Ако имате баща, значи сте расист

/Поглед.инфо/ Ако сте израснали в пълно семейство – такова, в което има и мама, и татко - тогава навярно сте бял расист, който незаконно се е възползвал от своите привилегии. И това не е бълнуването на луд човек, а новата доктрина на мощна организация, наречена Национален съвет за семейни отношения.

Съветът - разбира се, американски - обединява преподаватели от цялата страна, но в него участват и изследователи от още 35 държави, той издава три списания, включително едно по педагогика, и съществува от 1938 г. Но властта в него сега е превзета от бесни борци за справедливост, тоест всъщност активисти на различни движения на чернокожото население и техните напълно бели съратници.

И въпросът за справедливостта, особено в образованието, между другото, съвсем не е само американски, той също е наш проблем и тема за дискусия, така че не питайте за кого бие камбаната ... Но за това малко по -късно.

Така че от години и десетилетия Националният съвет и хиляди специалисти по света говорят за очевидното: че семейство без баща утроява риска детето по-нататък да бъде сред бедните и удвоява риска да остане без висше образование , да не говорим за увеличените шансове да влезете в затвора.

И сега новото началство в съвета не просто казва, а донякъде и налага различни идеи на учителите в цялата страна и света - че нормалното семейство е расизъм, то създава вродени и незаслужени привилегии за едно дете, докато милиони други деца наоколо са потърпевши от тази несправедливост.

Но какво общо има расизмът с това? И тогава в обращение се появяват данни, на които дори не ви се иска да повярвате. А именно, ако през 60 -те години на миналия век до 80 процента от чернокожите деца са израснали в пълни семейства, сега (също до 80 процента) – растат със самотни майки, приемни родители, в домове за сираци и т.н., и се оказва, че за всичко е виновен расизмът на белите..... В които семействата с един родител също се умножават, но не в такъв мащаб.

Тук пред очите ни се случва елегантно объркване на понятията: расизъм вече не се наричат проблемите, свързани с цвета на кожата, а всичко, което на някои им изглежда като липса на социална справедливост. В страни, където има малко междурасови проблеми, просто се говори за справедливостта и обсъждат как да се установи тя, като се създадат привилегии за тези, които са търпели тази несправедливост дълго време.

И тук има още една, току -що случваща се и като че ли чисто американска история в знаменития Масачузетски технологически институт. Те отмениха лекция на, професора по геофизика Дориан Абът по темата, представете си, дали има живот на другите планети.

С планетите никакви проблеми няма, но виж с Абът... Той наскоро бе „отменен“ и бойкотиран защото се изказал, че политиката на инклузивноста /приобщаването/ превзема американското висше образование и че унищожава самия raison d'être, смисълът на съществуването на университетите.

Инклузивността е това самото отсъствие на расизъм или по-скоро липсата на „вродени привилегии“ както при приема на студенти, така и при назначаването на преподавателите. Тоест, трябва да работят и да учат в университета преди всичко тези, които преди това съвсем несправедливо не са били приемани.

Абът казва очевидното: университетите и изследователските центрове съществуват, за да създават и разпространяват знания. И когато те повече не избират най-добрите умове и не ги оформят по най-добрия начин в учебния процес, а вместо това организират (на нашия език) приют за потиснатите и неподготвените, тогава никой няма да има нужда от такава наука. В образованието и науката хората може и трябва да бъдат подбирани според личните достойнства и способности на всеки - и по никакъв друг начин.

Тук трябва да се припомни, че тези дни се обсъжда политиката на Китай за привличане на най -добрите учени и талантливи хора като цяло, от цял свят в страната, да не говорим за подкрепата на нашите собствени - китайски - таланти. Необходимо е „последователното им отглеждане“, „създаване на благоприятна среда, в която талантливите хора лесно се идентифицират, високо се ценят и уважават, следователно те използват напълно своите способности“, като цяло - за насърчаване на „духа на науката“.

И също така се каза, че това е абсолютно антидемократична (антизападна) идея, защото образованието и науката са жестоки неща: те всъщност са постоянен подбор на най-добрите. Между другото, омразата към тези най -добри хора - с техните „вродени привилегии“ (като таланта) - беше една от причините за разпадането на Съветския съюз. Тоест тези игри на социална справедливост, расова и каквото и да е друга, могат, ако не бъдат овреме ограничени, да подкопаят самите основи на съществуването на народи и държави.

Но да се върнем към нашия Масачузетски технологичен институт, някога един от тези, които помогнаха за създаването на Америка като световен лидер в иновациите (а сега Китай претендира за ролята на такъв лидер или вече е - въпросът е как се отчита). Историята за забраната на лекцията на човек, казал очевидни неща, се обсъжда активно в САЩ. И нека видим как го възприема известният консервативен политически активист Стар Паркър. Тя говори за това какво е расизъм като цяло и защо той е лош. И той е лош, защото расизмът предполага игнорирането на личността на всеки отделен човек. Това е, когато потисникът преценява човека не по това, което е и за какво е добър и способен, а въз основа на „социално определени характеристики“, като предварително класифицира такова лице в някаква социална група или категория. Тоест няма значение дали са умни или глупави хора - важно е всички те да са черни.

Така че, казва Стар Паркър, стремежът на Америка към „разнообразие“ и „равенство“ е класически расизъм, защото хората тук не се третират като хора, а като част от група, категория, клас - например бели. И да, и за чернокожите няма значение дали са приети някъде поради цвета на кожата си или не, важно е този цвят да е единствената или водещата причина за подобна селекция и единственото, на което се обръща внимание.

Разбира се, това е расизъм. Между другото, самата Стар е от черна по -черна. Така че тя знае за какво говори. И ние знаем, че расизмът е лоша дума, истинско проклятие. Трябва да видим дали има толкова лоша дума и за тези, за които „социалната справедливост“ се постига тогава, когато изкуствено се създават привилегии за хора, които сами по себе си с нищо не са ги заслужили и дори не се опитват да ги заслужат.

Превод: ЕС