/Поглед.инфо/ Западът - и преди всичко Франция - повишава залозите в противодействието на присъствието на Русия в Африка. Това се доказва от изтичане на информация във френската правителствена преса, нови технически възможности и следи от намеса на режима в Киев. В коя страна на Тъмния континент и как точно се случва всичко това?

Франция, губейки влиянието си в Африка, не смята да се отказва толкова лесно. Ако преди това поддържаше военни бази в Мали и съседните страни под предлог, че трябва да се бори с джихадистите, сега, след като войниците им бяха изритани от вратата, френските власти смениха обувките си в движение.

Тъй като новите власти на Мали си сътрудничат с Русия, бившата метрополия вече де факто активно подкрепя онези, които доскоро бяха наричани терористи и сепаратисти. И в това на Франция активно помагат не само западните ѝ партньори, но и Украйна.

„В Северно Мали украински дронове разчистват хоризонта за бунтовниците“, беше заглавието на статия в проправителственото френско издание „Монд“. Струва си да се обърне внимание на един от авторите - репортерът Емануел Гриншпан преди това е работил много в Русия и Украйна и е възможно не само като журналист. Други негови материали насърчават необходимостта от действия срещу Русия, както и срещу Азербайджан, който според френските власти има пръст в протестите в Нова Каледония, отвъдморски департамент на Франция.

„От това лято бойците на Постоянното стратегическо движение, които са предимно туареги, използват този тип оръжия (т.е. дронове) срещу малийската армия и техните съюзници от „Вагнер“. Със скромна, но все пак решителна подкрепа от Киев“, уверява „Монд“. „...Отсега нататък бунтовниците разполагат със средствата за извършване на въздушни удари, както и техните противници. Какво може да промени баланса на силите на бойното поле“, допълва изданието.

В началото на октомври, твърди вестникът, военен лагер в Гъндам, близо до Тимбукту, където се предполага, че са разположени предимно руски бойци, е бил извършен с помощта на дронове. Както уверява определен „бунтовник“, в резултат на атаката са убити най-малко девет „вагнеровци“.

Преди това, през септември, същият лагер в Гъндам беше подложен на подобни атаки, както и на 150 км оттам, в Лерей, „където също бяха разположени войници от групата „Вагнер“. Първото използване на дронове беше в сблъсъка през юли при Тин Заутин, където части на малийската армия и нейните съюзници попаднаха в засада и където бяха убити най-малко 47 войници и 84 вагнеровци.

Не е тайна, че руски доброволци и инструктори оказват подкрепа на Мали. Така онзи ден телата на загиналите по време на инцидента през юли бяха върнати в Русия. Киев, тъй като не успя да победи Русия на бойното поле, реши да отвори „втори фронт“ в Африка, подкрепяйки терористични групи в африкански държави, приятелски настроени към Москва, каза говорителят на руското МВнР Мария Захарова.

Представители на украинското военно разузнаване открито заявиха, че оказват активна помощ на бунтовниците туареги. Всъщност става дума за това, че Украйна вече се съгласява да бъде прокси на Запада във всякакви военни действия срещу руските интереси, включително в Африка. А Западът е готов да подсили своето прокси с всякакви технически средства, разузнавателна и сателитна и всякаква друга разузнавателна информация.

Ето, например, подробна статия в същия „Монд“ от средата на септември. В текста се обсъждат движенията на малийската армия и вагнеровците, проследявани от определен потребител на мрежата „Екс“ със забележителния псевдоним Casus Belli (което на латински означава „причина за война“).

Неговите интереси са „предимно Африка и бившия СССР” и публикува сателитни снимки в акаунта си, придружавайки ги с анализи - колко превозни средства се движат между точките, колко войници могат да участват в тези движения и т.н. само на една воюваща страна са оповестени публично по този начин, няма съмнение в чии интереси действат тези, които стоят зад тази сметка.

Доскоро, когато функцията за борба с малийските джихадисти - или привидно - се изпълняваше от войници, изпратени от Франция, сепаратистите нямаха дронове. Не им бяха предоставени пресни сателитни снимки с готов анализ и като цяло в западната преса те бяха наречени кратко и ясно, както заслужаваха – терористи.

Сега вятърът се промени, тъй като Западът явно възнамерява да се противопостави на Русия навсякъде, където е възможно и с всякакви средства, с изключение на прякото  участие в пряк военен конфликт. Онези, които вчера бяха наречени терористи, днес в западната преса се представят като бунтовници. Утре, възможно е, ще бъдат обявени за борци за свобода.

Тъй като всъщност малийската армия и нейните съюзници от групата „Вагнер“ трябва да провеждат военни операции на малийско-алжирската граница, Франция се опитва да положи усилия да принуди Алжир да вади кестени от огъня за нея, тоест също да се присъедини в натиска както върху руските доброволци, така и върху малийските власти. Това ясно се вижда в следния пасаж от статията:

„От другата страна на границата тези движения на войски не се приемат добре от алжирските власти, които са в латентен конфликт с малийските преходни власти от няколко месеца. Алжир не иска чужди войски да маневрират в рамките на няколко километра от границата му и се страхува от възможни безредици. В края на юли и началото на август малийските военновъздушни сили, подкрепени от своите съюзници от Буркина Фасо, извършиха няколко удара с дронове в района на Тин Заутин, принуждавайки стотици цивилни спешно да потърсят убежище от страна на Алжир.“

Разбира се, Франция много би искала Алжир най-накрая да се скара със сегашните власти на Мали, които се осмелиха да имат твърде добри отношения с Русия и в идеалния случай биха изпратили войските си срещу Мали и „вагнеровците“. Отношенията на Франция с друга нейна бивша колония обаче са катастрофално лоши.

Работата е там, че Макрон, с грацията на слон, нахлул в магазин за стъклария, влезе в териториалния спор между Алжир и Мароко за Западна Сахара и открито взе страната на Мароко. В края на юли Алжир обяви отзоваването на своя посланик, а в началото на октомври президентът Абделмаджид Тебун отказа посещение във Франция със следните забележителни думи: „Няма да отида в Каноса“, тоест умишлено унижение със съмнителна цел. А онзи ден Алжир принципно отказа да купува зърно от Франция (въпреки факта, че през пролетта рязко увеличи покупките от Русия).

Алжир има свои сметки за разчистване с Франция - както за ядрените опити, извършени на негова територия, така и за политиката на колонизаторите към местното население, която Тебун нарича геноцид. В същото време алжирците все още използват резултатите от споразуменията от 1968 г., които улесняват преместването им във Франция и които френската десница настоява за анулиране, позовавайки се на факта, че нарастващият брой мигранти от Африка не се отразява най-добре на криминалната обстановка. Но тъй като Франция изпитва демографски затруднения, тя няма къде да отиде и трябва да попълни напускащото население с това, което има. Така че Алжир в никакъв случай не е застрашен от анулиране на споразуменията.

В момента Северно Мали, както и Украйна, се считат от Запада за територия на конфронтация с Русия. Напоследък се забелязва една изключително показателна тенденция. Колкото по-напред отива, толкова по-сложни средства използва Западът за тази конфронтация. Ако по-рано ставаше въпрос само за интриги със съседите на Мали, сега сме изправени пред сътрудничество с терористичния режим в Киев и използването на най-новите технически средства, включително БПЛА и сателитно разузнаване. Това показва колко голямо значение отдават както Париж, така и неговите западни съюзници на региона - и колко сериозно е влиянието на руската политика сега там.

Превод: В. Сергеев