/Поглед.инфо/ Легендарната история на бисквитките на Майдана, както се оказа, се помни не само в Русия и Украйна. Белият дом също беше напълно наясно с тази символика, което стана ясно по време на среща между президента на САЩ Джоузеф Байдън и „лидера на Беларус“ Светлана Тихановская. Как мина тази среща и каква беше нейната задача както за Тихановская, така и за САЩ?

На 28 юли президентът на САЩ Джо Байдън намери време в натоварения си график за една неочаквано среща. В разбирането на Запада - дори на високо равнище. Той се срещна с самопровъзгласилия се президент на Беларус Светлана Тихановская.

„Срещата на върха“ продължи 15 минути, а самата Тихановская говори за „мощен знак на солидарност с милионите безстрашни белоруси, които мирно се борят за свободата си“. „Днес Беларус е в челните редици на битката между демокрацията и автокрацията. Светът стои с нас. Беларус определено ще бъде успешна история “, написа тя.

Това далеч не е единствената среща, която Тихановская проведе в Щатите (където е на дългосрочна обиколка от 18 юли по официална покана на Държавния департамент). На 19 юли г-жа Тихановская се срещна с държавния секретар Антъни Блинкен, неговия заместник Виктория Нюланд и съветника на отдела Дерек Шол. Освен това тя посети Сената и разговаря с редица влиятелни жители на Капитолия.

Целите на Тихановская (или по-скоро хората зад нея) са ясни. Първо, това е легитимирането на статута ѝ на лидер на белоруската опозиция (за каквато тя никога не е избирана) и победител на президентските избори в тази страна (в чийто статут само няколко европейски държави я признаха). И има проблеми с това, защото редица други политически емигранти от Беларус, установили се в Полша и Литва, имат свои амбиции, умножени с политически опит и дългогодишни опозиционни дейности.

На Тихановская, разбира се, западните покровители активно преподават правилата на играта и по време на изгнанието си тя вече се научи да говори и да се държи нормално, но все още не успява да се справи с конкурентите си по отношение на уменията. Тя се нуждае от благословията на лидера на колективния Запад , за да управлява - и я получи.

Съответно опозиционните медии и канали в „Телеграм“ позиционират срещата с Байдън (и другите срещи в рамките на американската обиколка на Тихановская) именно като белоруско-американски събития. „За първи път в историята лидер на Беларус е приет на толкова високо ниво във Вашингтон“, пише Франак Вячорка, съветник на Тихановская.

В допълнение към благословията на Тихановская са необходими действия. Самозваният се президент на Беларус призова за налагане на санкции срещу националното ръководство. „Ще обсъдим възможни международни действия за изолиране на режима политически и икономически. Как да направим взаимодействието с него токсично и много скъпо - включително за Русия. Знаем и разбираме, че само самите беларуси могат да внесат демократични промени в страната, но все пак се надяваме на активното и несимволично участие на САЩ в този процес “, каза тя.

Тук положението е по-сложно, тъй като редица западни политици не искат да отприщят война за санкции срещу Лукашенко, защото смятат, че тази война само ще го тласне още повече в обятията на Русия. След инцидента със самолета на „Райънеър“ обаче има по -малко сдържащи се лица - смята се, че белоруският лидер е преминал определени червени линии и накрая е изоставил идеята за възобновяване на „многовекторната политика“. Очевидно американското ръководство все още не е взело решение по този въпрос, така че Байдън и неговите служители са обещали на Тихановская „да продължат курса на привличане на Лукашенко към отговорност“ за действията му, без да уточняват конкретните моменти от този курс.

Що се отнася до интереса на Байдън към тази среща (в крайна сметка президентът на САЩ не се среща с всеки „лидер на опозицията“ или самозванец), той залага на дълга игра в белоруската партия. Противно на победоносните доклади от обкръжението на Александър Лукашенко, протестите в Беларус не са прекратени - те са просто заметени под килима.

Освен това протестите се самоорганизират под този килим. Опозиционерите (за които представленията през лятото и есента на 2020 г. бяха новост - белорусите не бяха свикнали с това) се научават да протестират, да четат „правилните“ канали в „Телеграм“ и укрепват мирогледа си. И чакат Александър Лукашенко отново да сгреши или да покаже слабост.

И точно по време на този период на изчакване е важно да бъдат подкрепени. Ако не материално, то поне морално. Чрез срещата на ръководителя на „Свободния свят“ Джо Байдън (а покрай него и с ключови служители на администрацията и ръководството на Конгреса), ако не с лидера, то поне със знамето на беларуския протест.

Отделен пасаж беше подаръкът, който знаменосецът Тихановская получи от Байдън. Според нея Байдън напуснал залата по едно време и след това се върнал там „с куп бисквитки“, като приканил Тихановская да ги изяде. Очевидна аналогия с Виктория Нюланд, която раздаваше бисквитки на всички на Майдана.

Въпросът е защо е била аналогията. Някой видя това като обида за самозвания се лидер на Беларус. Те не дадоха пари, решиха да слязат с бисквитки, за които искат да купят разпадането на беларуската държава, по примера на украинската.

Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова направи аналогия с „Лошко“ на Гайдар, на който, както знаете, е дадена бъчва със сладко и кошница бисквити от буржоазията за предателство. „Явно не е работила за сладко“, коментира говорителката на външното министерство липсата на втория компонент на буржоазното насърчение. Вероятно има такива, които вярват, че дядото просто е решил да угоди на жената - без никакви намеци.

Най-интересната версия обаче все пак е сложна и многостепенна. Байдън (или авторът на тази история с бисквитките) наистина е направил аналогия с Майдана, но това послание е адресирано не до белорусите, а до руснаците. Нещо като тролене на руските власти и експертна общност, така че те да коментират историята точно в този дух и по този начин да сравнят белоруския протест с украинския.

Междувременно това сравнение обижда беларусите (или по-скоро проруската част от белоруското общество, която се противопостави на Лукашенко) - в края на краищата те не страдат от русофобия и не искат да разрушават държавността.

Те просто вярват, че Лукашенко е преминал границата по време на кампанията и самите избори. Сравняването им (за пореден път – не на всички, а на значителна част от излезлите по улиците на Минск) с украинците на Майдана от 2013-2014 г. е наистина неуместно и обидно. И влошава отношението им към Русия.

Затова може би не бива да се смеем на срещата на Тихановская с Байдън. По-логично би било да се възприеме като елемент от американската политика на "мека сила". Продължаване на разпадането на Беларус с по-фини средства.

Превод: В. Сергеев