/Поглед.инфо/ Американския политически елит овехтява и не може да се справи с модерните времена

В днешно време се пише много за доминирането на възрастните хора в американското управление. Геронтокрацията е нещо сериозно, особено за голяма държава, тук е показателен опитът на СССР. Но въпросът не е толкова за физиологическата старост, а за политическата старост.

Прогресивните политици имат способността да усещат накъде духа вятърът и бързо да коригират платната си, докато тези, които следват текущите тенденции, могат да броят само загубите от бури и урагани. Инерцията на американската политика е толкова голяма, че и стари, и млади хора живеят в миналото, без да осъзнават реалностите на нашето време. Това води до странности и абсурди в оценките и решенията на президента, на сенатори и конгресмени.

Отрядът на американските геронтократи се оглавява от хазяина на Белия дом, 80-годишният Джо Байдън. Всичките му недостатъци са ясно видими и пресата ги разглежда под лупа, но Сънливият Джо ще се кандидатира за втори президентски мандат.

Байдън е посещавал Москва повече от веднъж, през 1979 г. той участва в съветско-американските преговори по SALT II. По това време срещу ръководителя на СССР седеше сенаторът от Делауеър. По-късно Байдън си спомня: „Спомням си, че Брежнев беше по-сериозно болен, отколкото си мислехме. Той се извини, напусна срещата по-рано и предаде ръководството на Косигин...”

Тогава Байдън беше на 36 години, Брежнев - на 73. Генералният секретар вече се чувстваше зле, Леонид Илич говореше неразбираемо и се движеше трудно.

Сегашният Байдън е сравняван с късния Брежнев. Той също като руският лидер ходи зле, но не иска да си тръгва А иначе нямат нищо общо.

Президентът на Съединените щати произнася думите си ясно, но често говори глупости; лидерът на СССР имаше лоша дикция, но казваше разумни неща. Байдън често се изкушава да обижда и оскърбява, Брежнев винаги е бил коректен.

Байдън не само не е „американския Брежнев“, той дори не прилича на предишното си аз. Даже към Русия „самоходният дядо“ започна да има враждебно отношение сравнително наскоро. Когато беше вицепрезидент при Обама, Байдън говори за необходимостта от подобряване на отношенията с Москва. Ето цитата: „Време е да натиснете бутона за нулиране и да преразгледаме многото области, в които можем и трябва да работим заедно.“

Със сигурност Байдън е забравил за това. Или се опита да забрави.

Републиканският сенатор Мич Макконъл е няколко месеца по-възрастен от президента. Той изглежда по-весел, но понякога изпада в „режим на заспиване“, което не е изненадващо - Макконъл седи в Капитолия почти четири десетилетия и, разбира се, е малко уморен.

Той обаче не мисли да финализира работата си и се опитва да запази политическата си тежест. При това с доста оригинални изказвания. Например той заяви, че „американската подкрепа за Украйна е в наш пряк интерес, не на последно място защото деградацията на Русия помага да се сдържа Китай“.

Трябва да сте Макконъл, за да видите логиката в това изречение. С действията си Вашингтон, напротив, сближава двете страни и вместо един мощен враг, САЩ получават два. Освен това американската държава все повече затъва в Украйна, забравила как приключението й във Виетнам завърши с жестоко поражение.

Друг представител на американската геронтокрация е 83-годишната екс-председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси. Политическият й рейтинг се повиши след посещението й в Тайван миналата година. Тази провокация направо занули настойчивите опити на американската дипломация да подобри отношенията си с Пекин.

По едно време Пелоси говори за необходимостта от сътрудничество между Москва и Вашингтон и подчерта, че отношенията между двете страни трябва да се основават на доверие. Редно е да припомним, че през 2020 г. Пелоси призова тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп да спре опасните провокации срещу Иран. След това ораторката изрече многозначителна фраза: „Америка и светът не могат да си позволят война“.

Най-възрастният американски сенатор е 90-годишната Даян Файнщайн. Дълго време тя не посещаваше събранието, но когато поискаха оставката й, тя все пак стигна до Капитолия. И заяви, че след като страда от херпес зостер, ще работи на по-лек график.

New York Times обясни характеристиките на класацията. Сенаторът от Калифорния е наела няколко лични асистента, които да бутат инвалидната й количка, да й обясняват какво се случва около нея и да я успокояват, когато Даян се развълнува. Е, Файнщайн гласува, без да навлиза твърде дълбоко в смисъла на предложените законопроекти, но се ръководи от „съветите“ на своите колеги от Демократическата партия.

Републиканецът Чък Грасли е в Сената от 42 години и е само с три месеца по-млад от Файнщайн. Той отпразнува 90-ия си рожден ден преди няколко дни, но досега няма съобщения за аномалии, свързани с напредналата му възраст.

Миналата година Грасли публикува видеоклипове от сутрешното си бягане и лицеви опори в Twitter. Той неволно потвърждава оптимистичното мнение на съветския патофизиолог Александър Богомолец, който твърди, че човек при определени условия може да живее много повече от сто години.

Между другото, през 2002 г. демократът Стром Търмънд, по прякор Вечният Стром, който не знаеше нищо за теорията на фаворита на Сталин, отпразнува стогодишнината си точно на сенаторския си пост. Той заемаше тази позиция почти 50 години, надживявайки 19 президенти. През последните години Търмънд беше довеждан в Капитолия само в дните на най-важните гласувания, но дори и тогава неговите помощници натискаха решаващия бутон.

Тук са споменати само няколко от най-старите представители на американския политически елит. Но във властта на САЩ има много възрастни хора. Това предизвиква тревога в страната, тъй като има голяма опасност те да вземат не само вредни, но и опасни решения.

Неволите на Съединените щати обаче не се дължат само на грохналите управници. Във външната политика на страната има достатъчно хора в пълноценна работоспособна възраст, знаещи и компетентни. Но те са обхванати от неконтролируемо желание за превъзходство, подхранвано от призраците на миналото.

Хората от Белия дом и Капитолия като вирус са погълнати от мечти за хегемония над света, който междувременно се изплъзва между пръстите им като пясък. Но те сякаш изобщо не забелязват това.

„Не е лесно да се откажеш от обичайния си начин на живот. Америка има своите фаворити и поддръжници, които понякога не могат да понесат мисълта, че ги ползва като „момче за всичко“, пише египетският Ал Ахрам . „Колапсът на имиджа на САЩ не толкова ги освобождава от зависимостта от Вашингтон, колкото ги кара да поставят под въпрос ползите от подчинението на тази голяма сила... Америка се плъзга надолу към дълбока пропаст и козовете постепенно се изплъзват от техните ръце.”

Типичен пример е Украйна. За големците на американската политика отдавна е ясно, че нейният лидер е циничен мошеник. Въпреки това Вашингтон харчи несметни суми пари, за да поддържа режима на Зеленски. Парите горят в пламъците на войната, крадат се, но нищо не се променя. Все още има обещания за оказване на цялата възможна подкрепа на Украйна. И всичко това в името на митичната надежда да победим Русия.

Дори сега, когато разрушителността на подобна външна политика е очевидна, във властта нищо не се променя. Това е така, защото в главите на американските политици живеят смътните спомени за това как през 90-те години Москва смирено иска пари и послушно изпълнява всичко, което Вашингтон нареди.

Американските политици все още таят същите илюзорни надежди за крах на своя конкурент, въпреки че няма сериозни предпоставки за това. Те са отделени от реалния живот. А тези, които не могат да си съставят правилна представа за случващото се и се откъсват от реалността, животът неизменно ги удря.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?