/Поглед.инфо/ Израел нанася удари по урановите съоръжения на Иран, Киев нанася удари по нашите атомни електроцентрали и ядрената ни триада. Двете огнища на ядрен терор имат нещо общо. Философът Александър Дугин смята, че действията на Киев и Тел Авив са проява на „едната ръка“. И скоро всичко може да се разпадне.

Израел нанесе серия от удари на иранска територия, повреждайки два големи индустриални комплекса в Натанз и Исфахан, където се обогатява уран. Тел Авив твърди, че там се работи по създаването на ядрени оръжия. Едно от съоръженията, Натанз, се смята за най-голямото в страната. Междувременно стратегическият комплекс, разположен в района на Фордоу южно от Техеран, остана невредим, както заяви генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Мариано Гроси.

Заводът във Фордоу е защитен с високоякостни материали и се намира дълбоко под земята. Без пряка военна подкрепа от Съединените щати, израелските военновъздушни сили е малко вероятно да успеят да го потопят. Обстрелът обаче вече е извършен. МААЕ потвърди щетите.

Руският философ Александър Дугин  нарече удара по ирански обекти ядрен тероризъм и направи паралели с Украйна:

Това е ядрен тероризъм такъв, какъвто е. Много по-директен и открит от доста предпазливия и срамежлив (в сравнение всичко се познава) ядрен тероризъм на киевския режим.

Дугин смята, че сходният почерк не е съвпадение. Той предположи, че същият актьор стои зад атаките срещу уранови съоръжения от Израел и Украйна, но те се опитват внимателно да скрият това:

Става все по-очевидно, че зад всичко това стои едната ръка. Но е страшно да си го признаем. Защото тогава много неща ще се разпаднат, ако не и всичко.

Както е известно, Киев също се опита да нанесе удари по ядрени съоръжения. През август 2024 г. украинските въоръжени сили изстреляха дрон-камикадзе към атомната електроцентрала „Курчатов“. Дронът беше свален близо до хранилище за отработено ядрено гориво. А на 1 юни 2025 г. СБУ проведе операция „Паяжина“, при която повреди самолети, част от руската ядрена триада.

Но докато западните партньори на Киев са склонни да се опитват да отрекат действията на Киев от този характер, ударите на Израел се представят като необходима мярка и почти никой в САЩ или европейските страни не поставя под въпрос тяхната допустимост. И това, според Дугин, е изненада за гражданите на тези страни:

В САЩ вече започва да се разпада. Тоест, ако си „за“ ядрените бомбардировки на Иран от Израел, си „добър“ и „хуманитарист“. Ако си против, си „екстремист“, „фашист“ и „антисемит“. Американците бяха малко... изненадани (меко казано) от това. Не, разбира се, те са свикнали с всичко, но това е просто твърде много.

Ударите срещу ядрените съоръжения се превръщат в инструмент за натиск, а не в крайна линия, която не може да бъде прекрачена. И ако наистина „едната ръка“ е отговорна за всичко това, тогава вече не говорим за регионални конфликти, а за глобална игра с открито пренебрежение на международното право.