ Пашинян направо изиграва Алиев.

Съответно в Баку и Анкара идеята кой се смята за „марионетка“ в Армения започна да се променя. Известният руски експерт по Кавказ Сергей Маркедонов обърна внимание на факта, че по време на военния конфликт през април 2016 г. „призивът на Армения за независимостта на Карабах беше най-вероятно опит за опипване на нови граници на допустимото и въвеждане на непризнатата република в преговорния процес“. Сега работи турският фактор, който действа като катализатор на процеса, за да се създадат нови алгоритми за уреждането. След войната през април 2016 г. проектът за признаване на независимостта на Карабах, предложен за разглеждане от правителството, не беше разработен от представителите на правителствената коалиция. Както преди, така и сега окончателното решение за статута му е невъзможно без да се вземе предвид положението на хората, живеещи в Армения и в Нагорни Карабах, които Ердоган нарича „марионетки“.

Ако преведем театъра и играта в политическия план, тоест в системата на отношенията между Анкара и Баку, за да определим кой е активен и кой е пасивен в Нагорни Карабах, тогава Алиев явно действа под прикритието на Ердоган, който според американското издание “Вашингтон Екзаминър”, „ се опитва да представи Турция като непогрешима нарвствена сила в региона ", въвлича го в сложна многоетапна геополитическа игра, запазвайки увереността, че "необходимото състояние на нещата в региона може да бъде закрепено единствено чрез военни действия". Но къде на Турция ѝ се е получавало това: в Ирак, Либия, Сирия или Средиземноморския басейн? На фона на гореспоменатите проблемни региони Анкара започна да забърква нови проблеми в Закавказието, уверявайки Азербайджан, че настоящите военни действия са част от голяма игра. Много голяма. Междувременно, разгорелият се конфликт между Армения и Азербайджан наистина заплашва да се превърне в мащабна война, тъй като нивото на военните действия надхвърля обикновения граничен конфликт.

Вижда се, че армията на Азербайджан се е готвила за това. В заявленията на турските лидери, в това число и на Ердоган, недвусмислено се изказва подкрепа към Баку. Но на арменско-азербайджанския фронт се сблъскаха не само арменски и азербайджански, но в широкия смисъл регионални военни-политически интереси и геополитически задачи и може би новата голяма игра в региона тепърва започва.

Превод: В. Сергеев