/Поглед.инфо/ Държавният департамент потвърди получаването от Русия на отговор на предложенията за деескалация.
“Готови сме да потвърдим, че сме получили писмен отговор от Русия”, заяви представител на американското дипломатическо ведомство. Той нарече непродуктивни водените преговори в публичното пространство и заяви, че САЩ оставят на преценката на Русия възможността за обсъждане на този отговор.
Според представителя на Държавния департамент, Вашингтон е привързан към диалога с Москва по въпросите на сигурността, включително украинската криза и има намерение да продължи техните консултации със своите съюзници и партньори, включително с Киев.
Разбрахме вече, че за Вашингтон е жизнено важно да всичко в тайна. Така че, няма съмнение, че всичко ще остане относително покрито, съпроводено с многозначителни коментари на страните.
Нека видим доколко нормално е това.
И така, нормално ли е, че текущите ключови въпроси за сигурността, не без основание сравними с “Карибската криза”, са преминали в обсъждане в закрит режим?
Ако се говори изобщо, то не просто е нормално, а във всички времена е норма на дипломатическите контакти и особено на дипломатическата кореспонденция.
Въпреки това, сега възниква въпрос, свързан с изначалното обявяване от МВнР на Русия на намерението да се придаде на всичките етапи от преговорите максимална публичност и насрещното предложение на Държавния департамент за желанието техните отговори да останат в закрит режим. В резултат нашето МВнР прие предложението на Държавния департамент.
Това е също нормално, понеже напълно съответства на дипломатическата етика, особено на етиката на старата, класическа дипломатическа школа.
И последният въпрос: защо Държавният департамент не отстъпи на МВнР, а помоли да не публикува отговорите? Какво има там, каквото сега американците да не искат да показват на света, особено на фона на безкрайните публични речи за сплашване на Русия, която уж не се държи правилно.
Единственият логичен отговор: писмата на Държавния департамент съдържа или преки, или косвени (двусмислени) условия на капитулацията на Вашингтон, който се нужда е от планово оттегляне от Европа. Така е, ако се разсъждава без излишни илюзии и измислици за безкрайната мощ на САЩ и колективния Запад.
Впрочем, това е моето лично мнение, основано само на жизнения опит, безкрайно далечен от дипломацията и международната политика, където често здравият разум е покрит с дебел пласт тънки политически интриги и безкрайни опити да се блъфира с нулева сума.
Апропо, за нулевата сума.
За това, че Русия има всичките основания да премине в настъпление и да отстоява своята сигурност в конфликта със Запада, тръбят вече от всеки ъгъл в Запада. Особено ако този ъгъл притежава мъничко реална информация от военно-техническата сфера.
При всеки случай чакаме изтичане на информацията, особено предвид това, че Държавният департамент “има намерение да продължи тесните консултации със своите съюзници и партньори, включително с Киев”. Тогава и ще разберем все пак доколко е далеч или близо светът до здравия разум .
Превод: В. Сергеев