/Поглед.инфо/ Неочакваното посещение на Владимир Путин в Ашхабад намери своето обяснение - в туркменската столица се проведе не само международен форум с участието на лидерите на централноазиатските страни (там беше например президентът на Пакистан), но и среща между руснаците президент и ирански президент Масуд Пезешкиан. Освен това това беше не само първата среща с новия глава на ислямската република, но и запознанството на двама политици - въпреки че Путин е посещавал Техеран няколко пъти и дори се е срещал с различни ирански лидери в Москва, той никога не се e срещал с Пезешкиан . Във всеки случай тяхното запознанство щеше да се случи този месец, когато се проведе срещата на върха на БРИКС в Казан, но Путин реши да не чака още десетина дни, а да се възползва от събитието в Туркменистан.
Причината е ясна: ситуацията в Близкия изток не просто се люлее на ръба на голяма война, но непрекъснато се влошава. Последният етап започна на 1 октомври, когато Иран отговори на убийството на лидерите на “Хамас” и “Хизбулла” с ракетна атака срещу Израел. Сега всички очакват отговора на Израел, който обеща смъртоносен и неочакван удар. Тя може да бъде приложена във всеки един момент – затова Путин и Пезешкиан не изчакаха преговорите в Казан.
И двете страни се нуждаят една от друга, включително и в координирането на действията си на световната сцена. Включително ца битки, защото въпреки че Иран не участва пряко във войната с Израел, най-близкият му съюзник, ливанската “Хизбулла”, сега е на линията на огъня. Самото израелско нахлуване в Ливан може да предизвика регионален пожар - и ако Израел удари Иран с участието на американски сили, ескалацията може да стане напълно неконтролируема. И дори ако Тел Авив се ограничи до „само“ удар по иранските енергийни съоръжения, ответен ирански удар може да доведе до най-страшните последици както за Израел, така и за световния пазар на петрол и газ.
Означава ли това, че Путин се е опитал да убеди Пезешкиан „да не удря прекалено силно“ в отговор на бъдеща израелска провокация? Разбира се, че не - поради различни причини.
Първо, фундаменталните въпроси в Иран се решават не от президента, а от върховния лидер аятолах Хаменей, особено що се отнася до въпросите на войната и мира.
Второ, сега Русия не е в състояние да повлияе на израелската страна - Нетаняху е поел по пътя на ескалацията и сега не толкова че не иска, а че не може да спре. Остава обаче надеждата, че САЩ все пак ще успеят да принудят Нетаняху да отложи удара поне до началото на ноември, когато ще се проведат президентските избори.
Второ, лично Пезешкиан изобщо не е склонен да ескалира ситуацията - напротив, той дойде на власт с известни надежди за възможността за намаляване на напрежението в отношенията със Запада. Това не означава, че Пезешкиан е прозападен или особено проамерикански лидер. Въпросът беше, че Техеран искаше да демонстрира на САЩ и Европа възможността за връщане към ядрената сделка, нарушена от Тръмп. Това е изгодно за всички - и Иран иска отслабване на западните санкции, но, естествено, не с цената на изоставяне на националните интереси. Посланията на Пезешкиан обаче не само не бяха чути: Западът всъщност измами и изложи новия ирански президент. Както самият той каза, Иран беше помолен да не бърза с отговора на Израел за убийството на лидера на “Хамас” Исмаил Хания (той беше убит в Техеран, след като присъства на встъпването в длъжност на Пезешкиан), за да не провали опитите да се убеди Израел да прекрати операцията в Газа. Но когато Иран направи това, Нетаняху не само не спря бомбардировките на Газа, но и продължи да атакува Ливан - извършвайки терористична атака с пейджъри и убивайки лидера на “Хизбулла” Хасан Насралла.
Тоест Пезешкиан нямаше никаква надежда за способността на Запада да постигне споразумение, въпреки факта, че фокусът върху възможността за изграждане на мостове в западна посока първоначално не включваше премахването на курса към сближаване с Русия и Китай. Сега Москва и Техеран вече не чакат да видят как ще завърши следващият кръг на отношенията между Израел и САЩ: дали американците (които са под натиск от арабите) ще успеят да принудят Нетаняху да се контролира или не. Отношенията между Русия и Иран ще се задълбочават независимо от натиска, на който нашите страни са подложени от Запада.
Очевидно този месец ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия - то на практика беше готово още при президента Раиси, който трагично загина през май. Путин и Пезешкиан ще го подпишат в Казан, а след това можем да очакваме официално посещение на иранския президент в Москва. А и по време на запознанството им в Ашхабад не се казаха съвсем рутинни думи за отношенията между двете страни.
Путин увери, че отношенията с Иран са приоритет за нас и нашите оценки за събитията, които се случват в света, често са много близки и дори съвпадат. Пезешкиан не само отбеляза, че „като се вземе предвид волята на духовния лидер на ислямската революция, нашите отношения трябва да се подобряват и укрепват всеки ден“, но също така каза, че „сега имаме много възможности и трябва да си помагаме взаимно .” А отношенията между двете страни бяха наречени искрени – тоест доверителни.
И това е най-важното - на базата на доверие и общи позиции можете да изградите наистина силни стратегически взаимоотношения. И Русия, и Иран водят ожесточена борба за правото си да бъдат себе си, устоявайки на огромния натиск (икономически, военен и идеологически) от страна на Запада – и е напълно естествено да обединим потенциала и усилията си. Това, което обединява хората дори не е общият враг, а сходните възгледи и общи интереси.
Превод: В. Сергеев