/Поглед.инфо/ "Бях го подготвил, но Матис не искаше да го направи", заяви американският президент Доналд Тръмп пред Fox News.
По-рано през деня президентът обясни, че е предпочитал да го "извади от строя", но се е спрял заради предложенията на секретарят на отбраната Джеймс Матис.
Можех "да живея с това, независимо какво беше станало", заяви Тръмп за съдбата на сирийския президент Башал Асад.
"Знаете ли, със сигурност не го смятам за добър човек, но имах шанс да го извадя от строя ако исках, но Матис беше против това..... Матис беше против повечето от тези неща", разказа Тръмп.
За тези, които са свързани с президентството на Тръмп и външната политика на тази администрация, това наистина беше шокиращо изказване, дори по стандартите на Белия дом, който отдавна е изгубил капацитета си да изненадва.
За непосветените, които едва сега започват да внимават това сигурно е било олъркващо, тъй като кампанията за преизбирането на Тръмп през последните седмици бие обратния барабан - Тръмп е против войните.
През август имаше и реклама на републиканския президентски кандидат с фразата "правете мир, а не война". Стари любимци като Рон Пол казаха на Републиканската национална конвенция през август, че Тръмп е може би първият президент от цяло поколение насам, който "иска да приключва войни, вместо да започва нови".
Традиционните ястреби може би усещайки накъде духа вятарът се вклюиха също:
"Много се промени в тези четири години", заяви Том Котън на конвенцията.
"Никой, който е виждал лицето на войната не иска да го види отново.... Твърде много от нашите американски сънародници вече са били почетени на гробищата в Арлингтън", добави той.
Но сега Тръмп е с гръб към стената, особено по въпросите на националната сигурност. Неговото объркващо изказване за Асад прави твърде малко за да успокои притесненията, че той не е милитарист.
Две разкрития:
Първо, скорошното твърдение на Джефри Голдберг, че Тръмп е принизил военната служба до шокиращи нива и второ, скорошното на Боб Уудуърт, че президентът целенасочено е подценявал заплахата от коронавируса в опит да спре паниката, наистина навредиха на кампанията политически.
Да пазиш американците е първото и най-важно задължение на президента. Това е вярно дори и ако не ви харесва съмнителното минало на г-н Голдберг в Ирак, или пък ако сте забелязали, че г-н Уудуърт винаги прави всичко възможно за да сваля републиканските президент.
И все пак, ефектът е същият - нищо от това не помага на Тръмп.
Но преди това интервю пред Fox News, Тръмп отговаряше на последния цикъл от лоши новини по интересен начин. Той казваше истината.
"Не казвам, че военните ме обичат", каза Тръмп.
"Войниците обаче ме обичат. Високопоставените хора в Пентагона най-вероятно не ме, защото всичко, което те искат да правят, е да водят войни, за да могат всички тези чудесни компании, които правят бомбите, самолетите и всичко друго, да бъдат щастливи", заяви президентът.
Това в добавка към рекламата "правете мир, а не война" изглеждаше като последен реверанс на последния ни президент от поколението на бумърите към хипарските корени на тази генерация.
"Фигурата, която най-много се свързва с този начин на мислене е Ноам Чомски, известният лингвист, който се появи по време на Виетнамската война като антивоенен пророк", заяви неоконсервативният репортер Ели Лейк тази седмица за изказването на Тръмп.
Но коментарът за Асад наистина хвърли студен душ на идеята, че Тръмп е много миролюбив. И що се отнася до Сирия поне, тези коментари хвърлят сериозно съмнение върху идеята, че Тръмп е реалист.
Това е още по-изненадващото, защото каквото и да си говорим за Тръмп, малцина други в американската политика са били готови да посочат това, което е общоприета истина в останалата част от земното кълбо, а именно, че светът е сложен и е ясно, че Америка не винаги помага.
Късните години на Обама бяха доминирани от парадигмата "ще го направим или няма да го направим" що се отнасяше до Сирия.
В крайна сметка по-сериозните действия за свалянето на Асад бяха пропуснати след известен флирт с войната. Но двойката беше малцинство в собствената си администрация, като дори държавният секретар Джон Кери разкриваше по дисидентски канали критиката си за липсата на кураж в Америка.
