/Поглед.инфо/ Бърни Сандърс вдъхна надежда сред милиони от американската работническа класа, които бяха ужасени от състоянието на политиката в Съединените американски щати.

Неговите атаки срещу милиардерската класа, приказките му за социализма и програмата му за здравеопазване за всички, 15 долара минимална работна заплата на час и безплатно университетско образование изглеждаха като алтернатива на крайнодесните републиканци като Доналд Тръмп и подкрепящите едрия бизнес демократи като Клинтън.

Бърни Сандърс успя да докосне струната на настроените за промяна във все по-поляризираното американско общество.

От една страна имаше голяма подкрепа за Доналд Тръмп и различните крайнодесни конспиративни теоретици и неприкрито фашизоидни групи и организации.

От друга страна имаше устойчив растеж на броя на хората, които подкрепят някакъв вид социалистическа алтернатива на капитализма. Още през 2011 година, Пю Рисърч показа, че повечето млади хора в Америка имат по-позитивни възгледи за социализма, отколкото за капитализма.

Двете президентски кампании на Сандърс бяха изградени върху тези сантименти и ги засилиха. Подкрепата му беше особено силна сред младите хора, мнозинството от които сега отхвърлят капитализма.

Това беше много важно развитие в страна, в която няма еквивалент на австралийската или британската лейбъристки партии, и в която социалистическите идеи от всякакъв вид отдавна са маргинализирани от антикомунистическия консенсус на Студената война.

Допълнително отражение на тази тенденция беше растежът на Демократичните социалисти на Америка, които в момента имат нещо от порядъка на около 70,000 членове.

Не е нужно да търсите много за да откритиете защо тази промяна в Америка се случи. Глобалната финансова криза от 2007-2008 година доведе до загубата на работни места и домове от милиони американски работници.

Но банките и гигантските финансови корпорации, които причиниха кризата, бяха спасени с трилиони долари от демократическия президент Барак Обама, за сметка на работещите. Именно данъците на работническата класа платиха за спасяването на корпорациите и банките.

Съединените щати, като много други страни в Западния свят са станали едно все по-неравно общество.

Минималната работна заплата е подигравка. Днешните млади американци по всяка вероятност ще живеят много по-зле, отколкото поколението на родителите си.

И на всичкото отгоре, има ендемичен расизъм и милитаризъм. Непрекъснати полицейски стрелби срещу чернокожи и десетилетия на убийствени войни в Ирак и Афганистан, които се оправдават с ислямофобия.

Работата е там, че имаше ограничения в политиките на Сандърс, които задържаха и в крайна сметка преобърнаха радикалния потенциал на президентската му кампания.

По стандартите на повечето западни капиталистически общества, Бърни Сандърс е умерен социалдемократ. Той например, въобще не е толкова ляв, колкото Джеръми Корбин във Великобритания.

Бърни Сандърс можеше да изглежда много по-радикален, отколкото всъщност беше, заради ужасяващо дясната природа на политиката в Съединените щати.

Въпреки, че програмата му изложи важни отделно взети реформи, тя не беше антикапиталистически и Сандърс никога не призова за отърваване от капитализма.

Бърни Сандърс не е и враг на американския империализъм. Той подкрепя една хардлайнерска позиция на Съединените щати срещу Китай, подкрепя Израел и има дългогодишни връзки с представители на военно-индустриалния комплекс в страната.

Много рано в политическата му кариера в Бърлингтън, щата Върмонт, Сандърс беше силен привърженик и поддръжник на полицията. И така, не е изненадващо, че той отказа да подкрепи исканията на Блек лайфс матър за дефинансиране на полицията.

Тези сериозни ограничения в политиките на Бърни Сандърс бяха извинени или прикрити от голяма част от поддръжниците му вляво.

Подобен подход значеше, че радикализиралите се наскоро млади хора не бяха достатъчно образовани за да възприемат ясни антиимпериалистически политики - толкова важни за социалистите в Съединените щати, които си остават номер едно империалистическа сила във все повече разкъсвания от конфликти свят.

Още повече, че докато Бърни Сандърс призоваваше за изграждането на движение, то имаше за цел да помогне на него и други прогресивни демократи като Александрия Окасио-Кортез да бъдат избрани на длъжност.

Това вместо да се изгради едно движение на работници и младежи, които да се бият на работните места и по улиците за големи и важни реформи, или пък да предизвикат капитализма.

По-големият проблем, който ограничи радикалния потенциал на кампанията на Бърни Сандърс беше, че тя остана в капана на рамките на Демократическата партия - партия номер две на американския империализъм.

Родена като партия на южните робовладелци, Демократическата партия винаги е обслужвала интересите на богатите и силните, както и на американските въоръжени интереси и мощ.

От президента Уилсън през Рузвелт до Трумъп, Кенеди, Джонсън, Клинтън и Барак Обама, демократическите президенти не са спирали да водят една война след друга, грабейки и плячкосвайки.

Опитът за реформиране на демократите е задъдена улица за социалистите. Това, което е жизнено нужжно в Съединените щати е една истинска, радикална, работническа политическа алтернатива на демократите.

Бърни Сандърс можеше да изгради или помогне за изграждането на такава алтернатива, ако след загубата си на първичните избори през 2016 година, се беше кандидатирал като социалдемократ срещу Клинтън и Тръмп.

Но въпреки, че беше изправен пред брутални и мръсни номера в кампанията си от страна на демократическия корпоративен естаблишмънт, Сандърс не предложи алтернатива на многобройните си симпатизанти.

