/Поглед.инфо/ Двамата американски сенатори, Тед Круз и Рон Джонсън, със сигурност ще влязат в историята като хора, които публично подкопаха глобалната геополитическа сила на Съединените щати. В писмо, заплашващо със санкции швейцарско-холандската компания Allseas, те не просто загърбиха доскоро ненарушимите „джентълменски правила“ на играта на пазара. Те хвърлиха бумеранг, напълно безполезен за официално обявената цел за блокиране на изграждането на газопровода „Северен поток-2“, но който предизвика процеси, които удариха обратно по самата Америка.
Заплахата да се забрани на непослушните европейци, включително на Allseas, да използват законната си собственост в САЩ, включително блокиране на достъпа до принадлежащите им сгради, блокиране на възможността за извършване на плащания в долари, сътрудничество с американски контрагенти и като цяло блокиране на лидерите им да влизат в Америка нагледно показа че американският истеблишмънт изпада в елементарна истерия.
И тук не само европейците се замислиха за елементарен момент. Ако ей така, само защото „просто не те харесвам“ ръководството на Съединените щати може да се опита да застреля някой, тогава къде е гаранцията, че утре няма да открият огън и по другите там? Например по турците, които също имат наглостта да си сътрудничат с руснаците по въпроса за газа. И добре, ако беше само за техните собствени нужди, но и с прицел за превръщането им в доставчик на въглеводороди на така желания от американците вътрешен пазар на Европейския съюз.
В резултат на това турският президент Реджеп Ердоган в интервю за телевизионния канал NTV заяви, че ако САЩ също се опитат по някакъв начин да се прицелят в „Турски поток“, самата Анкара ще приложи санкции срещу Америка.
Разбира се, може да изглежда смешно. Страна с БВП от 771 млрд. долара заплашва глобалния хегемон, който има 20,580 млрд. Въпреки това, не трябва да се забравя, че Турция доставя повече от половината от суровините (скрап) за американските стоманодобивни предприятия. И това далеч не е единственото препятствие на задокенската икономика, което зависи критично от търговията с Турция. Така загубите на пари за САЩ могат да бъдат много чувствителни.
Но главното е друго. За първи път в съвременната история на хегемона беше отправен ултиматум от страна, традиционно класифицирана като „втори свят“. Кой би повярвал още преди поне четвърт век, че Турция (!) ей така да може директно да изръмжи към Съединените щати и нищо да не й се случи? И днес ето - получете и се подпишете.
И това не са само празни думи. Ердоган наистина е способен да реализира заплахата на практика, докато САЩ да изпратят в отговор злите момчета в количество на експедиционната бригада на морската пехота с прикритие от двойка ударни групи самолетоносачи вече не могат.
Това означава, че американската хегемония не просто се е пропукала някъде вътре. Истеричната инициатива на двамата сенатори като бумеранг удари обществената репутация на американското световно господство. В продължение на сто години чичо Сам настъпваше на любимите мазоли за твърде много хора, но преди те трябваше да си замълчат.
Сега турският президент демонстрира, че вече е възможно да ги изпратите по предназначение. Още не навсякъде. Още не винаги. Още далеч не по всяка причина. Но като цяло Америка се оказа в патово положение.
Сега тя или трябва да обяви пряка война на Турция, да плюе на нейното ключово значение за запазването на НАТО и, следователно, на цялата военно-политическа структура на американското глобално господство в Европа и Средиземноморието, или да си замълчи самата тя. По този начин, признавайки, че Акела вече не е този, който е пропуснал удар. С всички съответни минорни последици. И да се подготвят за оттеглянето в глуха отбрана, при това съвсем не е факт, че ще бъде успешна. Защото самата Америка е създала огромно количесто хора, които искат да я ритнат по-силно.
С една дума, настъпващата година обещава да бъде изключително интересна.
Превод: М.Желязкова