Далеч повече от Обама, кампанията на Тръмп от 2016 донесе нов нюанс на въпроса защо Америка трябва да не се намесва в Сирия. Да, докладите за престъпленията на правителството на Асад бяха признати.
"Не харесвам Асад въобще", заяви Тръмп на кампанията си.
И все пак Тръмп обеща да донесе един по-смислен тип менталност в региона, който се смяташе, че ще се базира на по-разумното разбиране защо лошите играчи като Иран или Русия правят дадено нещо.
"Асад убива ИДИЛ. Русия убива ИДИЛ и Иран убива ИДИЛ", каза Тръмп.
Той каза истината - че Асад е станал гангстер с много кръв по ръцете си, но и защитник на религиозните малцинства. В една страна, в която Ислямска Държава и Ал Кайда са сериозни сили, Тръмп имаше сдържаността да предположи, че може би е най-добре Америка да не се намесва.
С всичките си приказки за Ирак, изглеждаше, че паметта на Тръмп относно последния път, когато Съединените щати изритаха мустакат баатист, изглеждаше, че работи.
Но последното извъртащо всичко изявление за убийството на Асад изглежда като тотален обрат на четири години непоследователна сирийска политика.
Тръмп нападна Асад два пъти през пролетта на 2017 и 2018 година, след като по предположение бяха използвани химически оръжия от режима.
През 2018 година по-точно, Тръмп обмисляше разширен удар по правителството в Дамаск, насърчаван от новоназначения съветник по национална сигурност Джон Болтън.
Следвайки съветите на Матис, Тръмп все пак избра по-малък въздушен удар, но не и преди очевидно да обмисли директното убийство на Асад, въпреки предишните отхвърляния на подобни неща.
"Чух някъде, където казаха, че убийството на президента Асад е било обмисляно. Нищо подобно никога не е дискутирано", каза Тръмп през 2018, очевидно лъжейки ни.
Но сирийската политика на Тръмп продължи да бъде разпръсната и непостоянна. Спор с Матис доведе до изхвърлянето на военния от администрацията в късната 2018-та година. Причината?
Тръмп искаше да изтегли американските войски от Сирия. Тогава Матис беше ястребът, а Тръмп сдържаният. Две години по-късно, американските сили все още са в страната, а експертът на Тръмп за конфликта е вашингтонският външнополитически големец и бивш анти-тръмпист, Джим Джефри.
Джефри заяви тази година, че САЩ остават в страната за да реагират на засилването на поддръжника на Асад - Иран, който Тръмп преди хвалеше за ролята му в унищожаването на ИДИЛ.
Основният контрааргумент за всяко недоволство от външната политика на Тръмп е един - отбрана или т.нар. "теория на лудия".
Измислена в Белия дом на Ричард Никсън, тя продължава и при Тръмп с известен нюанс в подхода. Тръмп заплашва с "огън и ярост" Северна Корея, докато се опитва да сключи споразумение.
Той наказва Асад, преди да положи рамките за напускането на страната. И услужвайки на анти-иранските ястреби, той убива високопоставен ирански представител като Касем Солеймани, само за да го използва като преимущество при едни бъдещи преговори.
Но има и друга теория, а именно, че Тръмп си играе с огъня и се е опиянил с огромната власт над живота и смъртта. Ударът по Солеймани в частност, си остава притеснителен.
Фактът е, че засега, подобен дързък ход се срещна с минимален отпор и отговор, комбинирано с коментарите за Асад пред Fox, индикира, че Тръмп може би свиква с убийствата като норма на държавничеството.
Журналът Responsible Statecraft твърди, че Майк Помпео, ястребовият държавен секретар, може да натиска за изненада през октомври.
Проблемът с "теорията на лудия" и годините на Никсън е, че Никсън сега се разглежда като човек, който ненужно е продължил войната. Никсън разбира се, беше прогонен от Вашингтон твърде рано, което е възможност, която сега виси тежко над ума на Тръмп. Притеснението за кампанията му е, че всичките нюанси са изгубени за избирателя.
Превод: СМ