Вместо това той ги призова да подкрепят презряната Хилари Клинтън.

Въпреки уж "независимия" си статус, Бърни Сандърс се вписа все по-дълбоко и дълбоко в демократическия мейнстрийм след изборите от 2016 година. Той се опита да изгражда, но не една лява алтернатива на демократите, а умерено прогресивна фракция, която е много лоялна на партията на големия бизнес в Съединените щати.

За да докаже лоялността си, по време на изборите в средата на мандата от 2018 година, Бърни Сандърс води кампания в подкрепа на либералните, центристки и десни демократически кандидати.

От началото на президентските първични избори, Сандърс даде да се разбере, че ще подкрепи който и да е номиниран от демократите, дори един твърд консерватор като Джо Байдън.

Въпреки, че многократно и брутално беше прегазван от демократическия естаблишмънт, Бърни Сандърс остана верен на думата си. Наистина, Сандърс и тези като Окасио-Кортез направиха всичко възможно за да подкрепят и възхвалят Джо Байдън.

За да вкара в кампанията левите хора, които бяха вражедбни към Байдън, Бърни Сандърс и другите либерални демократи представиха бившия вицепрезидент като някакъв спасител на интересите на работническата класа срещу Тръмп.

И това въпреки, че Джо Байдън даде ясно да се разбере, че няма да подкрепи никоя от политиките на Бърни Сандърс и е повече фокусиран върху отстъпките пред десните републиканци, които са притеснени, че поведението на Тръмп дискредитира позицията на американския империализъм по света.

И така, вместо да се отдалечи от демократите, Бърни Сандърс, а и тези като Окасио-Кортез всъщност работеха като защитници на екип Б на американския капитализъм.

Те също така се опитаха да канализират нарастващия радикализъм, особено сред младите хора, вкарвайки ги обратно в коловозите на дискредитираната Демократическа партия.

Следвайки същата тази траектория, Демократичните социалисти на Америка стават все по-обвързани и вкарани като прогресивното крило на Демократическата партия.

Бърни Сандърс се присъедини към една дълга линия от бивши либерали, прогресивисти и социалдемократи, които помогнаха за оцеляването на Демократическата партия на фона на големите пикове на недоволство, давайки й едно уж радикално лице.

Тези различни прогресивисти играха и продължават да играят важна роля в поддържането на стабилността на американския капитализъм.

Тяхната роля е един от ключовите фактори в това да си обясним защо американските работници нямат собствена партия, която да е независима от двете основни капиталистически партии.

В САЩ си нямат дори жалко неадекватни работнически партии като лейбъристките във Великобритания и Австралия.

Другият значително негативен резултат от кампанията на Бърни Сандърс беше във връзка с част от политическите секции на социалистическото ляво.

Изхвърлени от общественото внимание заради нарастването на подкрепата на Сандърс, важни части от социалистическото ляво се хвърлиха в голямата си степен безкритично в неговата кампания.

Те прегърнаха това като схема от типа "стани богат бързо" за придобиване на масово влияние.

Омекотявайки социалистическите си политики за да се котират при Бърни Сандърс, те не направиха нищо за да подкрепя борбата на работническата класа или кампаниите като Блек лайфс матър, или пък за изграждането на революционно ляво.

Вместо това, те засилиха ръката на реформистите и либералите, които доминираха и установиха политическия терен на кампанията на Бърни Сандърс.

Многобройни левичари изоставиха дългогодишните си позиции в радикалното и революционно ляво в Съединените щати - от синдикалистите "Индустриални работници на света", през Социалистическата партия на Юджийн Дебс до Американската комунистическа партия и троцкисткото движение.

Всички те изоставиха позициите си, които гласяха да не се гласува за доминиращите капиталистически партии.

Първоначално, мнозина измежду лявото , включително лидерите на Демократически социалисти на Америка, обявиха, че въпросът е "Бърни или нищо".

Според тях имаше само вариант - кампания от тяхна страна за Сандърс, а не за десен корпоративен кандидат като Байдън.

Но изоставяйки социалистическия принцип на неподкрепа за кандидати, които са открито обвързани с капиталистически партии, само за да подкрепят Сандърс и Окасио-Кортез ги направи по-гъвкави.

Ако сте били готови да гласувате за Бърни Сандърс като демократ с умерена социалдемократическа програма срещу Доналд Тръмп, тогава не е голяма крачка да подкрепите по-малкото зло Джо Байдън срещу "фашиста" Доналд Тръмп.

Много от поддръжниците на "Сандърс или нищо" сега се подчиниха на непрестанната кампания на демократите и либералния естаблишмънт за подкрепа за Джо Байдън.

Но подкрепяйки Байдън и демократите, те не направиха нищо за да засилят ръката на работниците и онеправданите, за да могат да се противопоставят на тежките атаки, срещу които неминуемо ще се изправят, независимо от това кой седи в Белия дом след изборите.

Още повече, те не направиха нищо за да спрат заплахата от десницата, която нарастна в същата тази почва на суров неолиберален капитализъм, подкрепян от демократи като Байдън.

Това, което е жизнено важно в Съединените щати е едно социалистическо движение, което да подкрепя огромни борби като движението Блек лайфс матър, както и да изгражда широка съпротива на работническата класа.

Тези битки няма да се водят чрез подкрепа за демократите и ухажване, независимо колко прогресивни изглеждат те днес, а само чрез изградането на агресивна политическа алтернатива на работническата класа.

Превод: СМ