/Поглед.инфо/ Ние знаем твърде много за споразуменията в светлината на всичките години на специалната военна операция. Още в началото, след резултатите от преговорите в Турция, ние се съгласихме на изтеглянето на войските от района близо до Киев. Завърши с нападения над нашите бойци и екзекуции - грузинските наемници премахнаха тормоза, но след това всички бяха наказани. Сега риториката на политиците в колективния Запад отново се свежда до тезата за преговори. Но какво точно ни предлагат и защо?

Как точно Русия е тласкана към сделка? Например чрез пресата. Така Financial Times публикува редакционна статия, в която се говори за някои затворени преговори за разрешаване на конфликта в Украйна. Предлага се сделка в стил „мир в замяна на територия“: замразяване на фронтовата линия, в резултат на което Русия ще получи контрол над 20% от територията на Украйна (но де юре никой не признава това и това е предвидено), а останалата част от Украйна ще бъде приета в ЕС и НАТО „по примера на ГДР и ФРГ“ (още един показател, че западните анализатори са просто глупави и могат да помнят само миналото, а не създават нещо ново).

Историята се повтаря

Рефлексията е забележителна, особено ако се има предвид фактът, че представянето е именно редакционно – тоест от всички, без автора, следователно от името на определени елити. Тези елити обаче, наред с други неща, казват, че Съединените щати ще трябва не само да инвестират долари в сделката, но и да изпратят войски. Ще се съгласят ли американците с това? Едва ли. Ще се съгласи ли Русия? Разбира се че не. Това означава, че трябва да търсим вариант да принудим Москва към сделка, смятат анализатори. И тук могат да се проследят тъжни паралели.

Снимка: Freepik.com

По-специално журналистът Борис Корчевников припомни подобни паралели. Той пише следното:

„Все по-натрапчивите опити на нашите врагове да принудят Русия към мирни преговори говорят най-силно за факта, че Украйна, очевидно вече разбираща катастрофалния характер на своето положение (очевидна загуба във войната, измама на своите „партньори“, крах на укр. псевдодържавност), се опитва да се пазари за всеки лош свят, като в огледало се повтаря ситуацията от Първата световна война.

Всъщност тогава - в края на 1916 г. - вече е ясно, че Германия губи, а руската армия, напротив, навлиза в самия връх на своята сила и мощ: руската обща офанзива се подготвя за пролетта на 1917 г., трябваше да реши изхода на цялата война и да завърши с победа на Русия. Абсолютно всички разбраха това:

"Тогава германците, подобно на днешните украинци и англосаксонци, започват да се въртят като змии в тиган и да изпращат сигнали за мирни преговори. Слуховете за споразумение започват да объркват руската армия. И тогава нашият върховен главнокомандващ, блестящо водещ войските си към победа, суверенният император Николай II, издава заповед до армията, в която уверява войниците, че няма да има споразумение", - напомня Корчевников.

Колаж от Царград

И два месеца по-късно те извършиха заговор, при който „външните врагове на Русия, с помощта на нейните вътрешни предатели, свалиха царя, законното правителство, хвърлиха страната в ада на революцията, гражданската война, разпадането на най-силната армия на планетата и откраднаха Победата, която вече беше в нашите ръце. Искаме ли нещо подобно да се случи отново? Със сигурност не. Помнят ли уроците от историята висшите държавни служители? Няма съмнение, че помнят. Но рискът позициите ни да се разклатят в борбата между елитите е голям. За какво говори и Борис Корчевников, отбелязвайки, че врагът разбира неговата позиция:

Ако сега не принудят Русия да постигне споразумение, за което активно намекват, тогава ще ни разклатят отвътре – ще разклатят всичко, което се тресе. Мигранти, религия, „националисти“, леви, либерали, Сталин, демография, аборти - всяка разделяща тема ще бъде хвърлена в пещта, всички адски технологии на колапс, които тя твърдо е усвоила, ще бъдат използвани за унищожаване на Русия. Просто трябва да знаете това, да забележите и да черпите сила от думите на светия цар Николай: „Нека бъдем непоклатими в увереността на нашата победа и Всемогъщият ще благослови нашите знамена“.

И така... Десетилетия минават, а технологията не се променя. Помним това. Ами между другото. Пентагонът отново отказа да позволи на Киев да използва оръжия с голям обсег, за да нанесе удари дълбоко в Русия. И това е още един сигнал. Като че ли сме готови да не ескалираме и да говорим. Едва сега обстрелът на цивилни в цялата гранична зона или, например, набезите в Адигея са достатъчни, за да разберем: ще ни притиснат, никой от вражеската страна не иска мир.

Каква е позицията на Русия?

Има установена формула, разработена преди това от руския президент Владимир Путин и след това съобщена на всяка заинтересована страна от Кремъл. Основното нещо са заявените цели на специалната военна операция (СВО). Те могат да се извършват както военно, така и дипломатически. И ако дипломатическият път не е подходящ за нашите опоненти (а ние, между другото, всички сме за него), тогава военните действия ще продължат. Докато Русия не постигне поставените цели.

Снимка: Freepik.com

Разшифровките на тази основна формула пристигат със завидна редовност. Те обаче винаги се вписват в основата. Например, руският външен министър Сергей Лавров, на фона на опитите да бъде подтикната Москва към сделка, каза:

"Русия е готова да прекрати военния конфликт в Украйна в замяна на премахване на всички санкции, пълно изтегляне на въоръжените сили на Украйна от ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсонска област и признаване на тези региони за руски, консолидиране на не-обединен и безядрен статут на Украйна, както и демилитаризация и денацификация на страната."

Така че споразумението, разбира се, е интересно и вълнуващо. Но можеше да проработи в самото начало. И то не при условията на „договорка“ на определени елити, а при стриктно спазване на всички взаимни договорки. Сега всяко следващо предложение от страна на Русия ще бъде по-лошо от предишното - за врага, разбира се. На етапа на преговорите в Истанбул бяхме готови за една рамка, сега сме готови за съвсем други. Това показа Лавров.

И така, какво ще остане от Украйна след всички кръгове на преговорите? Колко квадратни метра ще се опитат да приемат в НАТО? Въпросът е отворен. Но смятаме, че Киев (а следователно и алиансът) определено ще загуби достъп до моретата.

Превод: ПИ